БЛС празнува юбилея си с благотворителна кампания
Този месец Българският лекарски съюз (БЛС) навърши 25 г. от възстановяването си. Съсловната организация е възродена в началото на 1990 г., а покойният проф. Иван Киров е първият й лидер в демократично време. За да отбележи юбилея си, БЛС започна благотворителна кампания в помощ на Фонда за лечение на деца, със sms на номер 17 777 и текст "fond". "Стандарт" пък реши да потърси мнението на всички редовни председатели нa съюза от основаването му досега за това накъде върви здравната система, какви грешки се допуснаха в нея, каква беше ролята на БЛС в развитието й и какво предстои.
За реформи трябва и акъл, не само пари
Д-р Димитър Игнатов, председател на БЛС в периода 1992-2002
Усилията на моите колеги преди 25 г. успяха да въстановят БЛС. Направиха го с достойнство, за да защитава честта и професионализма на българския лекар, неговата етичност и всеотдайност. Затова искам да отправя моите поздравления към тези хора, начело с проф. Иван Киров. Оттам-нататък, ако тръгнем по хронологията на събитията, ще видим, че
БЛС си постави няколко цели. Първата беше смяна на модела на финансиране - от бюджетно към фондово. Другият приоритет беше реформа в доболничната и болничната помощ. Също така БЛС да стане стройна организация, основана със закон, която да участва в преговорния процес между финансиращите органи и изпълнителите.
Работихме упорито, направихме програми за развитие и през 1997 г. между идеите на лекарите и тези на ОДС се получи синхрон, изковаха се законите, по които се движи системата и до днес. С това основната задача на БЛС бе изпълнена на пръв поглед, но не е така. Развитието на здравната система е процес, който обхаща и други задачи - като продължаващото обучение, етичните норми, отношенията между пациенти и лекари. През 2001 г. други политически формации промениха
законовота обстановка и допуснаха две грешки, които дават отражение и досега. НДСВ спряха приватизацията, тъй като видяха рискове за "забогатяване" на българските лекари. А сега всички се чудят защо има толкова частни болници и винят тях, въпреки че тези клиники не са виновни. Освен това НДСВ видяха, че се натрупват значително количество пари в системата на здравеопазване, които могат да се приватизират.
Така бюджетът за здраве през 2001 г. беше 1.180 млрд., а сега е 3.220 млрд., без системата да се е подобрила. Това отчитат всички и тук е политическият парадокс. Когато критикува, нормалният човек сменя правилата. Защо тогава управляващите, които не ги харесват, не ги сменят? За мен е непочтено, но там, където има пари, винаги има интереси. Затова обаче вина винаги носят българските лекари и болници, а истинските хора, които източват касата остават скрити, защото така е
удобно. Хора като мен ги знаят и един ден ще ги кажем, сега обаче никой няма да ме чуе.
Но БЛС се развива постъпателно, оценката ми е добра, имаме постижения и спадове, проблеми, които трябва да решим, като въпросът с етиката. За радост, пораства професионализма, самият факт, че лекарите ни са конвертитуеми навсякъде, го показва. Колкото до бъдещето - не е толкова трудно да се направят промени, стига да има нормално правителство. Защото не са нужни само пари, трябва и акъл!
Нужни са спешни промени
Д-р Андрей Кехайов, председател на БЛС в периода 2002-2009
Състоянието на българското здравеопазване днес е изключително критично. Сериозните проблеми се базират на отлагането и липсата на решения на текущите въпроси в здравния сектор. Наблюдава се дълбока криза по отношение на човешкия ресурс и неадекватно разпределение на финансовите инструменти, а здравната система си остава непреструктурирана. Пациентите са недоволни от здравните услуги. Имаме и тежък проблем с медицинските сестри и лекари, които напускат страната. Вече говорим за значителен дефицит на кадри, както при специалистите по здравни грижи, така и при някои ключови медицински
специалности. Всичко това заедно с наблюдаващата се тенденция на неравномерно разпределение на медицинските специалисти по възрастови групи, очертава много песимистична картина на състоянието на здравеопазването в дългосрочен план. Реална е възможността скоро да няма кой да оказва адекватна помощ на българските пациенти.
Здравноосигурителният модел беше променен с пакет от закони преди 15 години. Неедновременното стартиране на промените в болничната и доболничната помощ, както и неадекватният подход на регионални и национални здравни институции доведе до изкривяване на идеята, за реализиране на здравноосигурителен модел в България. Голям проблем е не само съществуващата нормативна база, но и неизпълнението на законите, на институционалните задължения в сектора. Всичко това задълбочава проблемите в здравеопазването.
Българският лекарски съюз беше създаден със специален закон. Неговата основна функция беше да осъществи саморегулация на лекарската професия. За голямо съжаление в определени периоди ръководството на БЛС по-скоро изпълняваше политически поръчки, вместо да изгради стройна и адекватна структура. Към момента БЛС върви след събитията, не реализира ангажиментите, които са разписани в закона, поради което доверието към него пада. Необходими са ускорени стъпки за изпълнението на основните приоритети, заради които в крайна сметка беше създаден БЛС. Освен че не изпълнява своите функции, той със своите действия или бездействие е изхвърлен от практическото договаряне с НЗОК,
наблюдава се имитация на преговори от страна на ръководтсвото. В бъдеще са необходими спешни промени не на думи, а на дела. Нужни са радикални стъпки, така че здравната ни система да стане устойчива. Отчитайки ситуацията днес е необходим консенсус между политическите сили и гражданското общество. Всички институции трябва да предприемат стъпки, защото нерешаването на проблемите днес ще влоши още повече ситуацията в здравеопазването.
Най-тревожна е загубата на морал
Д-р Божидар Нанев, председател на БЛС в периода януари-юли 2009 г.
Искам да отправя най-искрени поздрави към българските колеги лекари по повод 25 години от възстановяването на БЛС и да им пожелая професионална удовлетвореност и повече обществено признание! За съжаление състоянието на здравеопазването в нашата страна е незавидно. Парадоксите са много. От една страна имаме "здравноосигурителна" система със закон за задължително здравно осигуряване, но всеки може да реши да не плаща здравни осигуровки, без от това да произлизат сериозни последствия. А държавата е най-некоректният платец. От друга – НЗОК, след като е получила събраните пари, плаща по цени, които имат много малко общо със стойността на услугата. И до сега няма актюерска оценка с прецизно определени цени на съответните продукти, по които касата да прави своите разходи. Изпълнителите на медицинска
помощ основно формират приходите си според оборота, който изкарват. Повечето от тях са притиснати да произвеждат повече пациенти и да приемат повече хора, за да могат да оцеляват. Заради липсата на адекватна актюерска оценка реални диагнози се подменят с нереални, за да се отчете по-скъпа дейност.
Пациентите, все по-често са недоволни, защото трябва сами да си купуват лекарства, консумативи и материали, или няма достатъчно направления за изследвания или преглед. Лекарите и медицинските специалисти, които в голямата си част са ниско платени, работят в несигурност и все повече емигрират. Всичко това води до принудата да се правят компромиси с правилата на медицинското изкуство. Ако лекуваш по правилата на медицината, често влизаш в разрез с правилата на търговията и биваш наказан. Накрая съзнанието ни се деформира защото е притиснато между лъжата и истината, между икономическия интерес и хипократовата клетва. А от всички проблеми, най-тревожна е загубата на морални ценности. Според мен много опити за реформи в здравеопазването всъщност бяха опити за бягство от отговорност за бфинансирането на системата. След мита за безплатното здравеопазване преди 1989 г. държавата, обществото и гражданите започнаха да се опитват да си прехвърлят топката за това кой трябва да осигурява средствата за здравеопазване. Никой не искаше да зададе въпроса не само кой да плати, а колко. Колко пари са ни необходими в национален план на година при условие, че потребностите са ясни. След като си направим усилията да разберем това, логично следва въпросът с колко средства разполагаме, публични и частни. Какво можем да си позволим с нашите средства, за да имаме модерно и добро здравеопазване? Колко и какво не ни достига, за да го постигнем?
Откъде да намерим това, което не ни достига, как да го осигурим? Какъв модел на финансиране да си изберем, който да съответства на нашите възможности и да задоволява нашите потребности? Винаги в здравеопазването има несъответствие между потребности и възможности, но има и баланс между двете.
Точно балансът не успяхме да намерим. Ако имаше по-малко непоносимост и агресия, може би щяхме да успеем. През годините стигнах до убеждението, че един от основните ни проблеми е в модела на финансиране. Избрали сме си модел, който не можем да си позволим. Здравноосигурителният модел тип Бисмарк е прекрасен за страни като Германия, Франция и Холандия, които отделят 12 до 14 процента от БВП, а като абсолютни стойности - 18 до 20 пъти повече от нас. Преди повече от 25 години Испания се отказва от този модел и постига отлични резултати в системата. Според мен има два пътя за решение. Единият е да си признаем, че драстично сме недофинансирани и трябва да увеличим значително вноските за здравно осигуряване и всички да ги плащат. Вторият е да променим модела към данъчно финансирана здравна система, където да има повече регионални отколкото централни бюджети, и успоредно с това се освободи и стимулира частната инициатива за създаване на частни здравни фондове и частни здравни заведения. Без наличие на публични здравни каси. Така имитациите на здравно осигуряване в системата ще бъдат сведени до минимум, а съществуването на смесен - публичен и частен модел, ще доведе до по-добър баланс, като частният ще запълва празнотите в държавния.
Политиците се пазят от нас, а не бива
Д-р Цветан Райчинов, действащ председател на БЛС
Повечето от критично е състоянието на здравеопазването в момента. Причините за това са крайното и системно недофинансиране, липсата на реални виждания за развитие и надграждане на системата. Тук нарочно избягвам думата реформа, защото тя отдавна спря. В спешната помощ, болничната помощ, все още няма ясни насоки за развитие и стабилизиране. Лекарствената политика си остава сериозен проблем, специализациите на младите лекари също са неуредени. Най-голямата грешка, която се допусна според мен през изминалите години, е, че реформата, започнала през 1999 г. със създаването на законите за съсловните организации, за лечебните заведения и НЗОК, след 2001 г.
спря. По-късно НЗОК беше одържавена и национализирана, беше спряна приватизацията на лечебните заведения, спря развитието на системата и оттогава само се запушват дупки и се гасят пожари. Мястото на БЛС е изключително важно в изграждането на здравната система. В другите страни тези организации са водещи в изграждането и развитието й. За съжаление, това у нас не се разбра, а няма как да се случи, каквато и да е добра промяна, без участието на преките
изпълнители. Многократно сме предлагали, когато се разкриват нови болници и практики, това да става със съгласието на съсловието, но политиците се пазят от нас, а се опитват по административен път да решават нещата. И сега съществува Висш медицински съвет, в който бяха представени съсловните организации, университетите, но той не е събиран от години.
Като грешки на БЛС бих отчел, че не сме достатъчно единни и активни.
Тези недостатъци се преодоляват малко по малко, но все още няма достатъчно единство при отстояване на общите ни интереси. Смятам, че задължително трябва към МЗ да има постоянно действащи комисии с представители на съсловната организация. Също така да имаме право на законодателна инициатива в сферата на здравеопаването, да можем да внасяме предложения за промени в НС. Както и да се взема мението на лекарите във всяка една стъпка в тази сфера. Бордовете по специалности, които създадохме, би могло да са великолепен инструмент за създаване на правила и контрол на качеството, който може да се използва и от държавата. Съюзът вече има всички функции и структура на лекарска камара, затова трябва да получи и правомощията на сродните европейски организации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
