София. Огласяване досиетата на кредитните милионери и банкерите поиска вицепремиерът Цветан Цветанов.

"Правителството подкрепя отварянето на досиетата както на тези две групи хора, така и на ректорите на вузовете и висшия адвокатски състав за принадлежност към бившата Държавна сигурност", коментира МВР шефът по време на форум, на който бе представен 5-годишен отчет на дейността на Комисията за досиетата.

Така той даде да се разбере, че ГЕРБ ще направи нужните промени в закона, за да бъдат отворени и папките за кредитните милионери.

Цветанов не се поколеба и дори благодари на предишния парламент, че през 2006 година е приел Закона за досиетата. "Най-ценна за комисията по досиетата бе 1997 година, когато започна истинското разсекретяване", каза още вицепремиерът и допълни, че МВР е успяло да предаде огромна информация, която да подпомага дейността на комисията.

"Ако имахме прозрачност за историята на България и за това какво се е случвало в страната през 1997 г., аз ви уверявам, че България нямаше да има президент, който да бъде съпричастен към бившата Държавна сигурност, с псевдоним Гоце", заяви още Цветанов.

От своя страна председателят на комисията Евтим Костадинов представи и 5-годишния отчет за дейността й. Според него от 2007 до 2012 година са унищожени 144 235 досиета. До декември 2011 са проверени 112 445 души, като при 6387 души е установена принадлежност към бившите служби. От тях имената на 5782 са обявени публично.

Освен отчет, Костадинов представи и предложения за промени в закона за досиетата. Според него е нужно да се повишат проверките и на лицата, заемали публични длъжности или изпълняващи публични дейности след влизане на закона в сила.

Също така трябва да се направи проверка и след извършването на кадрови промени, да се представи списъкът за обявяване на лицата, заемащи публична длъжност и изпълняващи публична дейност и да се посочат кредитните длъжници.

По време на форума на Комисията по досиетата беше изнесено и социологическо изследване на НЦИОМ, направено в началото на месеца, в което са участвали 1000 души. Според половината анкетирани бившата ДС е била репресивен апарат. Едва 10% са на обратното мнение. 16 на сто от запитаните са против огласяването на информация за принадлежност към бившите служби. Това са предимно възрастни хора с леви убеждения. Цели 80 на сто от анкетираните посочват, че оповестените данни се използват за разчистване на политически сметки.