От 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер, днешният ден е посветен на битката с едно от най-тежките и коварни заболявания, покосяващо милиони хора по света и обричащо на страдание не само тях, но и семействата им. Според статистиката броят на болните към 2050 г. се очаква да достигне 107 млн. души.
В исторически план за съществуването на заболяването става ясно още през далечната 1906 г., когато германският психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер го описва за първи път. От тогава до ден днешен световната медицинска наука не спира да търси причината за появата му, както и възможностите за лечение. Въпреки това към днешна дата дегенеративното състояние се счита за нелечимо.
Алцхаймер е най-честата форма на деменция, която причинява проблеми с паметта, мисленето и поведението. Симптомите обикновено се развиват бавно и се влошават с течение на времето до такава степен, че потърпевшият няма възможност дори да извършва елементарни дейности, които са част от ежедневието му.
При повечето хора болестта на Алцхаймер се развива след 65-годишна възраст, но съществуват и не малко случаи на поява на заболяването сред хора от по-млада възрастова група. Това се определя като ранна проява на болестта на Алцхаймер. Във Великобритания например има над 40 000 души на възраст под 65 години, диагностицирани с формата на деменция.
Развитието на болестта на Алцхаймер е свързано с комбинация от фактори, повлияващи качеството на живот. Някои от тези рискове, като например начина на живот, могат да бъдат контролирани, но други, като възраст и гени, не могат да се „дирижират".
По неясни за науката причини жените на възраст над 65 години са около два пъти повече изложени на риск от заболяването, отколкото мъжете. Тази разлика учените се опитват да обяснят с факта, че е възможно болестта на Алцхаймер при жените да е свързана с липсата на хормона естроген след менопаузата.
При по-голямата част от хората влиянието на генетиката върху риска от болестта на Алцхаймер е много фино. Известно е, че някои гени увеличават или намаляват шансовете на човека да развие болестта на Алцхаймер.
Както при всяко заболяване, така и при болестта на Алцхаймер, общият здравен статус и начин на живот имат особено важна роля. Състояния като диабет, мозъчен инсулт, сърдечно-съдови проблеми, високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване и средата на живот са известни като повишаващи риска както от болестта на Алцхаймер, така и от съдова деменция. Естествено всеки може да намали риска, като се опита да води до колкото е възможно здравословен начин на живот. Воденето на активен начин на живот, който съчетава редовната физическа, социална и умствена дейност, според специалистите помага да се намали възможността от поява на болестта на Алцхаймер.
Проучване показва, че новооткрито вещество избирателно блокира ензим, провокиращ заболяването.
В продължение на десетилетия медицината се фокусира върху провеждането на интензивни изследвания при методите за лечение на пациенти с болестта на Алцхаймер. Въпреки че е постигнат значителен напредък по отношение на ранното и точно диагностициране на заболяването, терапевтичните възможности все още си остават до известна степен ограничени. Група изследователи от Швейцария, Германия и Индия разработва вещество, което блокира патогенната функция на ензим в клетките, отговорен за състоянието, но без да се засягат останалите жизнени функции на организма.
Протеиновите отлагания в мозъка са отличителни белези на болестта на Алцхаймер и отчасти са отговорни за хронично прогресивната некроза на мозъчните клетки. Днес тези плаки могат да бъдат открити в много ранни стадии и доста преди появата на първите симптоми на деменция. Известно е, че протеиновите отлагания се състоят предимно от пептида амилоид бета (Аβ), който е токсичен. Той се получава в резултат на разграждане на амилоид прекурсорния протеин (APP). Аβ впоследствие изгражда плаки, които разрушават околната нервна тъкан.
Ако се блокира Бета или Гама секретазата, това потиска образуването на вредните бета-амилоидни пептиди. За това и в продължение на много години излседователите се съсредоточават върху тези два ензима като терапевтични възможности. Досега обаче резултатите от клиничните изследвания, използващи вещества, блокиращи Гама- секретаза, са удряли на камък. Причината за това е, че ензимът участва и в други ключови клетъчни процеси. А инхибирането на ензимите при пациентите предизвиква тежки странични ефекти. За това специалистите решават да насочат усилията си към Бета-секретаза. Те изследват как същата може да бъде подтискана селективно - с други думи, вредното вещество да бъде блокирано, без да се засягат други важни жизнени функции.
В серия от експерименти учените успяват да докажат, че амилоид прекурсорният протеин (APP) се разделя от Бета-секретазата в ендозомите - специални области на клетките, които са разделени от мембранни обвивки, докато останалите протеини се обработват в други части на клетката. Изследователите използват това пространство и така успяват да разрабоят вещество, което инхибира само Бета-секретазата в ендозомите, където се образува пептида амилоид бета. Специфичната ефикасност на инхибитора според тях е нов обещаващ начин за ефективно лечение на Алцхаймер за в бъдеще, без да причинява на пациентите сериозни странични ефекти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
