"Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето" - Книга на Еклесиаст /Проповедника/.
Та и за това днешният ден, познат още като Разпети петък, ще ни припомни за какво и в името на кого Божият син е изтърпял неимоверните страдания, на които е бил подложен. Разбира се, този ден има своята предистория. Тя започва на Велики четвъртък и е известна с Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина и целувката на Юда. Всъщност именно в навечерието на четвъртък срещу петък Христос е отведен, за да бъде разпънат на кръста. Казва се, че днешният ден е най-тъжният и тежкият в историята на човечеството, защото един невинен, добронамерен, любящ и искрен човек бива наказан да изкупи греховете на всички нас - човеците. Доброволно и без ропот се жертва в името на хората. Но дали тази саможертва е имала смисъл, тълкувано от сегашна гледна точка? Някой поучи ли се от този акт на милосърдие? Празник ли са дните, през които човешко същество е изтезавано и убито по особено жесток начин? Вярно, че честваме Възкресението, или по-точно казано победата на доброто над злото, на живота над смъртта. Но все пак заслужаваме ли някой да дойде и да го отнесе вместо нас? Ние, българите, сме особено вярваща нация и доста силно мотивирани да се молим, особено когато сме в изпаднали в беда, бедност и болест. През останалото време определено забравяме на кой какво дължим. В Стария завет пророк Исаия записва следното: "От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей... Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци... За какво Ми са многото ваши жертви, казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам... И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло" /7, 11, 15:16/. Очевидно всяко нещо си има мярка. Дори търпението и лошотията. Никъде във Вселенските закони не е записано, че можем да творим беззакония и безобразия и само с една молитва и мил жест да изтрием стореното и да получим опрощение. Макар Великден да е денят, в който човек има право да се пречисти и да получи прошка за греховете си. Но какъв е смисълът да се разкайваш и да молиш за милост, като след това ще продължиш да правиш същото, което и преди? Не е ли смисълът в това да се променим? Във всеки един момент от живота си ние сме изправени пред съдбоносни избори, които трябва да направим - дали да сме здрави или болни, бедни или богати, умни или глупави. От нас зависи дали ще променим възприятията си към заобикалящото ни. Отказът да го направим поражда последствия, които често пъти не ни харесват. Като например поредните статистически данни, касаещи родното здравеопазване и образователна система. За първото се съобщава, че "75% от младите лекари напускат страната". Останалите скромни 25% избират да останат на родна почва и търпеливо да чакат "разпъването на кръст". Що се отнася до българското училище, то вече всеки пети първокласник е от ромски произход, което въобще не е нещо лошо, даже напротив. Стига само да стигаха поне до основно образование, тъй като се оказва, че до 7-ми клас достигат едва 7%, а за 12-ти остава "анемичният" 1%. Та в този ред на мисли, едва ли някой от тях е чувал за редица български автори, като Пенчо Славейков и други. Впрочем в едно от своите епични произведения - "Молитва", той пише: "То вяра пак в душата ми вдъхни, душа в тревоги земни уморена, в минутното за вечното родена, Ти пътя й към него проясни... Пални отново в нея Твоя плам - наистина да стане тя пак храм". Очевидно проблемът с безверието не датира от днес, но това е друг въпрос. Интересното е, че неговите творби са обект на световен интерес. Редица от тях са превеждани на чужди езици. За жалост по време на лутането в търсене на лек за тяло и душа, творецът е застигнат от преждевременна смърт. Трагичното стечение на обстоятелствата се явява и причината предложението на Алфред Йенсен /шведски академик, преводач на негови произведения/ българският поет да бъде удостоен с Нобелова награда - да не се разгледа от Нобеловия комитет. Малко известен е фактът, че Славейков страда от заболяване, което придобива вследствие на детска игра. След продължително лечение и борба със смъртта, пораженията остават за цял живот - затруднен говор и писане, както и придвижване. Въпреки това той приема неволята и запазва своя творчески дух. Но каква е реалната причина за неговото страдание - не се знае.
1. Въпрос
Какво трябва да знаем за отровите, които ни заобикалят и понякога неволно приемаме?
Разкрасяваме се с убийствени токсини
В интерес на истината, много от неща, считани за деликатес в различни точки на земното кълбо, както и някои популярни методи за разкрасяване, могат доста силно и фатално да интоксикират организма ни. Ще се спрем първо на рицина, за когото дори съществува теза, че именно той е използван за убийството на известен български журналист. Под формата на масло растителната субстанция често се използва с козметични цели, които са в състояние да предизвикат тежка и силна алергична реакция. Самият рицин представлява гликопротеин, нарушаващ синтеза на протеин в клетката, което води то така наречената клетъчна смърт. Друг представител на токсичната листа е майтотоксинът. Той спада към най-силните морски токсини, причиняващ отравяния след похапване на замърсени миди. Въпросната субстанция е кардиотоксин, чието попадане в организма води до сърдечна недостатъчност. Много популярен сред нежния пол е ботулиновият токсин. Но едва ли някоя от дамите е наясно, че в края на 18. век той става причина за хранителни отравяния. Не на последно място ще обърнем внимание и на японския деликатес, отравящ приблизително около 50 човека в Япония всяка година - рибата лъчеперка. Тя произвежда тетродотоксин, който в случай, че рибата не е правилно приготвена, води до смърт. За това всяко нещо с мярка!
2. Въпрос
Що е жълта треска?
Комари докарват Жълтия Джак
По повод на жълтата треска ще споменем, че на вчерашния ден научномедицинските среди обявавят война на болестта, започвайки да изполват препарат за противодействие. Въпреки това в световен мащаб всяка година заболяването елиминира хиляди. За Жълтия Джак се заговаря още през 16. век с избухването на масови опустошителни епидемии в някои страни в Европа. Три века по-късно световната популация намалява с около 300 000 души заради острото вирусно заболяване. Негов причинител е абовирус, който е част от рода Flaviviridae. Начинът на заразяване става посредством заразена слюнка от челестоноги, която прониква в хоста чрез ухапване. Както сами можете да се досетите, приносители са комарите. Инкубационният перид варира между 3 и 5 дни. Като признаци наблюдаваме главоболие и лека треска. Но в по-сериозните и тежки случаи са налице кръвоизливи по кожата, ускорен пулс, втрисане, висока температура. Типични са още немощ и болки в гърба, гадене, повръщане. Като цяло е общо прието, че клиничните признаци започват през втория-третия ден, след който симптомите са далеч по-сериозни. В крайната фаза на заболяването се наблюдава повръщане на кръв, делирирум, кома, придружени от летален изход. Много е важно обаче да се отбележи, че има съществена разлика между избухването на епидемии в села, градове и горски райони. Тези в полиса са доста по-тежки и трудни за овладяване поради своята претъпканост. Затова, мили хора, не се отказвайте така бързо от родните села! Естествено, жълтата треска е била обект на интерес в контекста на потенциално биологично оръжие. Това, разбира се, не го пише в "Златната книга", създадена 600 г. пр. Хр. и определена от учените за най-старата съхранена книга в света. Златната Орфеева книга е едно от най-причудливите писания, която спокойно може да се конкурира с откритата Тракийска гробница с формата на космически кораб, намерена в родно село. Изобщо по нашите земи светът е завещал големите си тайни. Жалко само, че не ценим и уважаваме този факт. Но, както казва Айнщайн: "Животът на отделния човек има смисъл единствено доколкото той помага да се направи живота на другите хора по-красив и благороден. Животът е свещен; това е, така да се каже, върховна ценност, която подчинява всички останали ценности".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
