Един от най-колоритните събори у нас се провежда всяка пролет край Земенския манастир.
Посветен е на неговата черква „Св. Йоан Богослов". Традицията тръгва от 1830 г., когато храмът е преосветен и започва да действа в рамките на Българската Патриаршия. През 1867 г. майстор Миленко от Блатечница завършва разрушената ограда на манастира и така е възстановена цялата обител. Самата църковна сграда никога не е била разрушавана и именно това я превръща в един от най-ценните културно-исторически паметници в България.
Земенският манастир, който съществува от 11 век е паметник под закрилата на ЮНЕСКО.
Съборът край светата обител е прекъсван само в годините на комунизма по нареждане на партията. Възстановен е след 1992 г. , провежда се в съботата преди 24 май, обяснява кметът на Земен Димитър Сотиров. В отминалата събота край манастира отново се събраха млади и стари да си кажат по една добра дума, да поиграят хора и ръченици и да вкусят от пресния курбан. Толкова вкусен, че някои напълниха тенджерки и буркани за близките си вкъщи, които не са успели да дойдат на събора. Началото на празника даде отец Димитър, който освети курбана за здраве с молитва, а после поръси дошлите гости и участници със светена вода.
Поздравления отправиха кметът на Земен Димитър Сотиров и областният управител на Перник Ирен Соколова. „След Коледа и Великден това е най-почитания празник от жителите на Земен. В този ден хората се обединяват с вярата си, която ги води напред в делата им", каза Соколова. После връчи грамота на абитуриентката Венеса Емилова Петрова, която участва в надиграванията.
Кметът Сотиров пък удостои със званието „почетен гражданин на Земен" 86- годишния активист и общественик Гервези Стойнев Сотиров, както и бизнесменът Димитър Барбуков за подпомагане на културния и обществен живот на града. Сред почетните гости бе и кметицата на Перник д-р Вяра Церовска. Докато официалните лица четяха поздравителните си речи от трибуната, в двора на манастира вече се извиваше километрична опашка от желаещите да хапнат от осветения манастирски курбан. Миризмата на прясна скара и топъл хляб примамваше цели семейства под сенките на шатрите.
Гостите, сред които имаше и доста чужденци, се наслаждаваха и на родния фолклор. На събора се надпяваха и надиграваха изпълнителите от пернишкия ансамбъл „Граовска младост", кюстендилския „Пауталия", и „Веселие" от Симитли. Гостите не се сдържаха и се хванаха ръка за ръка заедно с професионалистите за да премерят своята издържливост на хората, които преминаваха едно в друго и нямаха край.
По поляните щъкаха малки дечица облечени в народни носии. Пролетният празник бе организиран от община земен, читалище „Светлина-1924" и фирма „Земенея". По традиция спонсор на събора е „Аспекти плюс".
Холандец в захлас от
фолклора и кебапчетата
Сред многобройните посетители на събора се открояваше тъмнокож младеж, който упорито се опитваше да хване ритъма на хората. „Аз съм от Холандия. Дойдох на гости при мои приятели от Земен и ето ме днес на това уникално невероятно веселие. За пръв път през живота си виждам такова нещо. Хора облечени в толкова красиви носии, които така хубаво танцуват и пеят", обясни Йохан, който е хотелиер.
"Вие, българите, трябва много да се гордеете с вашата култура и национални традиции. Атмосферата тук, в Земенския манастир, е неописуема. Да ви кажа честно, чувствам се на седмото небе. Това е първото ми идване в България и ще го запомня завинаги! Влюбих се не само в българските народни песни и танци, но не си представям живота от тук нататък без кебабчета и боб чорба", допълни въодушевеният холандец.
Ритуал с лявата ръка
в храма сбъдва желания
Когато човек влезе в земенския храм „Св. Йоан Богослов" винаги се впечатлява от стенописите.
Образите са напълно автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани. Най-старият стенопис датира от 11 век, когато е била построена обителта. На него е изобразена Св. Ана. Тя е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи недокоснати от времето. Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специалон внимание и от страна на масоните. Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената на „Причастие на апостолите". За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляб, а с другата – вино, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Другото мистериозно нещо, с което се е прославил храмът „Св. Йоан Богослов" е неговият олтар. Поверието гласи, че ако застанете пред него с лице към прозорчето и поставите лявата си ръка върху каменната плоча на олтара и много силно се помолите, това, което сте си пожелали ще се сбъдне в най-кратък срок. Независимо, че в момента храмът не е действащ, а е превърнат в музей, много миряни идват в него да отправят молитви.
Църквата „Св.Йоан Богослов" е единствената у нас с напълно кубична форма – 9 на 9 на 9 метра, с изключение на купола, който и дава още два метра височина. Изградена е изцяло от камък и тухла.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
