Тази година се навършват 100 години от създаването на Медицински университет София, което означава и 100 години медицинско образование в България. По този повод, а и поради многото наболели въпроси около отсъстоянието на общественото здравеопазване в България, Стандарт се срещна с проф. Боряна Делийска от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ".
Професор д-р Боряна Делийска е началник на Клиника по нефрология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ", както и замаестник - директор по научната и учебна дейност. От 1983 г. работи като нефролог, специалност по нефрология и вътрешни болести. През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор", а през 2000 г. се хабилитира като доцент в Първа нефрологична клиника. От 2001 е началник на клиниката. През 2009 г. защитава научна степен „Доктор на медицинските науки" и от 2012 г. е професор по нефрология. Член е на Българското дружество по нефрология, като от 1988 е в Управителния съвет. Членува също в Европейската асоциация по диализа и трансплантация, в Европейската бъбречна асоциация и Световното дружество по нефрология. Проф. Делийска е външен експерт към НЗОК, член на комисии към Ректората на МУ, към Министерството на здравеопазването, към Министерството на образованието. Член е на редакционните колегии на няколко специализирани медицински списания. Многократно е специализирала в университетски клиники в Германия -Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции. Владее английски, немски, руски и италиански език. Автор е на над150 публикации в български и чужди издания, редовно е канена за участие в десетки конгреси в България и чужбина.
- Преди броени дни на тържествена церемония в НДК беше отбелязан 100-годишният юбилей на Медицински университет София. Как премина събитието, проф. Делийска, Вие бяхте сред гостите? Дори президентът Румен Радев уважи с присъствието си вас, медиците.
- Беше действително невероятно и нивото отговаря на значението на нашия медицински университет като водеща структура за обучение на лекари. Аз съм горда, че съм възпитаничка на този университет, старала съм се и продължавам да се старая при преподаването да спазвам традициите, на които съм научена от моите учители. Моят баща Петър Делийски също е лекар, един от най-старите действащи лекари у нас, на 87 години още работи в голяма университетска болница. Той 40 години работи в "Пирогов", уролог е. От 25 години, работи и в Правителствена болница, база "Лозенец". Дядо ми също беше лекар, Бог да го прости, но той е завършил в Германия, тъй като през 20-те години, Медицинският университет е започнал да прави прощъпулника си и не е имало достатъчно хора. Но отпразнуването на юбилея беше едно грандиозно събитие. Много се радвам, че имаше много студенти, преподаватели, различни гости от страната и беше действително забележително!
- Нека да насочим вниамнието на читетлите към подаграта - болест, известна още от древни времена, а в наши дни вече се е превърнала в сериозно социално заболяване, породено от прекомерното затлъстяване, метаболитния синдром и некачественото хранене. Кое е най-важното, което трябва да следим за това заболяване?
- Подаграта е позната от много години. Аз обаче бих обърнала внимание на повишеното ниво на пикочна киселина без поява още на ставни оплаквания. Аз често изпозлвам израза, че подаграта „крещи", защото при установена подарга, пациентът е много неспокоен и болката е много силна и продължителна. При хиперурикемията обаче, когато нивата на пикочна киселина в кръвта са повишени, но все още няма проява на подагра, няма и болка. Затова аз обичам да казвам, че подаграта крещи, а хиперурикемията руши. Т.е. трябва първо да опитаме да преборим рушенето, за да не стигаме до ситуацията, в тоято крещим. Знаете ли кой е описал много добре подаграта? Това е Ярослав Хашек в "Приключенията на добрия войник Швейк". При един от неговите герои - генерал, палецът на крака му се зачервявал, подувал, миришел лошо и той виел като вълк. Действително изявената подагра вече със ставното увреждане е доста неприятна като заболяване. При хиперурикемията пациентът няма абсолютно никакви оплаквания и не знае, че има повишена пикочна киселина. Той вероятно има някакви съвършено други болести и въобще не може да ги свърже именно с пикочната киселина.
- Има ли сезонност за подаграта?
- Най-предразполагащ е зимният сезон, сързан с коледното и новогодишното преяждане, богатите трапези за Йордановден, Ивановден, предходните празници, които преминават главно в хапване и пийване. При някои пациенти обилното приемане на храни и напитки води до повишаване на пикочната киселина. Затова може да се каже, че има някаква сезонност, все пак зимата е сезонът с по-малко плодове и зеленчуци и по-активно ядене на месо и месни продукти.
- А има ли зависимост между повишените стойности на пикочната киселина и пола?
- По принцип, подаграта с изявената ставна симптоматика се среща малко по-често при мъжете. Хиперурикемията се оказва, че е честа и при жени в постменупаузалния период. Години наред това заболяване се е приемало повече като мъжко, докато всъщност се оказва, че за съжаление от него страдат и жени.
- Какво сочи статистиката относно възрастовата граница на заболяването?
- Възрастта напоследък пада, заболяването се среща и при по-млади пациенти, заради затлъстяването и "лошия" холестерол, прекомерното ядене на различни вредни храни. Всичко това засилва честотата и намалява възрастовата граница.
- Какви са рисковите фактори за повишаването на пикочната киселина?
- На първо място, това е начинтъ на живот. Трябва стриктно да се избягва повишен прием на месо, на всякакъв алкохол, включително слабоалкохолни ликьори и дори бира. Всички тези храни са много богати на пурини, а пурините са майката и бащата на повишената пикочна киселина. Те трудно се преработотват от организма, има повишен синтез, метаболизмът се забавя. През последните години за рисков фактор се приема и засиленият прием на фруктоза. За някои пациенти фруктозата е нещо хипотетично, нещо, което го има някъде, може би в плодовете. Но не е точно така. Напоследък сладкарската промишленост приготвя всичко с фруктозо-глюкозен сироп, а не с глюкозен сироп. Защото първият е по-евтин. Т.е. това е скритата фруктоза, която ние поглъщаме. Има я във всички безалкохолни напитки, особено тези с подсладители, а също и във фрешовете. Противно на твърдението, че фрешовете са страшно полезни, те са пълни с фруктоза - много над необходимото на организма количество. А тялото ни няма нужда от нищо излишно. Това, разбира се, не означава да спрете да пиете фрешове, но нека да бъде в малки киличества - половин чаша. Може да си допълните чашата с вода, или да го изпиете неразреден, но да внимавате за количеството. Защото, ако изядете един портокал, в него има фибри и всмукването на фруктоза в огранизма не е толкова директно. Освен това, в една чаша фреш има поне 2-3 портокала. Ако сте хапнали добре, можете ли да изядете и три портокала след ядене, или пък четири ябълки? Не можете да поемете такова количество плод, а със сокчето изглежда по-лесно и не усещаме как изпиваме половин литър. На всичко прекомерно организмът задължително реагира. Всичко трябва да е много балансирано.
- А можем ли по някакъв начин сами да открием симтоми на подаграта, когато не е станало късно?
- Лошото е, че болка няма. Ако човек е по-пълен, ако е с някаква степен на затлъстяване, ако има резистентна хипертония, със сигурност е предразположен. Трудно коригиращата се с лекарства хипетония е предпоставка, ако има сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, промени в ритъма на сърцето – също. Затова при пациенти с високо кръвно налягане лекарят трябва да потърси причината за него и да провери дали състоянието не се дължи на високата пикочна киселина. В последните години има категорични доказателства за връзката между високото кръвно налягане и пикочната киселина. Ако има по-изразена атеросклероза, резистентност, диабет, мастно натрупване в черния дроб, така наречената неалкохолна стеатоза - причините също трябва да се търсят в нивото на пикочната киселина. Тя е причина и за редица бъбречни заболявания например нефролитиаза, а също е и основен фактор за образуване на камъни в бъбреците. Доста сериозни забоявания са свързани с тази диагноза, която напоследък наричат „тихия убиец" на 21-ви век. А между другото много интересен е фактът, че веганите имат може би най-високи нива на пикочна киселина.
- Това изглежда абсурдно. Защо?
- На пръв поглед да. Но факт е, че пикочната киселина при веганите е по-висока дори от тази на хора, които редовно ядат месо. Ключът тук обаче, е че веганите не консумират никакви млечни продукти, а млякото спомага за изхвърлянето на пикочната киселина от организма. Освен това веганите ядат много соя, а тя е от храните, които не са забранени, но трябва да се приемат по-внимателно.
- Има ли лечение за подаграта, какво бихте препоръчали като първи стъпки?
- Да, първата стъпка е да помислите дали пикочната ви киселина не е по-висока, нищо че нищо никъде не ви боли. Изследването е рутинно чрез взимане на кръв, не е скъпо и се прави във всяка малка лаборатория. Второ, ако нивото на пикочна киселина е повишено, световните съвременни препоръки казват, че първо се започва с агресивно медикаментозно лечение, което трябва да бъде съчетано и с известен диетичен режим. На пазара в България има разкошни медикаменти, които намаляват нивото на пикочна киселина, добре се понасят, безопасни са за пациента, независимо от възрастта, независимо от съпътстващите заболявания. Затова първо - проверка на нивата, второ – лечение и трето - диета.
- Бихте ли ни разказали историята на някой успешно излекуван ваш пациент?
- Няма излекувани пациенти, това е хронично заболяване, което изисква доживотно обгрижване. Човек може да си направи хранителен режим, не непременно диета за отслабване с прием на месо, белтъци и т.н. Организмът не търпи никакви крайности и винаги в даден момент реагира. Препоръчвам периодични курсове с медикаменти за намаляване на пикочната киселина и това е. Завишената пикочна киселина не се лекува, тя се наблюдава, проследява се във времето и се регулира, когато има нужда. Но за пълно излекуване на едно хронично заболяване не можем да говорим.
- Каква е Вашата диета, какво трябва да присъства в нея, когато човек има повишена пикочна киселина?
- Има няколко неща, които в медицинската литература категорично са доказали значението си. Съветвам пациентите да не се ровят в интернет, защото съм срещала много смехотворни неща и пълни безумия. Има медицински сайтове, с които ние, лекарите, се съобразяваме, с анализ на големи списания, проучвания и т.н. Млякото и млечните продукти са много полезни за хора с подагра и с повишена пикочна киселина. Другото интересното е, че 3-4 чаши кафе на ден също намаляват пикочната киселина. За разлика от чая, който няма такова благотворно въздействие. Черешите също са изключително полезни при подарга. Трябва да се пристъпи към ограничен прием на месо, което не значи да спираме месото. Винаги диетата трябва да е съобразена с качеството на живот на пациентите. Универсалното правило е всичко да се приема с мярка. Хората казват, и отровата в малко количество не е толкова страшна.
- Вие имате ли книга и статии, посветени на повишената пикочна киселина?
- О, да, да. Даже аз съм радостна, че след десетина дена една моя специализантка, лекар, която е асистент в нашата клиника, ще защити дисертация именно на тема повишена пикочна киселина. Работата й е чудесна, така че доста се работи в този аспект не само в страната, въобще това е така един хит през последните години.
- На добро ниво ли са ни нашите лекари?
- Категорично.
- А ако ги сравним с лекарите в Европа, Вие пътувате често?
- Да, твърдя, че нашите лекари са много добри. Миналата седмица изпитвах студенти пети курс по вътрешни болести, участвам в изпитна комисия. От 10 изпитани ние написахме 9 шестици. Това са невероятни млади, мотивирани, интелигенти деца. Специализиращите, аз мога да говоря за специализантите в нашата клиника, са безгрешни, амбициозни, интелигентни, учат, работят. Т.е. този, който дълбоко в душата си знае, че иска да стане лекар, той става. И става добър лекар. И голяма част от тях са точно такива. Аз не мисля, че тази помия, която се изсипва непрекъснато върху лекарите, има полза за обществото. Знаете ли какво са ми казвали млади лекари, които завършват - ние отиваме в чужбина, защото не можем да понесем отношението на обществото към лекарите. Нормално ли е според вас да бъдат пребивани лекари и медицински сестри? Мисля, че обществото ни е длъжник в някаква степен. Никъде по света няма такова лошо отношение. Мои близки живеят в Италия. За една обикновена снимка на тазобедрена става той чакаше 30 дни. И спокойно ми казва, „Ами тук е така". Как е възможно? 30 дни?. А в същото време в България имаме страхотен достъп до здравеопазване, висококомпетентни лекари и т.н. Има и лоши лекари, има меркантилни лекари. За това не мога да си изкривя душата. Но не може да се уронва престижът ни и така да се смачква нашата професия.
- Да поговорим за „изтичането" на нашите млади лекари, които заминават за чужбина. Там още в първите 2-3 години са напълно реализирани.
- Ами това говори първо, че те са много добре подготвени благодарение на 100-годишния медицински факултет. Разбира се, не само в София, има няколко медицински университета у нас, които подготвят много добри лекари. Но лошото е, че те няма къде да специализират в България. Много малко са местата за специализация. Медицината е едно страшно тежко учене, тежко следване с много, много учене, с много труд се взимат изпитите, защото обемите са огромни, 6 години си учил и накрая няма къде да специализираш. Човек, естествено предпочита, ако има финансовата възможност, да заминее за Германия или друга западна страна, където веднага ще го „лапнат".
- А как се лекува повишената пикочна киселина в тези страни с по-високо обществено здравеопазване?
- Със същите лекарства. Това, което го има в чужбина, го имаме и в България. Нашият пазар е съизмерим с европейския. Така че няма разлика в лечението на повишената пикочна киселина. Можем отново да кажем това супер образно сравнение за подаграта и повишената пикочна киселина - едното крещи, другото руши. Важно е да се намери баланс между двете. Аз не съветвам болните да стават параноици и да се вторачват в сътоянието си. Ако нямаш висока пикочна киселина – чудесно. Но ако имаш някои от тия предразполагащи фактори - повишено телесно тегло, повишен холестерол, масти, сърдечни заболявания, инфаркт, бъбречно заболяване, камъни в бъбреците – нивата на пикочната киселина трябва да се изследват поне един път годишно. Ако тя е повишена, изберете компетентен лекар, който ще ви даде насоки за лечение и диета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
