Всеки според силите си да бъде Христов апостол

Всеки според силите си да бъде Христов апостол | StandartNews.com

Във време, когато човечеството отново се лута в търсене на своите изконни духовни корени, ние, православните християни, отново и отново сме призвани да благовестим за Христовото Възкресение и станалото възможно благодарение на него наше спасение.

Това заяви патриарх Неофит по време на Пасхална вечерня в митрополитската катедрала „Св. Неделя". "Ще пожелая на хората да бъдат щастливи, честити, да следват Христа и да имат много радости в живота като чеда Божии", обяви българският патриарх, цитиран от БГНЕС.

Ето и пълното му слово: "След като и през тази година изминахме заедно дългото и спасително пътуване на Великия пост, след като заедно с Господа отново преживяхме Неговите страдания и кръстна смърт, в утрото на Третия ден всички ние, следвайки жените-мироносици, отново заедно бързаме към празния гроб, за да възвестим на света нечуваната и с нищо несравнима вест: „Христос воскресе!. Христос възкръсна, за да имаме ние живот, за да спаси погубеното и да го върне обратно в дома на Отца Христос възкръсна, за да положи така началото и на нашето възкресение за да ни освободи от властта на греха и на княза на този свят, като ни даде възможност от чеда на греха да станем чеда Божии и Божии приятели. Христос възкръсна, та чрез Неговото Възкресение Бог да ни открие „тайната на волята Си... що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един Глава" Заради тези и за още много други неща, в утрото на Третия ден гробът, в който беше положено тялото Му, се оказа празен – защото от този гроб бе възсиял Самият Живот!

Та нима някой друг, освен Самият Бог, приел пълнотата на човешката природа, можеше да ни освободи от оковите на греха и на смъртта? Нима друг, освен Онзи, чрез Когото всичко бе станало, Който Сам бе Творецът и на човека, и на целия свят, можеше да прояви грижа за нас – попадналите в примките на греховността Негови непокорни, но въпреки това, все така любими и непрежалими чеда? Нима можеше да даде вяра на обезверените, да вдъхне надежда на обезнадеждените, на смъртните да подари живот? „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?".Така питаме и ние днес, за да отговорим от радостта на цялата ни Църква: „Христос възкръсна и смъртната сянка във вечен живот премина; Христос възкръсна и властта на смъртта вече не може да държи човека".

Така богочовешката история, подпечатана от предивното събитие на Христовото Възкресение, продължава вече две хилядолетия: две хилядолетия, през които Църквата ревностно и неуморно продължава своето богочовешко дело и спасителната си мисия в света, все така неизменно проповядвайки Христа Иисуса – Разпнатия и Възкръсналия от мъртвите – и все така вярно пазейки всяка Негова дума, всяко повеление и обещание – всичко онова, което представлява същността на Неговия Нов завет с човечеството. А всичко това извира от самата богочовешка природа на Църквата, защото тя е Неговата Църква – „църквата... която Той си придоби със Своята кръв". В същата тази Църква продължава и днес, на всяко място и при всевъзможни обстоятелства да се проповядва Христовото спасително учение. В същата тази Църква продължава и днес да се преподава в тайнството на светата Евхаристия Самият Иисус Христос.

Въпреки всички пречки и препятствия, които богопротивният дух издига пред богочовешката ѝ мисия. Като чеда на тази Църква, които сме „скъпо купени", за да получим „осиновението", спасението и вечния живот, и ние сме призвани да сме живи свидетели Христови и проповедници на Неговото преславно Възкресение. Всеки от нас според силите си и обстоятелствата трябва да бъде Христов апостол и благовестител на Евангелието, което „не е човешко", но ни е дадено „чрез откровение Иисус Христово". Към това особено ни задължава и тежката духовна криза на съвременния свят, която в наши дни се отразява на всички равнища на човешкия живот и човешките взаимоотношения. Във време, когато човечеството отново се лута в търсене на своите изконни духовни корени, ние, православните християни, отново и отново сме призвани да благовестим за Христовото Възкресение и станалото възможно благодарение на него наше спасение. Да благовестим и да проповядваме „благоприятната Господня година". На нас не ни е дадено да знаем „времената и годините", които Бог е положил „в Своя власт". Ние обаче добре знаем, че „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението". Добре знаем, че „един е Бог и Отец на всички, Който е... във всички нас", както и че Този Бог „не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите". И тъкмо затова имаме нашето задължение – като Божии приятели и Негови съработници – всякога да свидетелстваме за Него и за Неговото Възкресение, с което бе положено началото и на нашето спасение! Като поздравяваме с преславното Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква – в обичната ни Родина и далеч от нея, благопожелаваме на всички вас светла пасхална радост, мир и светлина в душите и в сърцата, крепка вяра и надежда, и по-голямата от всички тях неоскъдяваща Божия любов! Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите наш Господ и Спасител Иисус Христос, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай