Пищова изплака, че не знае как е похарчен медийният му пакет от 40 бона
Мистериозно "гражданско общество" ще заработи добре от президентските избори. И то съвсем законно, влизайки с куфарчетата пари през удобно отворената врата на Изборния кодекс.
Тарикати въртят страхотен бизнес с медийните пакети от по 40 000 лева, които Централната избирателна комисия дава на малките партии и инциативни комитети, които нямат държавна субсидия, за да могат пропагандират идеите си.
Измамата лъсна след като един от най-колоритните кандидат-президенти - Димитър Маринов, по-известен като Пищова, вдигна аларма. Той искал държавните пари за агитация да отидат за реклама в бТВ, в чието студио гостува вчера, но неговият гуру Георги Георгиев, който е издигнал кандатурата му, ги насочил другаде. Къде, Митю не знае. „Оказа се, че съм кукла на конци", призна Пищова. Следобед той размисли и обяви че не смята да прекъсва кампанията си и обясни решимостта си така: "Българският народ ме обича. Аз съм народен президент, ще се боря за балотаж".
Предприемчивият Георгиев се оказва, че стои и зад издигането на други екзотични кандидати за президенти, като например Кемил Рамадан.
„Аз съм финансирал кампанията си с 10 000 лв. мои пари и с парите на добри хора, които ми дават 100-200 лв. за хляб и кебапчета", проплака Пищова.
Той вече е питал в ЦИК как може да се откаже от изборите
Случаят му, макар да изглежда куриозен, е много сериозен – свързан е със схемата, при която един „център" работи с няколко кандидати за президент, като разполага с медийните им пакети, всеки от които е на стойност 40 хил. лв. Общата сметка показа, че става дума за цели 2 млн. лв. Ангел Гаджев например представлява цели пет комитета, издигащи кандидати като Румен Гълъбинов, Йорданка Колева, Диана Димитров, Кемил Рамадан и даже ген. Румен Радев. "Аз ги презентирам, договорил съм се с тях, аз им правя кампанията. Ние сме хора от Гражданското общество. На ген. Радев съм в широкия инициатевн комитет, който го издигна", разясни Гаджев. Същият бизнес с държавни пари е и разяснителната кампания за референдума. Инициативни комитети, съставени от хора, свързани с една и съща партия, се сливат за да усвоят субсидията.
Мирослав Паскалаев-Зорец твърди, че е един от авторите на текстовете за медийните пакети в Изборния кодекс. Според него идеята била малките кандидати да могат да се представят в медиите и избирателите да направят своя информиран избор. Като всичко в България обаче, байганьовщината му намерила цаката. Той твърди, че Ангел Гаджев е извивал ръцете на медии с пакетите, които контролира, но отказа да разкрие механизма, защото се страхувал от съдебно преследване.
Точно 1 130 206 лева държавни пари са отпуснати
от ЦИК за агитация и реклама в медиите на инициативни комитети, регистрирали се като страна в референдума за електронното гласуване, проведен миналия октомври заедно с местните избори. Сложен е въпросът за неизпълнението на договорите по получаване на гарантираните от държавата 40 000 бона. На практика няма и как да се случи, защото под мониторинг в ЦИК разбират одобрените договори с различни медии, а не паралелно проследяване на различните публикации или рекламни материали, които те са заплатили с бюджетните средства.
"Ние всъщност проверяваме дали са изправни документите, които медиите подават към комисията след като са изпълнили договора си, но не сме търсили разминаване в заявено и изпълнено с паралелна самостоятелна проверка, защото човешкият ресурс не стига", заяви говорителят на ЦИК Цветозар Томов.
Скандалът около медийните пакети датира още от приемането на Изборния кодекс "Манолова", в който залегна текст, даващ възможност на новорегистрирани субекти (инициативни комитети) или партии, които не ползват държавна субсидия, да получават пари от бюджета в размер на 40 000 за медийна кампания. Веднага след одобрението на закона експерти предупредиха, че е възможно от бюджета да се отделят пари за популяризация на предизборна платформа, но всъщност медия, в която новият субект се рекламира, да му връща част от средствата. Резултатът не закъсня и още в началото на предизборната кампания за националния референдум пет инициативни комитета и партии, които като страна по изборния референдум получиха одобрение за медийни пакети насочиха почти целите суми към един сайт, който не е сред най-популярните.
В интервю за БНР говорителят на ЦИК Цветозар Томов тогава заяви, че комисията ще прави мониторинг на медии, в които инициативните комитети "агитират" с държавни пари. До момента обаче такъв мониторинг не е осъществен, става ясно от отговор на ЦИК по Закона за достъп до обществена информация. "Ние просто няма за какво да ги наказваме или да им откажем пари, защото не знаем какво са направили", твърдят още от ЦИК. Затова решението е лесно –раздадени са над 1 130 000 лева за всички, които са ги пожелали.
Тези решения подлежаха на съдебен контрол
Александър Андреев, говорител на ЦИК:
- Г-н Андреев, получи се истинска истерия с медийните пакети. Създаде се впечатлението, че ЦИК е създала възможност за злоупотреби по време на кампанията за президентските избори и референдума?
- ЦИК не може да коментира всички публикации в пресата. Установена ли е злоупотреба?
- Е, тя се установява от съответните органи.
- Ами нека тогава да коментираме.
- Въпросът е дали ЦИК е дала възможност за злоупотреба или е действала напълно в рамките на законността.
- Тези решения подлежаха на съдебен контрол, има решение на Върховния административен съд, съгласувано е с Министерството на финансите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
