Синдикати и работодатели са недоволни от законопроекта за хората с увреждания

Синдикати и работодатели са недоволни от законопроекта за хората с увреждания  | StandartNews.com

Работодателски организации се обявиха срещу проекта на закон за хората с увреждания, предложен от социалното министерство и разработван в продължение на няколко месеца с участието на майките от инициативата "Системата ни убива". От бизнеса не са съгласни с предвиденото въвеждане на квоти за наемане на хора с увреждания, както и на санкция при неизпълнението им, която според работодателите е нов вид данък. Заявката беше дадена по време на заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество, на което присъства и омбудсманът Мая Манолова.

Въпреки че първоначалното предложение на Закона за хора с увреждания предвиждаше квоти и за по-малките предприятия у нас, тези с 20 до 50 души персонал, настоящият вариант предвижда такова задължение само за предприятия с персонал над 50 души, бизнесът категорично отхвърля тези квоти, както и законопроектът в този окончателен вариант.

От Българската стопанска камара (БСК) изчислиха, че квотата от двама души в предприятие с персонал от 50 до 100 души и изискването за такива фирми да осигуряват места за трудоустрояване, могат да натоварят работодателите с до 14 % от състава на персонала, осигурен за хора с увреждания. Работодателските организации смятат, че квотите няма да са ефективни. А санкцията в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето място е нов вид данък за бизнеса.

Друга основна критика на работодателите е запазването на оценката от ТЕЛК като основа за всички придобивки за хората с увреждания. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) това е предпоставка за корупция и на практика нищо няма да се промени за хората с увреждания.

От синдикатите заеха друга позиция по отношение на този законопроект. Според Димитър Манолов от КТ „Подкрепа" законопроектът можел да бъде и по-лош, като се има предвид, че е писан в среда на истерии и със съмнителна компетентност. Манолов също се обяви против квотите за работодатели, но посочи, че не се сеща за друг вариант, който да насърчава наемането на хора с увреждания. От КНСБ смятат, че работодателите трябва да имат ангажимент да наемат такива хора.

Какво предвижда проектът?

Новият закон предвижда да има индивидуална оценка на потребностите, на база на която хората с увреждания ще получават необходимата им подкрепа във всички области. Тя ще е задължителна за всички органи. До изготвянето на оценките, финансовата подкрепа ще е на база ТЕЛК. Законът регламентира, че ще има лична помощ, която ще се урежда в Закон за личната помощ, което е едно от основните искания на протестиращите майки на деца с увреждания.

Предвидено е повишаване на статута на Агенцията за хората с увреждания, като тя ще стане държавна агенция към МС. До създаването й през 2021 година дейностите по индивидуалната оценка на потребностите ще се извършват от специализирани звена към АСП .

Заложено е също помощните средства и медицински изделия от 2020 година да се дават в натура от Министерството на здравеопазването.

В закона се регламентира и по-висока месечна финансова подкрепа за хората с увреждания, която заменя досегашните интеграционни добавки. Месечната финансова подкрепа вече се обвързва с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход, както беше досега. Линията на бедност нараства всяка година - за 2018 е 321 лв, за 2019 е 348 лв., което означава , че помощта ще расте. Финансовата подкрепа влиза в сила от 1 януари 2019 година. Тя ще се дава на база решението на ТЕЛК , като за от 50 до 70.99 на сто степен на увреждането, тя ще е 7 на сто от линията на бедност или 24,4 лв, от 71 до 90 на сто - 15 процента от линията на бедност или 52,2 лв, за хората с над 90 на сто увреждане без чужда помощ - 25 на сто от линията на бедност или 87 лв, за хората над 90 на сто увреждане с чужда помощ и пенсия за осигурителен стаж и възраст - 30 на сто от линията на бедност или 104,4 лв, а за тези над 90 процента с чужда помощ със социална пенсия за инвалидност - 57 на сто от линията на бедност или 198,4 лв.

Създава се Съвет за наблюдение, който да осъществява мониторинг на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Въвежда се специализирано трудово посредничество за хората с увреждания, квоти за наемане на хора с увреждания и допълнителни мерки за подкрепа при наемането им.

Работодатели с 50 до 99 работници и служители трябва да наемат поне двама с трайни увреждания. Работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав. Работодателите обаче се освобождават от задължението при наличие на специфични фактори с производствен характер, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания. Освобождават се от това задължение, когато има липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници. ГИТ ще следи това. Друг вариант е да се освободят от задължението при алтернативни мерки, например - когато закупят стоки, произведени от хората с увреждания.

Ако работодателите не изпълнят задълженията, дължат ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Със закона се въвежда защитена заетост, финансиране на дейности за достъпна жилищна среда и лична мобилност чрез национални програми, въвежда се профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп (в информационната система на АХУ)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай