В синода са като орел, рак и щука

Църковните събори у нас приличат на партийни конгреси

В синода са като орел, рак и щука | StandartNews.com

Архимандрит Касиян е игумен на манастира "Св. Благовещение" край кюстендилското село Копиловци. Дипломиран висшист по физика, приложна математика и богословие. Той е сред критиците на Светия синод и често има противоречия с нашите клирици по основните въпроси на каноничността на църквата. Затова е и ръкоположен не у нас, а в Гърция. Сред малцината е, които спазват стария стил и отказват да приемат новия. Не пести критиките си и на прага на избор на нов патриарх.

- Отец Касиян, очаквате ли обективен избор на нов патриарх?

- От времето на комунизма фактически нямаме истински църковен народен събор. Последният такъв е бил през далечната 871 година. Това е и първият, Цариградският. На третия през 1953 г. книгата, която е издадена тогава, ясно показва, че изборът е направен под влияние на комунистическия диктат. Тогава е бил наложен и нов устав. Старият вече е трудно да бъде намерен, апокрифен е. Трябва да бъде върнат в действие, за да се върнат и изконните църковни принципи. Сега принципът в Българската православна църква е "Който плаща, той поръчва музиката". Иначе казано - той поръчва каноните. Църковните ни събори са на принципа на политическите избори и на партийните конгреси. Хората свикнаха с това и ги приемат като нещо еднакво. А това не е така. Не трябва, който управлява, той да решава какво да се случва в Светия синод. А църквата е апетитна институция като материална база. Затова в нея се промъкват други цели и идеали, които не са църковни от гледна точка на каноните и църковните принципи. Ако не се направи връщане към пълния епархийски устав, нещата няма да се променят.

- Очаквате ли скоро такава промяна?

- Аз съм малко песимист, защото трябват безкористни хора. А безкористните са бедни, защото са достатъчно честни. Те да организират такава промяна не е невъзможно, но при сегашната ситуация е слабо вероятно. При тази апатия у народа ми се струва, че е невъзможно да почувстваме силата и действието на една истинска църква, каквато е имало в миналото. Тогава тя е играла изключителна роля в обществения живот и в личния на всеки човек. Била е майка на всички. Хората са решавали всичките си проблеми в църквата.

- Откъде трябва да дойде тази промяна - от ръководството на църквата ли?

- Задължителна силна промяна трябва да има в обикновените хора и в тези, които управляват църквата. Да загърбят рационалното и да се върнат към изконния идеал на християнството. Към Христос, който е вършел всичко безкористно. Той не е оставил на апостолите нито банки, нито дворци, а своя пример, който трябва да следваме. А другото - материалното, без което не може, то идва като следствие, като производна. Но не трябва първо да се мисли за пари и имоти.

- А има ли достатъчно авторитетни водачи, които да повлияят на хората за духовно израстване?

- Мисля, че има, но те са достатъчно скромни, за да не се показват публично. Ако им се даде възможност, може да се случи тази промяна. Но трябва да се спечели доверието на миряните. Как да стане това, като постоянно има гафове и последният е от тези дни. Излиза по телевизията лекарят на патриарх Максим и разказва как от доста дни е бил в кома и на командно дишане. Излиза след това секретарят на Синода и обявява, че патриархът е починал в пълно съзнание. Кому е нужна тази лъжа?

- Трябва ли църквата да се обърне към реалния живот и да вземе отношение към това, което се случва в гражданското общество?

- Случват се срамни неща. Миналата година тийнейджърите в Катуница излязоха по улиците, а срещу тях бяха пратени въоръжени полицаи. Стана битка между деца и бащи. Това беше страшно. Всички тези прояви на млади хора, които търсят справедливост и отстояват правата си, показват, че българският дух не е умрял. Но църквата замълча. Мълчи и за други проблеми.

- Защо мълчи?

- Защото е разяждана от вътрешни противоречия. Хората, които са начело на църквата, нямат никакво единомислие по нито един въпрос, бил той и елементарен. Никога не могат да излязат с някакво ясно и конкретно становище по какъвто и да е проблем. Защото вече е нарушен принципът на единомислието. Това е сбор от хора с разнозначни интереси. Един е отишъл там заради кариера, друг, защото чичо му или вуйчо му е бил директор по вероизповеданията. Трети просто за авантюрата - някой му казал: "Хайде да те направим владика", и той отива и му е интересно, без някой да прави оценка на качествата му. Други пък от чисто политико-икономически интереси, защото вече ще имат позиции да продават имоти. Как да има единомислие между орел, рак и щука?

- Апелирате към пречистване в БПЦ, но откъде може да дойде то?

- Църквата е институция, която трябва да работи с подрастващите в черквите и манастирите и да създаде духовни условия, за да израснат чисти, честни и добри монаси. Да има друго духовенство. Да вземем Охрид - в малкото градче от времето на св. Цар Борис има 365 църкви и идеални условия да се събуди духът. Всички знаят каква сила е била Охридската школа. А сега какво става у нас - манастирите се превръщат в кръчми и хотели. Да не говорим за аморалността, която вече е публична тайна. Но има светлина и надежда и тя е в манастирите, в младите хора в тях. Има честни игумени и монаси, но те са мачкани и гонени. Дай, Боже, младите да направят промяната. Но практиката говори, че много млади монаси вече бягат от България. Не само интелигенцията и мозъците на нацията стават емигранти, а и монасите. Вече има вълна емигранти в расо към Атон. При тях не става въпрос за гурбет и заплати. Търсят манастири зад граница, където има вяра и условия за духовен живот. Като у нас ги няма, какво да правят тук!

- С какво, според вас, ще остане патриарх Максим в историята?

- Патриарх Максим, по мое мнение, е можело да стане много добър монах. Той беше добър като човек, Бог да го прости! Но нямаше решимостта и твърдостта да отстоява църковността. Именно затова беше избран на този пост. Но все пак със своята кротост и доброта не правеше лошо на никого. Искаше да помогне, но беше политически обвързан.

- Какъв трябва да е новият патриарх?

- Трябва да е чист човек, безкористен, необвързан с политически и икономически сили и интереси. Да обича държавата и народа. Да има силата и куража да направи промяна. А това не е никак трудно. Това е дълг на расото, на всеки монах. Бъдещият патриарх трябва да се върне към изконната ни вяра. Да помни, че църквата е неизменна институция, която трябва да променя хората. А днес се получава точно обратното - хората променят църквата.

- Какво очаквате от предстоящия църковен събор?

- Въпросът е дали това ще бъде събор в църковния смисъл. Честно казано, нямам никакви очаквания. Не мисля, че ще последва някаква промяна. Що се отнася до самия избор на нов патриарх и там нещата са сбъркани. В миналото принципът е бил съвсем противоположен. Тогава всички честни и достойни потенциални кандидати са се криели, за да не ги изберат, защото са разбирали голямата отговорност да застанеш на такъв пост и да си духовен народен водач. Това е много тежък кръст. Сега е точно обратното. Самият стремеж към тази длъжност и възприемането й просто като висш пост показва, че ги няма добродетелите, за които говорим. Това е кариеризъм.

- Имате ли свой фаворит?

- Не, за жалост. За мен въпросът е по-малка или по-голяма беда ще бъде.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай