Троянският манастир - шедьовърът на Възраждането

Днес изнасят чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица

Троянският манастир - шедьовърът на Възраждането | StandartNews.com

На 10 км източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм се намира Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично". Днес там ще бъде Н. Св. патриарх Неофит, за да отслужи тържествената литургия по случай големия празник Успение Богородично, или казано по народно - Голяма Богородица. От храма ще бъде тържествено изнесена чудотворната икона на Света Богородица - Троеручица, и ще има литийно шествие до мястото, където тя е извършила първото си чудо. Това е една тракийска могила на около 600 метра пред манастира. Върху нея е сложена иконата, когато е била донесена и там е изцерено 4-годишно дете, което не можело да се движи заради проблеми със ставите. След тържествено литийно шествие ще има благословен водосвет. Очакват се да дойдат 50 000 вярващи, каза игуменът на манастира Дядо Сионий.

За ранната история на Троянския манастир няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Смята се, че негов основател бил неизвестен монах - отшелник, който построил край Осъм малка дървена църквица "Рождество Богородично".

В средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена през 1812 година.

Историята на светата обител през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около 8 км южно в планината.

За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. През 1830 г., в резултат на настоятелните им молби, получили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. тук имало килийно училище, където много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, са получили образованието си. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на духовното място било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с помощта на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстор Константин от с. Пещера.

По време на робството монасите от Троянския манастир винаги поддържали тесни връзки с народа и подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Кулата-камбанария

Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило, през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата има параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.

Църквата

Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

За украсата на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните - Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни - художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св. св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). В нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с този на игумена Филотей.

В притвора - на западната стена, галерията продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други.
На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре".
На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от село Дебел дел.
В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски.
Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина".

Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид.

Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследователи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.

Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника.

Иконостасите

Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по маниер и изисканост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на изграждане на скита - втората половина на XVIII в. - говорят и иконата "Св. Илия на колесница", както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Св. Йоан Предтеча" в Зелениковец.

Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село.

Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа.

Музеят

В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци, като чудотворната храмова икона "Св. Богородица Троеручница" (Триръка, XVIII в.), за която са разказани много предания. Към същото време и вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея.
В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър".

През 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени".
Освен произведения на живописта, в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай