Пази ближния от зараза, ако държиш на него

Пази ближния от зараза, ако държиш на него | StandartNews.com

Д-р Петър Кътев, снимка

Не малко пъти сме повтаряли, че животът е низ от неписани правила. Колкото по-често ги пренебрегваме и нарушаваме, толкова повече ни се обърква битието. Тук не става въпрос за "Закона на Мърфи", нито пък този за "всеобщата гадост", а за съвсем по-прости и елементарни неща. В Библията са изброени 10-те Божи заповеди, и то не с цел да ограничат и потиснат съзнанието, а оттам и физическото съществуване на индивида, а просто, за да го предпазят от тъй наречените грешки в живота, чиято "попара" после сърбаме. Но, като че ли днес е най-важно да не забравяме откъде сме тръгнали и кой ни е помогнал. Защото много често, след като получим каквото поискаме, навирваме нос и този, който ни е подал ръка вече не ни е тъй необходим. Подобен примитивен начин на оцеляване е изключително характерен за безнравствените и бездушевни хора. Които, ако трябва да бъдем честни, са абсолютно Божие наказание за нас. Тяхното присъствие на тази планета поставя на изпитание по един или друг начин съществуването на човеците, успели поне малко да съхранят човещината у себе си. Разбира се ненапразно обръщаме такова внимание на темата, касаеща човека. В началото на тази седмица отбелязахме "Световния ден на човечеството". Въпросният празник се чества от 1987 г. насам по повод рождението на 5-милиардния жител на планетата. Но по-интересно е, че този ден съвпада с един друг, далеч по-значим момент от историята - рождението на българския духовен водач Петър Дънов. Великият Бениса Дуно в годините е давал отговор и наставления за излизане от редица лабиринти, в които човек безцелно се лута. Неговите проповеди са помогнали на доста хора по света да променят себе си и да се избавят от безброй тежки заболявания. Записаните в дебелите книги послания и днес все още се ползват с доверие, и дори могат да се определят като закономерност. Една от тях е следната: "Ако крадеш, ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват, ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, това ще намериш!". "Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш, не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася". И то реално си е така, защото едно извинение не променя, нито пък елиминира последиците от действието, заради което е поднесено. Например даден индивид заразява друг със заболяването "Х". Какво значение има дали ще се извини, след като щетата вече е нанесена и не се знае в каква степен тя е поправима?

Въпрос 1

Доколко оздравяването на пациента зависи от самия него?

За да победиш болестта,
трябва да го искаш

Според една от теориите на Дънов, касаещи здравето има налични 3 фактора, взимащи участие в оздравяването на хомо сапиенс - "природата, лекарят и самият болен". В процентно съотношение, той разпределя позициите така: 50% за природата, 25% за лекаря и 25% се падат на заболелия. Но подчертава нещо много важно: "Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропадне". Ето тук е и разковничето при успеха на лечението - не можеш да го осъществиш без главното действащо лице. За тази цел обаче, нуждаещият се трябва да се въоръжи не само с търпение, но и да прояви упоритост и постоянство. Все пак различните организми реагират по различен начин на терапията.

Въпрос 2

Кога се появяват първите биооръжия?

Асирийците морят врага
с гъбички в кладенците

Историята доказва, че осъзнаването силата на заболяванията датира още от ранни векове. Известно е, че асирийците, още през 6 век пр. н.е. натравят кладенците на врага с гъбичка, предизвикваща делириум. По-късно редица болести се употребяват във войните, редом с традиционните практики при воюване. С годините този метод се усъвършенства. За модерни биооръжия се считат редица бактерии, гъбички, вируси и прочие. Като започнем от Brucella видовете, минем през тези на Shigella, та стигнем до някои по-специфични форми на Chlamydophila. Coccidioides spp. са на почит сред гъбичните агенти. Всяко едно от по-горе изброените (което не изчерпва целия патогенен списък) атакува човек, но за да достигне до него използва множество други живи организми, които го заобикалят. Токсините, възпроизвеждани от определени микроорганизми, също са животозастрашаващи, веднъж попаднали в човешкия организъм. Например staphylococcal enterotoxin B, mycotoxin, saxitoxin и други. Ще обърнем внимание на последния, тъй като той се намира предимно в черупчести морски обитатели и водороасли. Сакситоксинът (STX) е най-известният и мощен паралитичен токсин. При хомо сапиенс предизвиква паралитично отравяне. А в организма му попада естествено чрез консумация на замърсени с него морски дарове (миди, стриди, включително и някои риби). Действа като селективен блокер, предотвратявайки нормалната клетъчна функция, която от своя страна води до парализа. При тежко отравяне заболяването обикновено прогресира бързо и могат да се проявят стомашно-чревни симптоми (гадене, повръщане, диария) и неврологични такива (черепно-нервна дисфункция, плаващо усещане, главоболие, мускулна слабост, световъртеж, дезориентация), респираторен дистрес, дразнене на очите. Самата парализа от своя страна би могла да доведе до дихателна недостатъчност и смърт. Що се касасе до микотоксините, то те са вторичен метаболит, произвеждан от гъбички, известни като плесени. Имат потенциал да предизвикат остри и хронични ефекти върху здравето, попадайки в организма чрез вдишване, поглъщане или контакт с кожата. Тук начинът за превенция предимно е: внимавайте, какво си слагате в устата, защото едната лакомия може да ви докара доста пакости!

Въпрос 3

Какво представлява заболяването тропичен бубон?

Хламидия трахоматис
поразява на 3 етапа

И така, говорейки за лакомия стигаме до едно полово предавано заболяване, провокирано от определени инвазивни серотипове на любимата на мнозина Хламидия трахоматис. Касае се за Хламидиен лимфогранулом, представляващ инфекция на лимфните съдове и лимфните възли в района на гениталиите. В медицинската литературa може да бъде засечен и под други наименования, като тропичен или климатичен бубон. Описан е за първи път от Уолъс през 1833 г. Клиничната проява на хламидийния лимфогранулом зависи от мястото на навлизане на инфекциозните организми и от етапа на развитие на заболяването. По принцип инкубационният период варира в рамките на 7-30 дни, но би могъл и да е много по-дълъг. Наблюдават се общо три стадия. Първият се характеризира предимно с изменения в гениталната област. За мъжете те представляват херпетиформени кожни или папулозни лезии, ситуирани по слабините. За дамите пък са неболезнени и бързопреминаващи везикули, ерозии или папули, намиращи се по малки и големи срамни устни, влагалище и влагалищната част на маточната шийка. При втория стадий вече става дума за ингвинален лимфогранулом, който засяга по-често мъжката част, но и дамите могат да го развият в случай, че е засегната долната част на влагалището или външните полови органи. В този случай, засегнатите лимфни възли некротизират и образуват абсцеси, чието съдържание е казеозно-гнойна материя, примесена с кръв. За сериозно усложнение при жените се счита образуването на абсцеси в малкия таз. Ако е налице и така нареченото екстрагенитално засягане, т.е на устата или пръстите на ръцете, то вече съществува опасност от шийна или аксиларна лимфаденопатия. При така създалата се ситуация симптомите, които биха могли да насочват са анорексия, фебрилитет, главоболие, напъни за повръщане, миалгия. Третият стадий на заболяването се определя като аноректален. Тук вече имаме забележима промяна при засегнатите органи, която се изразява чрез фистули, от които изтича разпадната материя, перинални абсцеси, проктит. В случай на нелекуване на заболяването се наблюдава вторична анемия, изтощение и сепсис. Като също така не се изключва и възможността от развитие на плоскоклетъчен или адено карционом. А прогнозата може да се каже, че е силно променлива. Би могла да бъде благоприятна ако е настъпило ранно лечение. За това и при най-малкото съмнение или дискомфорт е най-добре да се потърси специализирана помощ, с оглед избягване на тежки инфекциозни усложнения. Тялото все пак никога не лъже! А както е казал Дънов: "...лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканите на организма". И да не забравяме, че "кой каквото си направи, друг не може да му го направи". Лошото е, че последиците са за децата и внуците!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай