Добрич. Само за месец и половина работа екип от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика. Тя се намира в римо-византийския град Залдапа, който е бил най-големия град във вътрешността на Добруджа и се е намирал на главния път между Марцианопол и Доросторум, съобщи директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Ръководители на екипа са доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от музея в Силистра проф. Георги Атанасов.
"Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от тук - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, тогава се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките днес. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха, казва проф. Атанасов.
"Това е един от големите римски градове, които са атакувани най-безжалостно от иманяри. Това е лошият аналог на Рациария. Това, което е Рациария в Северозападна България, това е тази крепост в Североизточна България. Разкопките бяха буквално наложителни за спасяването на този действително голям център. Залдапа се свързва с бунта на Виталиан, който се обявява тук някъде за император. Този град е отбелязан и като епископска резиденция във втората половина на 6 век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист" - заявява професорът. Разкритата епископска базилика той сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи - дн. Констанца и в Истрия.
"Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката ранно християнска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол" - казва още проф. Атанасов. Сред оригалните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което, според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има рядка по красота и финес изпълнение олтарна преграда. Пред всички олтари в базиликите е имало мраморни олтарни прегради, които отделят наоса от неговата сакрална част - олтара, където е неговата олтарна маса. Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят" - разкрива още от тайните проф. Атанасов. Сред интересните находки е и намерената от екипа колона от бреча каролина - това е червен мрамор с бели ивици - много красив, който се е използвал за големи катедрали и се нарича още кралска бреча.
"Находището на този червен мрамор е на около 50 км от Константинопол - добивал се е в Мала Азия и когато знаковия мрамор на император порфирата, добивана в Египет, попада във владение на персите, а след това на арабите, до края на периода се ползва бреча каролина" - разкрива тайни проф. Атанасов. Сред интересните находки, на които екипът е попаднал са четири мраморни гълъба, за които се предполага, че са били част от украсата на амвона. Намерени са и над 400 монети, кръстове, култови предмети, много мраморни елементи. След края на археологическия сезон Залдапа ще бъде консервирана и подготвена за продължаване на работата през следващата година. Най-близкия град на около 25 км е Тропеон Траяна, той се копае от 1890 г. и е проучен някъде около 60 % от площта му. Тук има работа за няколко поколения археолози" - казва проф. Атанасов. Датировката на Залдапа е 4-6 в. Градът е унищожен в началото на 7 век, пояснява директорът на РИМ - Добрич, Костадинов. В този период на територията на днешна България е имало 4 патриаршии - в Рациария, Марцианопол, Филипололис и Сердика и около 20-ина епископии, от които едната - в Залдапа. "Що се отнася до колоната от червен мрамор - колона от такъв червен мрамор може да бъде видяна в "Александър Невски" на царския трон. Зеленият мрамор е бил символ на патриарха и неговият трон е със зелени колони, а императорския или царския - с колони от червен мрамор" - добавя Костадинов. За разкопките на крепостта община Крушари е осигурила 10 хил. лв., а държавата е отпуснала 40 хил. лв. Надеждата на Костадинов и екипът са и догодина да се намери финансиране, за да продължи проучването на обекта. Кметът на община Крушари Димитър Стефанов е готов да помогне за охраната на обекта от иманярски набези през зимния период, като се надява чрез него районът да се развие и икономически и да стане привлекателно място за туристи. Още повече, че предстои откриването на най-новия граничен пункт с Румъния, който е между селата Северняк от българска страна и Добрин - от румънска. Амбицията на Костадинов е Залдапа да стане един от 100-те национални обекта на страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
