Селата в планината без лекар, но с интернет

Селата в планината без лекар, но с интернет | StandartNews.com

Пробват да заменят тютюна с лавандула и арония, оцеляват с дърводобив

До отдалечените места не пътуват рейсове, 42% от селищата са с под сто жители

Огромната част от градовете и селата в планинските райони замират - в 25 на сто от населените места няма деца под 14 г., в 12% не са останали млади хора под 40-годишна възраст, а 7 процента от селищата са съставени изцяло от старци /над 60-годишни/. Местата с под сто жители представляват 42% от всички селища в планините. Това показват данните от социално-икономическо изследване на агенция "Медиана", представено на конференцията "Планините - неоцененото богатство на Европа", организирана от евродепутата от БСП Илияна Йотова.

В проучването се посочва, че планинските райони никога не са били в състояние да се самозадоволяват, разчитайки на естествените си природни ресурси - земеделие, животновъдство, дърводобив, билки, гъби и др. Тези дейности са били поддържаща икономика и допълнителна заетост. Основният стълб на "планинската" икономика в миналото е била тежката и лека промишленост - промишлени предприятия, цехове, заводи, мини. На практика при социализма промишлеността е доведена до планинските райони, осигурявайки допълнителен (но на практика основен) поминък.
Разпадът на плановата икономика след 1989 г. на практика унищожи огромната част от промишлеността в планинските райони, отбелязва директорът на "Медиана" Кольо Колев.

В проучените 103 селища по време на прехода са ликвидирани 13 мини и 38 големи завода. Друга причина за упадъка е връщането на земята в реални граници, съпроводена с унищожаването на ТКЗС-тата и АПК-тата в началото на 90-те.
Остатъчната икономика е базирана на дребно разпокъсано земеделие, без гарантирана връзка с пазара и на остатъчни промишлени структури, някои новооткрити цехове, основани на ниската цена на работната сила и новоразкрит (дребен като цяло) бизнес. Тези дейности обаче не могат да осигурят прехраната на хората.

Две алтернативи стоят пред планинските райони, заемащи близо половината от територията на страната - значително обезлюдяване, или опит да закараме икономика до населението /или работната ръка до икономиката/, смятат от "Медиана".
Наред със стопанския колапс е налице и изтъняване на социалните структури - една трета от населените места са останали без лекари, 18 на сто - без поликлиники, 23 процента - без зъболекари, 20 на сто - без аптеки, 22% - без детски градини, в 33 на сто - без начални училища и 10% - без средни.

Премахването на държавните субсидии за тютюна на практика ликвидира този сектор от растениевъдството. Тютюн продължава да се гледа предимно по навик поради липса на всякаква друга алтернатива с ясното съзнание, че трудът, вложен в него, не носи адекватни приходи. Картофите също не носят поминък заради ниските изкопни цени. Наблюдават се наченки на успешно алтернативно земеделие - отглеждане на лавандула, малини, арония, вишни. Основното за успеха тук е наличието на гарантиран пазар - фирми, ангажирани с изкупуването и обработката, често и с предварителни договори с производителите. Друг задължителен фактор за успешно земеделие е окрупняването на земеделските площи, смятат изследователите.

Животновъдството също се развива мъчително, притиснато от липсата на пасища, цената на фуражите и ниските изкупни цени на млякото. Дърводобивът и дървопреработването е основната икономическа дейност, базирана на местни ресурси, която се сочи като доходна. За съжаление, в голяма част от планинските райони това води до свръхексплоатация на горските масиви и сериозно застрашава бъдещето на горите в тези райони, категоричeн е Колев.

Проблем остават и транспортните комуникации - 44 на сто от селищата нямат транспортна връзка два пъти на ден до най-близкия град, а близо половината - до областния център. На този фон изненадващо добре стои въпросът с мобилните връзки - едва 14 на сто от изследваните места не разполагат с добра интернет мрежа.

Искат 17 млрд. евро за изостаналите райони

Досегашните финансови инструменти на ЕС трябва да бъдат събрани една обща "програма" за планинските региони, която да осигури по-ефективен и лесен достъп до средства за планините, заяви Илияна Йотова, която е автор на доклада на Европарламента за планинските райони. Необходимо е също да се насочат целеви инвестиции към слабо развитите места. Йотова смята, че дори отделянето на не особено внушителните на пръв поглед 5% от средствата на политиката на сближаване би означавало допълнителни 17,6 млрд. евро, целево отделени за планините в Европа. Предвид силната концентрация на планини в България очаквам голяма част от средствата да бъдат отделени за нашата държава, допълни тя.
Инвестициите трябва да бъдат насочени в няколко посоки - опазване на околната среда, създаване на малки и средни предприятия, туризъм /с акцент върху екологичния и селски/. България е на 4-о място Европа по дял от планините в "Натура 2000". Кътчетата от екологичната мрежа са силно атрактивни за туристите и могат да донесат 15 до 30 млрд. евро годишно от посетители в общоевропейски мащаб.

Илияна Йотова заяви, че най-добрият модел в тези региони дава дуалното образование. То е една от т.нар. най-добри практики, които можем да заимстваме от Европа, като например от Баден-Вюртемберг, където безработицата е 2% благодарение на дуалното образование, което се предлага там. Приоритет в обучението трябва да бъдат занаятите, които са част от т.нар. зелена икономика.

"Ще търсим възможности за Родопска конвенция между правителствата на Гърция и България, ако трябва, към инициативата ще се присъедини и Турция", съобщи депутатът и бивш кмет на Смолян Дора Янкова. Според нея следва да се направи нов прочит на социалните и здравни услуги в тези райони. Евродепутатът Момчил Неков обеща да лобира в земеделската комисия в ЕП за целенасочени инвестиции в затворен цикъл на производство в планинските региони - приоритетно в млечната и месната индустрия", обясни той.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай