Злато и лешояди пълнят Маджарово

Злато и лешояди пълнят Маджарово | StandartNews.com

Европейските субсидии възраждат говедовъдството в Източните Родопи

Отношенията на орлите и лешоядите с човешкия род са объркани. До 1958 г. в Маджарово гнездят стотици хищни птици, които днес могат да се срещнат най-лесно в Червената книга. С началото на взривните работи в оловно-цинковия рудник на ГОРУБСО пернатите вкупом се изнасят в съседна Гърция. Завръщат във бащиното огнище през 90-те, когато започна ликвидацията на едно от големите ни минни предприятия в Източните Родопи. Днес по завоите на Арда залягат фотографи и клечат художници от цял свят. Мостът е завит с красноречив транспарант "Добре дошли в столицата на белоглавия лешояд". Любители на птиците от цял свят бият път да заснемат някоя от стотиците пернати на фона на чудните скали в местността Кован кая. Най-упорито бърд-уочърите издирват белоглавия лешояд, египетския лешояд, черния лешояд, царския орел и морския орел.

През 90-те хвъркатите се прибраха в градчето, носещо името на воеводата Димитър Маджаров, но пък хората изчезнаха. "Маджарово беше прекрасно място - някога тук живееха 4-5 хиляди работници, дошли от цялата страна, а сега са останали 500-550. Общината намаля десетократно", въздъхва кметът Милко Армутлиев. Изрежда на пръсти - от 19 населени места, едно е опустяло напълно, в Габърово живее един човек, в Голяма Долина - трима, в Малко Попово - седем. Най-голямото село Бориславци наброява двеста души. Цялата община се обитава от 1665 човека, повечето в напреднала възраст.
В края на 50-те покрай рудодобива глухата махала, разположена в кратера на загаснал вулкан, се превръща в многолюдно миньорско селище. Построени са над 50 жилищни блока. Имаше голяма земеделска кооперация и доста развита търговска мрежа, ресторанти, магазини, сладкарници. Не знаехме какво е безработица, всички жители се трудеха, посочва Армутлиев. Футболният тим "Миньор" е играел в "Б" група и теренът

още помни стъпките на Гунди

при гостуванията на "Левски". Родопските борци са жънели победи на тепиха в републикански мащаб. Културният дом се е пръскал по шевовете от концерти, кинопрожекции и вечеринки. Миньорите още помнят как са затрупали с букети Лили Иванова. Не минавал празник без концертите на танцови и хорови състави, духовият оркестър и самодейният театрален състав доминирали културния живот.
Добивът на руда започва да намалява още през 80-те. "През 90-те години обаче условията се влошиха - цените на металите паднаха и находищата с по-бедна руда тръгнаха на загуба. Точно тогава спряха държавните субсидии за рудодобива и минаха на пазарни условия. Натрупаха се и дългове към банките, ефективността така и не се повиши - държавата беше принудена за затвори рудника и флотационната фабрика", обяснява Милко Армутлиев, който прекарал солидната част от трудовия си стаж в предприятието. Поетапната ликвидация започва през 1992 г. и се проточва повече от десетилетие. Рудникът не спира изведнъж - нещата се влошават постепенно, затварят се участници и се съкращават хора ден след ден. "Освен опитните майстори миньори имаше и висококвалифицирани специалисти - минни инженери, геолози и т.н. Геолого-проучвателното предприятие и "Лесстрой" също бяха бастисани. Не е страшно, но е тъжно да го гледаш. Днес един човек се изнася, утре - друг.

Все някой се изнася, а никой не идва

отбелязва кметът.
След ликвидацията на рудодобива апартаментите в петдесетината китни блокчета са разпродадени на симпатични цени - първите серии за по 200-300 лв., а следващите за 2-4 хил. лв. Голяма част от бившите миньори притежават жилища и в топлите месеци се завръщат в красивото градче, където са минали най-хубавите години от живота им. През лятото Маджарово се оживява от носталгични пенсионери и прехласнати по хубостите на Родопа планина пътешественици.
Кметът е спокоен, че средното училище в селото е със защитен статут и няма опасност да му посегнат. В него учат 180 деца, които получават специалности автомонтьори и шофьори. Преди в школото над уроците са засядали 700 деца, а освен това училища е имало във всички съседни села. Училището, а също и Културният дом и стадионът - са напълно обновени с европейски пари. Земеделските субсидии са другият източник на ренесанса. От 2007 г. насам все повече фермери отглеждат добитък. Овцете в общината вече гонят 1500, а кравите са към три хиляди.

Ще видите стада от 200-330 животни

посочва той. Развива се добре и дърводобивът.
Туризмът е сочен за стратегически отрасъл на слабонаселената община, но и той не може да компенсира замирането на минния отрасъл. В него са заети около 120 души, докато в мината навремето са работили над 1200.
Маджарово има всички шансове да стане следващият туристически хит в Родопите. Разположеното наблизо светилище Глухите камъни може да мери мегдан с привличащите стотици хиляди посетители скални ритуални комплекси Перперикон и Татул. Наоколо се намират и няколко други скални светилища, долмени и старинни храмове. Съществуват отлични условия за лов и риболов, събиране на гъби и билки. С европейска помощ от 2007 г. започна и отварянето на къщи за гости и ваканционни селища. Два издържани в рибарски стил кокетни селища красят брега на язовир "Ивайловград". Къщи за гости са изградени в Горно поле, Малки Воден, Бориславци и Ефрем. "Напоследък се наблюдава внезапен инвестиционен интерес. Появиха се мераклии, които изкупуват възрожденски къщи и планират нещо", допълва Армутлиев. Маджарово засега си остава популярно повече сред любителите на птиците по света. Всяка пролет тук се изсипват по 3-4 хиляди бърд-уочъри, които зяпат лешоядите и орлите. Фотографи, домъкнали тежки обективи от всички точки на планетата, улавят пикирането на хищните птици върху живописните скали.
За рудодобива напомнят единствено изтичащите в Арда мръсни води от затворената мина, а също и златотърсачите, които окупират реката. "Навсякъде в Арда има разсипно злато и доста хора се занимават с това. Повечето го правят за удоволствие", смята кметът на Маджарово.

ИСТОРИЯТА

Камили и катъри носели рудата

Преди половин век селяните са знаели - когато баирите край Маджарово се разклатят от взривове по никое време, значи миньорите са изпълнили предсрочно производствения план и празнуват с шашки динамит. Разработването на находището започва през 1958 г. "В началото липсваха най-елементарни условия за работа и живеене. Спяхме в палатки или в най-добрия случай в дървени бараки. Работниците пътуваха пеша по 15-20 км до родните си места", разказва в спомените си минният инженер Никола Хърсев.

Експлозивите се пренасяли до подземните галерии с катъри. Строителните материали превозвали с волски коли, мобилизирани били и 30 камили. Камилският колектив след пенсионирането си от мината бил преселен по Черноморието. Техните потомци забавлявали туристите в късната соцепоха.

Първоначално добитата руда се извозвала от село Малево до обогатителната фабрика в Кърджали. През 1963 г., когато отваря врати новата флотационна фабрика в Маджарово, минното предприятие достига проектния си капацитет и добива 410 хил т руда със 799 души колектив. Историческия максимум от 459 000 тона преработена руда е отбелязан през 1969 г.
Рудникът се прославя с бригадата на Райчо Павлов - два пъти герой на социалистическия труд, още трима рудокопачи грабват високото звание по веднъж. В галериите се потят всенародни знаменитости - ударници и победители в социалистическите съревнования в чест на поредния конгрес на БКП. Колективът се изхранва с помощно стопанство, състоящо се от свинеферма, зеленчукова градина, кошери и овошки.

С годините запасите се изчерпват и годишните добиви намаляват. През вододелната 1989 г. с мъчителни усилия рудничарите изпълняват плана от 248 хил.т. руда. Тежки поражения върху производството тогава нанася изселването в Турция на 250 работници турци, подгонени покрай "голямата екскурзия". Производството колабира в следващите години - през 1994-а са добити - 112 хил. т, а на следващата година - само 64 хил. т. За 41 години работа в минното предприятие са добити 12 млн. тона руда. От тях са извлечени 140 000 тона олово, 72 хил. т цинк, 1 тон злато и 7 тона сребро. Вървят спорове дали подземните богатства в Маджарово са извлечени напълно. Още през 80-те геологът Иван Бойков внася доклад, според който в недрата се крият 11.7 т злато и 22.6 т сребро. Докладът не е приет от Държавната комисия по запасите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай