Царица Елена открила Кръста от Голгота

Царица Елена открила Кръста от Голгота | StandartNews.com

През Средновековието се въртял пазар на реликви

Християни разделили Дървото на три - между Йерусалим, Рим и Константинопол

В базиликата Санта Кроче ин Джерусалеме (в превод - "Светия кръст в Йерусалим") в Рим наред с множество различни християнски светини се съхраняват останки от Животворящия кръст. Те са открити от св. Елена. На Разпятието е надписът INRI, което е акроним на латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM и в превод означава "Исус от Назарет, Цар на Юдеите". Това е известният надпис, за който свидетелстват светите евангелисти: "А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински."( Иоан 19:19-20). Има твърдения, че това са най-мащабните останки от Кръста на Спасителя на едно място, макар на Запад, а и в православния свят да има множество частици от Кръста. Това вероятно е поводът още през XVI век църковният реформатор Жан Калвин да напише: "Ако всички фрагменти на Светия Кръст се съберат заедно, то може да се построи цял кораб".

Повечето от светите реликви пристигат на Запад от Светите земи и Византия по време на Кръстоносните походи, когато битувал истински лов на реликви. Според един опис рицарят Робер дьо Клари, участвал в четвъртия кръстоносен поход, донесъл от Константинопол голям брой реликви и една част от тях дал на манастира Корвей във Франция около 1205 г. В този опис, преведен от Васил Нинов по издание на граф Риан от 1878, рицарят се завърнал с няколко различни кръста с вградени в тях частици от Кръста Господен - единият увит в голям вълнен плат, друг, по-голям - в украсена със скъпоценни камъни тъкан, още един още по-голям, както и един двоен златен кръст. Донесъл и изображение на блажената Дева Мария, изработено от Кръста Господен, положено в малка кутия.

Сред православните има съмнения дали пазените в католически храмове реликви са истински, защото не е ясен произходът им, а и през Средновековието е имало пазар на такива ценности и е възможно да има фалшификати. Но за съхраняваните в римската базилика "Санта Кроче ин Джерусалеме" светини и частици от Кръста Господен с категоричност се твърди, че са донесени от св. Елена, майката на императора св. Константин Велики, комуто Господ дал видение на сияещ в небето кръв, видяно и от войните му. Самата базилика била построена на мястото на принадлежал на нея дворец и се твърди, че някои от светините били намерени в древните му зидове.

Това не е случайно, защото, според църковното предание, намирането на животворящия Кръст Господен се свързва тъкмо с името на света царица Елена. Тя изпълнила блогоговейното желание на своя син да бъде прославено живоносното Дърво, на което бил разпънат Царят и Богът. Царица Елена тръгнала на поклонение по стъпките на Господа. По пътя се движела сред тълпата в скромни дрехи и раздавала милостиня, подражавайки на Господа Иисуса. Тя стигнала до гроба Господен и го заварила засипан от смет от обладани от ненавист към християнството езичници. На хълма, насипан върху самата пещера, било построено капище на "сладострастния демон на любовта" Венера. По указание на царица Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място по желание и със средства на св. Елена били построени прекрасни свети храмове. Но най-главната грижа на царствената старица била да осъществи благоговейното желание на нейния велик син, да намери самото това Дърво, на което бил разпнат Спасителят на света, защото под спасителното знамение на кръста спечелил битката срещу римляните. Мястото, където бил скрит Господният Кръст, било неизвестно и благочестивата Елена положила много усилия и цялото си царското влияние, за да се случи първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст през 326 г. След дълги издирвания били намерени три кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. За да се разбере кой е истинският, допрели кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тогава много от езичниците и иудеите се обърнали към Христа. Тъкмо това събитие Православната Църква празнува всяка година на 14 септември. Св. Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста била положена в сребърен ковчег за съхранение. На Велики петък той бил изнасян на Голгота за поклонение и колкото болни и хроми потърсели Божията милост, я получавали. Според едно от преданията, за да може повече християни да се поклонят на Животворния Кръст, благоразумни християни решили да го разделят на три части - едната останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част - в Константинопол. Частта, която дали на Константинополската Патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро и така била съхранявана грижливо до времето на кръстоносните походи.

След тези времена частици от Светия кръст са разпръснати из цяла Европа и по света.

Най-голямата частица от Разпятието - в Атон
Украсена е с червен елмаз и 12 скъпоценни камъни

Смята се, че най-голямата частица от Кръста Господен се пази в светогорския манастир "Ксиропотам". Тази част от Честния животворящ кръст има следи от гвоздеите, с които бил разпнат Исус Христос. В долната част на реликвата има прорез, който е закрит с червен елмаз, и 12 други скъпоценни камъни. Има свидетелство, че през 1768 г. светинята е била пренесена от Света гора в село Петрокераса по молба на местните жители. И това сложило край на смъртоносна епидемия. Казват, че оттогава досега всяка година частицата от Кръста се пренася от манастира "Ксиропотам" до селището за поклонение от миряните за празника Вход Господен (Цветница). В други дни светинята не напуска Света Гора. Според преданието частицата от Кръста е подарена от цар Роман на преподобни Павел, който е построил "Ксиропотам", намиращ се на около два часа път от светогорската столица Карея. Според друго предание, светата обител е била основана от императрица Пулхерия с името "Химару", а някога по-късно то било променено на "Ксиропотам" (Суха река). Тя предала на манастира много дарове, сред които и частица от Честния Кръст на Спасителя и мощи на светите 40 мъченици, под чието рамо е главният храм на обителта.

В Зографския манастир също има частици от Честния кръст, но по-малки и вложени в кръстове, а братята си служат с тях при водосвет. Като големи светини частици от Кръста Господен се пазят в почти всички манастири на Света Гора и се използват при богослужение, най-вече при богоявленския водосвет.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай