Базиликата смайва и османските завоеватели, които запазват названието й
Криптата й може да се мери с римските катакомби
Едва ли има друга столица в света, която да носи името на храм. И то име, дадено от чуждия завоевател, който на всичко отгоре е от друга вяра. Защото средновековният Средец е прекръстен на София именно от османлиите. Които са били толкова впечатлени от базиликата "Света София", че дори превръщайки я в джамия, запазват името "Айя София", което постепенно се налага като име и на града.
Базиликата е построена най-вероятно в началото на VI в. върху руините на две по-ранни църкви от IV-V в. Разположена е сред некропола на антична Сердика, който се простирал на изток от градската цитадела, т.е. от днешния Министерски съвет до болницата "Царица Йоана". Името на базиликата се преплита в легенди с имената на император Константин Велики, принцеса София и император Юстиниян. Но най-вече с реалният факт, че тук се провежда Сердикийският събор. И тук император Галерий през 312 г издава декрет, който дава свобода на християните да изповядват своята вяра - една година преди прословутия Милански едикт на император Константин Велики.
През Второто българско царство "Света София" била митрополитска катедрала и към нея имало училище за духовници. В криптата са погребани знатни люде. В два от гробовете са намерени масивни златни пръстени, върху които са изписани имената Витомир и Ходор.
Съдбата на "Света София" е бурна. Превърната в джамия от османците, впоследствие е използвана за военен склад и отново възстановена кат мюсюлмански храм. Но при голямото софийско земетресение през 1858 г. минарето рухнало и тя отново била изоставена и превърната в склад. След Освобождението градските власти имали намерение да я съборят - толкова грозна изглеждала полуразрушената постройка, но след това решават там да бъде вдиганата наблюдателна кула за пожарната команда. Докато през 1911 г. след основен ремонт отново се превръща в православен храм. Но най-голямата ценност на "Света София" е нейната крипта. Защото това е един наистина уникален раннохристиянски некропол, чиито гробници са блестящи образци на тогавашното изкуство архитектура. И аналози, на които могат да се видят единствено в римските катакомби.
Император Константин: Сердика е моят Рим
"Сердика е моят Рим". Това е казвал често император Константин I Велики. Първият християнски владетел на Римската империя. Поборник за вярата, превърнал я в държавна религия. Син на император Констанций Хлор. След смъртта на баща си е обявен от войниците за съуправител на Западната римска империя. През 324г. завладял цялата власт и ликвидирал така наречената тетрархия - управление на държавата от двама императори със двама съуправители. Още през 313г., издал Миланския едикт за веротърпимост, с който разрешил официалното изповядване на християнството в империята наред с езичеството.
Роденият край днешния Ниш владетел не харесва Рим. Любимият му град е Сердика. От тук Константин управлява месеци наред обширната Римска империя. Резиденцията му е в историческия център на днешна София. През IV в. това място се наричало "Константинов квартал". Следите от него могат да се открият между днешните улици "Калоян", "Позитано" и "Леге. В очертанията на Константиновия квартал и до днес се е съхранила ротондата "Св. Георги".
При решението си да намери новo място за столица на огромното си владение, Константин се колебае между три възможности - Сердика, Никомедия и Византион. Все пак стратегът в него надделява и той избира града на Босфора.
Въпреки това бъдещата българска столица достига небивал разцвет при неговото управление. Един от символите на онова време е останал и до днес - базиликата "Света София".
Експозицията показва 80 гробници от три века
София е концентрирана Европа, възкликва нобелистът Марио Варгас Льоса
"София е концентрирана Европа!" - това възкликна Нобеловият лауреат за литература от Марио Варгас Льоса при посещението си в у нас през май 2013 г., разглеждайки разглеждайки експозицията на криптата под базиликата "Света София". Който бе посетен от 15 000 души само за два месеца след откриването й.
Знаменитият перуанец има право. Защото църквата се издига на мястото на източния некропол на древна Сердика. След IV век църквата се превръща и в място за погребения.
Данните за древните ни предци сега могат да се видят на мултимедийни екрани, част от които са вкопани в земята, а други са поставени в самите гробници.
Криптата под "Св. София" представлява истински жив учебник по античните погребални ритуали. Защото нейните 80 гробници, които по един невероятен начин се преплитат една с друга, са от различен тип и градеж. И обхващат времето от от средата на II век до средата на IV век. Един до друг - или един върху друг! - може да се видят каменни саркофази, дву- и многокамерни тухлени гробници, стреховидни гробни ями, зидани гробове с каменни плочи, с полуцилиндричен свод и др. Някои от тях са изрисувани, като основни фигури в декорациите са изображения на цветя, кръстове, гроздове и птици, което е характерно за раннохристиянското изкуство.
Почти всички гробници са били ограбвани от иманяри още в древността. Няма данни и за хората, положени в тях.
Единствената антична гробница, за която се знае чия е била, се намира точно срещу входа на храма. Датирана е от V век, а красиви разноцветни стенописи с кръстове и розети впечатляват с изящността си. Надпис на латински, гласящ "Хонорий, раб божий", свидетелства за името на човека, положен в нея. Предполага се, че той е бил висш духовник на Сердика.
Eкспозицията включва и артефакти, открити при разкопките, ефектно художествено осветление, което показва различните хронологични периоди, холограми на интересни антични предмети, още мултимедийни екрани, по които ще вървят кратки филмчета за историята на града.
Една от атракциите вероятно ще бъде гробница, оборудвана с оригинален погребален инвентар, за да могат посетителите да добият представа за древните ритуали. Общината води разговори с църквата за препогребване на откритите останки от християнски погребения. Идеята е те да бъдат положени в колективна крипта или в някоя от гробниците. Вече се работи и по проекти за специални сувенири, които ще се изработят по поръчка на общината.
Освен картичките, които и сега се продават, със сигурност ще има магнитчета с лика на базиликата, дала името на столицата ни.
За да се стане сегашната експозиция факт обаче, бе изминат дълъг и сложен път. Върху реставрацията и консервацията на древния некропол се е работело винаги, но нещата се ускориха след 2011 г. Тогава културният министър в кабинета "Борисов" Вежди Рашидов и зам.-министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова подписаха договор за реконструкция на базиликата "Света София". Отпуснатите 656 хил. лв. бяха осигурени по линия на Оперативна програма "Регионално развитие".
А дотогава Столична община до този момент вече бе вложила около 1,6 млн. лева в реставрацията.
"Това правителство призна, че тези обекти, които са в София, са важни. От 5 години аз лично в качеството ми на зам.-кмет по култура работя и се опитвам с каквото мога да помагам за разкриването на тази археология тук. Много големи бяха усилията ни да убедим предишния кабинет, че този обект е важен, да бъде включен в списъка. Ту го включваха, ту го вадеха. В края на краищата той бе изваден", отбеляза тогава столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Тук е мястото да споменем и най-големия радетел на проекта - уви, покойния Васил Китов, който бе ръководител и автор на проектите за реставрацията на криптата.
Архитектът бе награден от Столична община за ярки постижения в областта на културата. За работата си по консервация и експониране на археологическото ниво той получи и награда в Националния преглед на архитектурата 2012 в категорията "Архитектурно наследство".
Но делото му е факт. И е един от най-силните козове в битката за номинация на София за културна столица на Европа за 2019 г.
В храма е заседавал Сердикийският събор
Сердикийският църковен събор е проведен през 343-344 година, скоро след Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Той е бил замислен като голям вселенски събор, който да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите. На него присъствали 318 епископи от цялата Римска империя. Авторитетни участници в него били домакинът - епископ на Сердика Протоген Сердикийски, и св. Атанасий Велики - по това време все още изгонен от арианите от Александрийската катедра.
Сведения за работата на събора дават историците Сократ, Созомен и Блажени Теодорит.
Съборът бил свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя - източния император арианин Констанций II и император Констанс (Констанц).
Той утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор.
Съборът е бил замислен като вселенски, но самият начин, по който се е провел, го е лишил от този върховен статут. Но все пак събитието заема достойно своето място в историята на Църквата през решителния IV век. Той си остава като един от 17 канонотворчески събори на Църквата. Градовете, в които са се провели такива събори, са общо единадесет. Но само един - Сердика-София - е в православна християнска страна.
Тогавашният сердикийски епископ Протоген Сердикийски е бил на страната на православието, и това несъмнено е повлияло на хода на събора. За него имаме малко исторически сведения, но хулите, с които е окичен от страна на епископите ариани, са може би най-убедителната похвала за неговата важност и православност. Необяснимо е защо и до ден днешен името на пълния известен християнски епископ на днешна София тъне в забвение. А той е и един от 318-те епископи, заседавали на Първия вселенски събор през 325 г. в Никея. Единствените запазени сгради, в които са заседавали отците от Сердикийския събор, са ротондата "Св. Георги" и базиликата "Света София. В чиято крипта може би лежат и тленните останки на епископ Протаген.
Тук започва възхода на християнството
На 30 април 311 г. именно в базиликата "Света София" е оповестен едиктът на император Галерий, който формулира идеята за религиозна търпимост и прекратява антихристиянските гонения. По това време Римската империя е разделена на четири части, всяка със свой наместник. Едната от тях е Сердика, в която начело е Галерий. Смята се, че той е от тракийски произход, доколкото е роден и умира в Сердика. Самият Галерий не е християнин, но съпругата и тъщата му са. Явно не му е било лесно. Според някои историци, той издава историческия документ под влияние на тежката си болест - умира пет дни след приемането му. Но така ли иначе този документ след две години просто е преповторен в знаменития Милански едикт на император Константин Велики. Ето какво гласи той:
1. Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.
2. В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
3. Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани.
4. И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.
5. С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
