Видин се моли в два храма от началото на XVII век

Легенда свързва „Света Петка" с жестокия владетел Осман Пазвантооглу

Видин се моли в два храма от началото на XVII век | StandartNews.com

Видин има шест храма, а два от тях са оцелели от времето на турското владичество до днес. Строени са в началото на XVII век и още са действащи. Истински вярващите предпочитат да се черкуват в тях.

Най-старата църква в града е „Света Петка". Видин не можеше да няма храм с патрон светицата, твърди архимандрит Антим, протосингел на видинската митрополия. Защото три години мощите й престояват в града. Пренесени са от Търново през 1393 година. С падането под турско робство са укрити в съседна Сърбия, после са пренесени в Цариград, а оттам - във Влашко. Днес намират покой в катедралата „Сретние Господно" в град Яш. Затова на света Петка Търновска днес казват и Яшка.

„Света Петка" се намира в царския квартал „Калето" в близост до казармата на еничарите

известна заради формата си като Кръстатата казарма. Строена е през 1627 година, когато султанът вдига забраната си за строеж на църкви. Но е вкопана в земята, за да не прави впечатление сред околната среда. По размер е 100 кв. м., а по вид е еднокорабна, с полуцилиндричен свод и двускатен покрив, с широка, леко издадена абсида, слабо осветен притвор. Каменната зидария завършва със зъбчат корниз от камък и 4 реда тухли. Над вратата и е запазен славянски надпис, според който е изографисана през 1633 година с дарителството на влашкия воевода Матей Бесараба. По горните части на стените има пояси и медальони с изображения на светци. По свода са изписани евангелски сцени.

Един от медальоните с Христос прилича на ракета. В най-ново време се роди версията за извънземния произход на Господа и тази икона бе давана за пример за това. У нас има само в три храма подобни икони, има ги и в сръбски църкви. Църквата отрече версията, като обясни Христос в „ракетата" с въображението на иконописеца. Всъщност така зографите изписват Иисус Христос на Преображение - първообраз на Възкресението. Той е изобразен на планината Тавор в благодатната светлина на възкресението. Изображението на Иисус Христос в църквата "Света Петка" е символика на светлината в Христос и около Христос, обясняват духовниците.

Едно предание свързва „Света Петка" с жестокия владетел Осман Пазвантооглу. Според него, той се обявил за независим от султана именно в тази църква. Но

изправил до олтара 100 вярващи християни и свещеници и ги избил

Повечето били млади момци. Историците мълчат за подобен случай.
Малко преди Освобождението църквата, заради близостта си с военни части, е била затворена и превърната в склад за въглища. Дълги години остава затворена. Едва през 1981 година е реставрирана и отваряна за служби и молитви само на големи християнски празници. През последните години е отворена постоянно – всеки ден в определени часове. През 2015 година е обновена с дарения на миряни. Сега камъкът и е бял, а покривът – здрав и свежочервен.

През 2016 година миряните с радост посрещнаха в храма частица от одеждата на света Петка, с която е било покрито нетленното и тяло. Тя е дарена на видинската митрополия от митрополията в град Сибиу, Румъния. Светинята и днес е в храма, което засилва интереса към него.

Дълги години за „Света Петка" се грижеше отец Самуил. Той снабди храма с ново разпятие на Христос, което изнасяше заедно с две икони – на света Богородица и на Йоан Богослов, всеки петък за църковната служба. От около една година, по волята на Светия синод, той е стопанин на Бачковския манастир.

В квартал „Калето", но в двора на видинската митрополия, се намира и вторият по старост храм на Видин – „Свети Панталеймон".

Обявен е за паметник на културата от национално значение

Строен е върху стари основи през 1634 година. И тази църква е едноорабна, с полуцилиндричен свод. От надпис над вратата става ясно, че е изографисана през 1646 година по време на видинския митриполит Софроний. В нея се пазят две икони с филигранен обков, изработени от видинските златари през 1823 и 1832 години. В нея се съхранява и филигранно кандило с формата на кораб, дарено на църквата от видинския еснаф през 1872 година. Дарението е посветено на моряците и рибарите и затова се изнася и пали по време на служба в съседния храм „Свети Николай" само на Никулден.

„Свети Панталеймон" се свързва и с името на епископ Софроний Врачански. В този храм той е служил по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 година.

„Свети Панталеймон" се отваря за служби и молитви всеки четвъртък. В деня на светеца иконата му се изнася тържествено и се пренася за поклонение в съседния храм „Свети Николай". Предстоятел на храма е архимандрит Антим. Каменният храм е обект на поклоннически туризъм. Впечатлява със старостта си, но и с историята и иконите си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай