Всяка година 50-годишните правят дарение за аязмото на Момчиловци
Чудотворната вода от аязмото в Момчиловци лекува хора от всички възрасти, почитат я християни и мюсюлмани, търсят помощта й хора от цялата страна и много чужденци. Появата на лечебния извор е свързана с тайнството на съновидение, изпратено свише преди повече от 105 г. За разлика от много други свети места, които имат почти фолклорна история, предавана от уста на уста, момчиловското аязмо има официална, издадена в книга със снимки и спомени, и човешки истории.
Параклисът е строен в началото на миналия век, през годините стотици благодарни за изцелението са правили дарения и подаръци, а и до днес малкият Божи дом в боровата гора е отворен денонощно. Всеки може да потърси помощ, да запали свещичка, да налее от лековитата вода. Хората твърдят, че мястото е свещено, параклисът под връх "Свети Илия" не е ограбван никога, макар да не се заключва, а всеки влиза, взема свещи и оставя пари по съвест.
Магичният извор обаче се заключва зад украсена с резба дървена врата със стъкло. През него се виждат равномерно падащи капки
изтичащи от сърцето на скалата към малко езерце
През специална тръба водата е изведена извън параклиса, откъдето по всяко време на годината може да се налее от чистия еликсир, да се омият очите, да се налеят стомните. Има обаче един-единствен ден - Гергьовден, когато катинарът се отключва и за здраве, берекет и изцеление се точи с посребрени черпаци директно от извора.
Хората от Момчиловци не просто вярват в силата на лековития извор, те предават вярата на младите - деца и внуци, като нещо свещено. Така от години в полунощ на 5 срещу 6 май няколко поколения тръгват в тъмното по горската пътека към параклиса - за молитва и небесен дар от светената вода.
Всеки от местните има своя история за близката връзка между здравето и водата в боровата горичка над селото, което освен с няколко светещи храста по върховете, е заобиколено и от обръч параклиси.
"Всяка година, както и сега - със сина и трите внучета, идваме тук в 12 часа, за да си налеем вода от аязмото. Имахме сериозни проблеми в семейството, мъжът ми се разболя тежко и пихме, и се михме със светената вода. Не знаем какъв е съставът й, но сме убедени, че е светена. Той
вече 15 г. е между живите
и сме сигурни, че вярата е нашата сила, а и водата има тайна", разказва Величка Гунчева.
Момчиловското аязмо лекува основно очни болести, дори слепота, кожни и стомашночревни заболявания. "Баща ми идваше да се мие, имаше алергии и проблеми с кожата и имаше промяна", разказва Лиляна, сестра на Величка, която малко след полунощ също изкачва стълбите към свещения извор. Елена Канева от Момчиловци пък разказва: "От ранно детство са ни разказвали, че това е святото местенце с най-лековитата водица. Ние наистина я почитаме, не само на този празник, но на 5 вечерта срещу Гергьовден се смята, че силата на водата е най-мощна и с най-изразени лечебни качества. Има не само предания, но и факти, свидетелства, че преспали на мястото дечица са получили изцеление - дете е проговорило, а един от свещниците е дарение от благодарните родители.
Дечица с възпалени очички също са изпитали целебната сила, а най-силна е вярата, че водата е онова истинско, пречистващо, силно нещо, извиращо от камъка. Наистина идваме със заряд тук -
да се пречистим, да се помолим
пък и да пообщуваме. Църквицата е пълна с хора, радостно е, че има и много деца, ученици, които идват да налеят вода и да я занесат вкъщи на възрастните".
Бащата на Елена е автор на книгата за извора. Знаел историята на всички параклиси, искал да остави знанието на хората. "В малка скромна книжчица той описа всеки един параклис - ктитори, създатели и пазители на малките църквички. Специално за аязмото легендата е много жива за всички в Момчиловци", обобщава Елена и разказва историята, за която по стените на параклиса има и снимки на дата от вече далечната 1910 г. Семейство на възраст от Момчиловци дълго нямало дете, докато един ден коремът на жената започнал да расте. Радостта била голяма, защото помислили, че е дългочаканата рожба, но минали 9 месеца, без да се роди детето. Година след това жената изглеждала така, сякаш всеки миг ще роди и тогава насочили семейството към Стара Загора. Там живеела силната ясновидка Кортеза, която щяла да прозре, че
бременността на жената от Родопите е фалшива
Посъветвала я да копае в близост до къщата й в Момчиловци, описвайки точно мястото под връх Свети Илия. "Ще изникне целебна вода, ще се излекува с водата, но ще сторите извор и ще го добиете за хората", рекла още Кортеза. Въпреки неверието на местния свещеник, изворът е открит за една нощ, водата се избистря и утаява, а седмица по-късно коремът на "бременната" се възстановил. В чест и памет е построено параклисчето, по-късно е обновявано в годините заради влагата и от тогава до сега не се пропуска 5 май да се иде там, да се налее вода, да се пречисти човек.
Паркът в аязмото е създаден постепенно - в годините от наборите, навършващи 50 г. Първото дарение е от родените през 1943 г. Последвали други - за направата на две арки по пътя към извора, перила, огради, врати. Тази година 30 мъже и жени, родени през 1965 г., построиха осветена алея до аязмото. Пътеката е покрита с тикли по целия път в боровата горичка. Със средствата от даренията са монтирани и десетки осветителни тела, за да е удобен и осветен пътят на търсещите изцеление и през нощта. Параклисът, в който се намира чудотворният извор, също е осветен. Традицията на юбилярите за облагородяване на известното туристическо село има вече 13-годишна история, която е част от празника на Момчиловци - 21 май.
"Най-вярващи са българомохамеданите, на водата чест и почитание правят", признават в селото. Идват мюсюлмани от околните села Виево, Кутела, от Златоград, Рудозем и Мадан. Това разказва 79-годишната Стайка Каневска, която отваря параклиса, поддържа реда и
брои стотинките от свещите
и редовно приготвя постелките за пренощуване на поредните търсещи изцеление. "Равен е на един малък манастир", отворен денем и нощем, казва Стайка. "С хиляди идват, особено на празника на св. Георги, за един ден и една нощ лани сме продали 2400 свещи. Да, това значи много", разказва Стайка и допълва, че може да се полежи и преспи зад олтара за изцеление.
Тази година в нощта срещу 6 май в малката църквица дошли хора от Ямбол, чакали близо 6 часа, докато настъпи полунощ и "отворят водата", за да се умият и полежат. Жената в семейството била почти ослепяла от високо кръвно, едва виждала с едното око. Но пък често идвала при аязмото, както и тази нощ, преди Гергьовден. Преди време пък нямо дете от Кърджали преспало с баща си тук, а на сутринта първите му думи: "Тате, къде се намираме, какво е това място?". Възрастен слепец пък от бившата социалистическа Югославия, видял света отново, след една нощ в родопското параклисче с вълшебната вода.
"Вяра, вяра, преди всичко вяра! Това трябва!".
С този думи почти 80-годишната Стайка, с опнато лице и святкащи очи, обобщава тайната на изцелението и болестта. И на простата човешка философия за живота, който започва за всички дошли на земята с "да получиш", за повечето продължава със загуба, а само вярващите стигат до "завръщането" при истината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
