Базиликата от V век е най-старият паметник от ранното християнство на Балканите
От Премъдростта Божия произлизат най-големите добродетели – Вярата, Надеждата и Любовта
На 17-ти септември православната църква разказва за живота на една майка светица и нейните дъщери мъченици - Света София и Вяра, Надежда и Любов. Кръстени на трите най-големи добродетели, момичетата получават мъченически венец и умират за това, че са християнки. Майка им пък получава безкръвно мъченичество заради това, че е станала свидетелка на мъчението на дъщерите си.
Днес ще ви заведем до една стара църква, в която като влезеш, се пренасяш в V век. Тя се намира в София. Носи същото име и като светицата и като столицата ни - ранно християнската базилика "Св. София" (Божията Премъдрост). Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха не само в столицата, но и на Балканите. Според някои изследователи днешната църква лежи върху основите на три по-ранни църкви, според други - става дума за повече постройки, като четвъртата църковна сграда се отнася в края на V, началото на VІ в.
В далечната 1893 г. започват първите разкопки в основите на църквата, следват още - през 1910-11 г. , както и в края на ХХ в. През 80-те и 90-те години на миналия век, след като църквата отново е реставрирана и консервирана, а на южната ѝ фасада е изграден мемориала на Република България – Паметникът на Незнайния воин („Вечният огън", проект на арх. Н. Николов), неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложени и дългогодишни археологически проучвания.
Дългата история на храма "Св. София" започва с построяването на еднокорабна църква на най-високата по онова време част на града. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век. Построяването му се свързва с името на император Константин Велики и провеждането на Сардикийския събор. Самият император често посещавал града, а знаменитата му фраза: "Моят Рим е Сердика!" остава в историята.
В средата на века църквата пострадала от нашествията на хуни и готи.
От първият храм е запазена част от подовата мозайка, а олтарната мозайка, представяща райската градина, днес се пази в Националния археологически музей.
През VI век император Юстиниан Велики заповядва на същото място да бъде издигната голяма базилика, носеща името „Премъдрост Божия". В края на ХVІ век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХІХ век е изоставена. Освобождението на България заварва църквата „Св. София" полуразрушена. Тя започва да се използва за склад, наблюдателница на пожарната команда и дори се обсъжда идеята за нейното събаряне. През 1900 г. в южния кораб е устроен параклис и едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за запазване и възстановяване на базиликата. Тя е отново отворена за богомолци през 1998 г.
В основите на църквата са разкрити катакомби. Експонираните гробове и гробници са около 50 от периода ІІІ – нач. на V в. Някои от гробниците са украсени със стенописи. Една от емблематичните е гробницата на Хонорий, датирана от V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: "Хонорий, раб Божи".
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
„Моят Рим е Сердика", възкликнал някога император Константин. А сърцето на Сердика е катедралата Св. София, която води жителите на града към Премъдростта Божия, от която произлизат и най-големите добродетели – Вярата, Надеждата и Любовта. Храмът Св. София и днес стои, а и, надяваме се, още столетия ще го има, като стожер на духовността и вярата в Бога в един все по-обезверяващ се свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
