"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете "гроги". Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина." Цитатът е от романа "Хвърчащата класна стая" на Ерих Кестнер. Тази сентенция явно е първото нещо, от което трябва да изхождаме, прохождайки в живота. Особено днес, когато всеки гледа да ти нанесе удар, с който не цели просто да те повали на земята, а направо да те ликвидира.
Вярно е, че човекът е най-голямото животно, но никой не казва, че изглежда е и най-свирепото. Борбата за надмощие в живота датира откакто свят светува. Винаги някой е имал и ще има нужда от това да доминира над останалите, но въпросът е на каква цена? Дали е редно, за да постигнеш целите си и за да получиш лично удовлетворение (което, не забравяйте, е моментно усещане) да „прегазиш" всеки, който волно или неволно ти се е изпречил на пътя? Но, както са казали древните персийци: „Скорпионът жили не от омраза, а защото му е такава природата". Преведено на роден език ще рече, че лошият човек прави лошо, защото това му е в кръвта.
Поведението в стил „не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле" е доста добре описано от Иван Хаджийски в книгата „Бит и душевност на нашия народ": „Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?".
Последното изречение особено много касае българския лекар. На него много му е дадено, разбира се, не от държавата, а от нестихващото му желание да спасява човешки животи. Енергията и силата да продължава да работи идват именно от това. В този смисъл той наистина всеки Божи ден се раздава до последно. За тази си „дързост" обаче бива наказан чрез гонения, предизвикани от хората, на които се е опитал да помогне. Макар че ако сега са модерни личните нападения и физически разпри с медицински служители, които кой знае защо се приемат за нещо съвсем нормално, то в миналото е имало доста по-масови наказания. Но въпросните далеч не са останали безнаказани и неглижирани от световната общност.
За пример ще дадем прочутото „Дело срещу лекарите", резултат от нездравомислие. Та „акцията" се развива през 1953 г. по измислени обвинения. Но преди старта на грозния акт, историческите данни свидетелстват, че той е подготвян около две лета преди печалната за стотици медици година. Обвинението е насочено срещу видни лекари, които са набедени в „престъпно лечение" на големите вождове. Арестите започват около септември 1952 г. В началото са задържани само 37 лекари, като с течение на времето бройката нараства до стотици. Някои от тях са изпращани в наказателни лагери или пък направо екзекутирани. Подобно масово действие не остава незабелязано, особено след появата на публично съобщение за съдбата на „групата на лекарите-вредители". И в тяхна защита се обявяват велики имена като Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности с настояване за разследване. Краят на делото идва непосредствено след смъртта на най-големия „началник". На 31 март 1953 г. процесът е прекратен, а няколко дни по-късно всички оцелели обвиняеми са освободени.
Но защо разказваме тази история? Защото е поучителна! През цялото време, докато е траел този безмилостен и жесток акт, лекарите се боят да ходят на работа, а пациентите - да се лекуват при тях. Сегашното положение не е същото и слава Богу, но крайният резултат по нищо не се различава. А сега се опитайте да си представите на какъв стрес е подложен бедният човечец с бяла престилка и как се живее и работи със страх за живота? Някои от вас може би ще кажат, че всеки заслужава да „сърба попарата, която си е надробил сам". Но не забравяйте, че в повечето случаи неносещият вина плаща сметката за чуждите грешки, които понякога излизат прескъпо.
Отдавна доказана теория е, че преобладаването на негативни емоции у човек рано или късно води до различни заболявания. Дори е развита и теза как всеки вид отрицателно чувство атакува определен орган в тялото. Очевидно всички тези твърдения не са безпочвени.
1. Въпрос:
Стресът ли "отключва" диабет?
И инфекция може да
повиши кръвната захар
Преди да разгледаме връзката между стреса и отключването на хроничното заболяване диабет, ще изясним що е то кръвна захар и каква е нейната роля в организма на човек. Погрешно е схващането, че проблемите с нея засягат само хората, страдащи от диабет или пък метаболитния синдром. Истината е, че нивата на кръвната захар при всеки човек варират различно в зависимост от много фактори.
Например при изключително стресови и напрегнати ситуации, дори и при здравите индивиди се наблюдава раздвижване на показателя в посока нагоре. Доказано е, че присъствието на системно напрежение в даден момент предразполага към отключването на заболявания, които допреди появата си са били контролирани и „озаптявани" от имунната система. Истината е, че в повечето случаи играта на стойностите на кръвната захар често е предвестник на диабета. Всъщност това се определя като преддиабетно състояние, на което обаче не се обръща кой знае какво внимание.
Черният дроб е органът, който служи като склад за глюкозата, която се съхранява в концентрирана форма, наречена гликоген. Функцията на този орган в случая е да раздробява въпросната субстанция на малки количества гликоген през цялото време. Също така и в задачата му влиза освобождаването на глюкоза в кръвта, за да се подхранва мозъкът, нервите, сърцето и други органи. Хроничното увреждане на черния дроб води след себе си състоянието „нарушен глюкозен толеранс". При 90 на сто от хората с цироза на черния дроб се наблюдава непоносимост към глюкозата, а близо 30 на сто развиват диабет.
Освобождаването на глюкоза от черния дроб зависи до голяма степен от наличието на някои хормони. Но от всички такива в тялото, само инсулинът кара органа да изсмуква захарта от кръвта и да я съхранява под формата на гликоген. Всички други хормони - стресови, полови, растежни и глюкагон - стимулират черния дроб да секретира глюкозата обратно в кръвния поток. Растежният хормон например се произвежда при 24-часов цикъл и е отговорен за повишаването на кръвната захар, за това много често се наблюдават завишени стойности рано сутрин и през нощта.
Другите "стрес" хормони, особено епинефрин (адреналин) и кортизол, се активират, когато тялото се нуждае от бърза „доза" захар, за да изпълнява функциите си, на които е необходима енергия. Емоционалният стрес (страх, безпокойство, гняв, възбуда, напрежение) и физиологичният такъв (заболяване, болка, инфекция, нараняване) карат организма да отделя повече хормони на стреса в кръвния поток. За тези, които не страдат от диабет, предизвиканото от стреса покачване на кръвната захар е последвано от увеличение на секрецията на инсулин.
Тук в случая завишената стойност все още подлежи на корекция и е временна. Но за хора с вече налично заболяване стресът може да доведе до значително и продължително повишение на нивото на кръвната захар, което е доста опасно. Друг много важен момент, на който трябва да се обърне внимание, е, че присъствието на активна или хронифицирала инфекция също има огромно отношение към стойностите на „сладката течност". За това споменахме, че здрави хора изпитват проблеми със захарта, която понякога успешно заблуждава лекуващия лекар, че става дума за диабет. Разбира се, с елиминирането на възпалителното огнище резултатите се връщат отново в нормалните граници.
Въпросът е да се сетим, че би могло да се касае и за възпалителен процес, чието наличие се доказва чрез изследвания. Да не говорим, че преддиабетните състояния също са резултат от инфекциозен проблем, който, ако се елиминира навреме, ще се предотврати и развитие на болестта, наричана от мнозина „тихия убиец". Освен това наличието на инфекция само по себе си също представлява стрес за тялото. Хормоните и другите вещества, които се освобождават от организма по време на тази борба, като страничен ефект повишават нивата на кръвната захар. Ако има инфекция е важно да се обърне внимание на предупредителните признаци на недиабетната хипергликемия. За жалост те са същите, каквито са и при диабетиците: глад, изпотяване, треперене, световъртеж, замаяност, жажда, сънливост, обърканост, трудно говорене, тревожност и слабост.
Високото ниво на захар в кръвта, причинено от инфекциозно заболяване, може да се развие в рамките на часове или дни след „покълването" на инфекцията в тялото. За това е много е важно да се потърси лекарска помощ, тъй като в началото високите нива на кръвната захар, които са оставени нетретирани, може да доведат до затруднено дишане, замайване при изправяне, бърза загуба на тегло, повишена сънливост или объркване. При по-тежки случаи може да се стигне до безсъзнание или пък кома. Както при всеки случай, така и тук отново преди достигането на крайната фаза – „добре оформена диагноза", имаме множество малки и големи сигнали, показващи задаващата се опасност. Ясно като бял ден е, че от нашето отношение зависи дали ще ги тушираме в зародиш, или не. Но, както е казал великият Наполеон: „Рядко някой поддържа издигащия се, но мнозина подбутват падащия".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
