С покръстването Княз Борис спира война

С покръстването Княз Борис спира война | StandartNews.com

Патриарх Фотий му праща наръчник как да ръководи държавата и поданиците

За покръстването на българите от Свети цар Борис-Михаил е писано много. Историците обаче не са съвсем единодушни относно причините за този наистина съдбовен цивилизационен акт. Основната теза, около която се обединяват всички, е необходимостта от обща религия, която да ускори консолидацията на средновековната българска народност на базата на прабългарите, славяните и остатъците от старото местно население, както и от заварените вече християни. Техният брой расте непрекъснато със завладяването на нови територии от Византия през първата половина на IХ век. А това вече създава сериозни вътрешнополитически проблеми.

И, разбира се, изтъква се липсата на равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест България се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за държава на езичници и варвари. Ако трябва да боравим със съвременна терминология, все едно да не сме член на Европейския съюз.

Въпросът обаче е защо покръстването става именно при Борис I? Тук вече мненията се разделят. Според утвърденото схващане, нашият владетел губи воини със сърби и византийци, мор, скакалци и земетресения съсипват страната, които той смята за поличба. Това обаче е спорна теза, базираща се на традиционния стил на писане на жития на светии. А княз - или хан - Борис I, е канонизиран за такъв като Борис Михаил. Въпросният герой трябва да търпи бедствия и страдания, за да приеме Христа.

Всъщност Кръстителят действа като един блестящ дипломат, който с мирни средства постига повече, отколкото с меч. И демонстрира една наистина висока класа на държавник в контекста на цялата тогавашна европейска политика.
През 862 г. Великоморавия постига значителни успехи във войната с Немското кралство. Но това застрашава позициите на България в земите на средния Дунав. Така се ражда естественият геополитически съюз между внука на Карл Велики - Людовик Немски, и Борис I срещу великоморавския княз Ростислав. Затова обаче българският владетел се задължава да приеме християнството от Римската църква. През 863 година немският крал, подпомогнат от българите от изток, навлиза във Великоморавия. При това положение княз Ростислав пък се обръща към Византия, която обявява война на България.
Борис I обаче предотвратява тази война с цената на това, което и без това вече е решил да извърши - покръстването на народа си. Така се стига до така наречения "дълбок" мир между България и Византия през 863 г. Българският владетел се задължава да разтрогне съюза с немския крал срещу Великоморавия и да се покръсти с целия си народ. В замяна българите получават областта Загора без Месемврия, Анхиало и Девелт.

В България идва многобройна мисия от византийски духовници, начело с епископ, които масово започват да покръстват народа. А самият Борис приема името на кръстника си - византийския император Михаил III.

С покръстването в България обаче се разпалват религиозни страсти. Улеснява се достъпът на други религии и ереси. Наред с византийските духовници идват и други лица, които безразборно покръстват населението. Поради настъпилия хаос по-късно княз Борис I известява папа Николай I, че в България има християни от разни места, които своеволно разправят много и различни неща. Дори се появяват и арабски проповедници, които предлагат на владетеля да разпространяват исляма. През този период прониква и павликянството.

Покръстването е последвано от подпомагане на започналата християнизация от страна на Византия, като особено значение има "Посланието на патриарх Фотий до княз Борис от 864-865 година". Патриархът дава на българския княз уроци как да ръководи държавата и да се отнася към поданиците си. Фотиевото послание е своеобразен наръчник, който трябвало да служи на княз Борис I в бъдещата му дейност.

Навсякъде по света въвеждането на нова религия среща съпротивата на част от обществото. Така става и у нас.
През 866 г. боилите, недоволни от политиката на християнизация, се вдигат на бунт. Те обвиняват владетеля, че "отстъпва от бащината си вяра и чест" и им е "дал лош закон". Бунтовниците се насочват към столицата Плиска, където са посрещнати и разбити от останалите верни на княза боили. При потушаването на бунта със смърт са наказани петдесет и двама от най-видните бунтовници, заедно с целия си род.

Но това е само началото на сложната битка на Свети цар Борис за утвърждаване на християнството и в изграждането на българската църква - така, като той е разбирал нещата.

Плиска и Брегалница спорят за кръста

Покръстването на България е неразривно свързано с делото на братята Кирил и Методий. И това поражда най-големия спор къде е прието за пръв път християнството - в Плиска или в Брегалница, или по точно в града Равен до днешния Щип в сегашна Македония. Тази мисия, която се датира в самото начало на управлението на Борис I (между 851-859 според различните преписи) и е любопитна с това, че нейната цел е именно покръстването на максимален брой българи в този район. Според редица историци днес тази мисия тайно е поръчана именно от българския владетел Борис I.
В последните години на своето управление неговият баща, хан Пресиян, изпраща на поход кавхан Избул в Тракия и Македония. Той превзема град Филипи (до днешния Ксанти). Така българската държава прекъсва сухопътната връзка между Константинопол и Солун. Това, разбира се, е посрещнато на нож от византийците, което е описано от хронистите Симеон Логотет и Георги Монах. Последният пише следното:
"Когато българите правели набези в Тракия и Македония и опустошавали тези земи, Теодора оставила гарнизони които да нападат българите от крепостите".

Агресивната българска политика, завършва със смъртта на Кан Пресиян, и това е ясно описано от Хронистите. А ето и самият текст на така наречената Солунска легенда, и след това да уточни какви са нейните разминавания с действителността:
"Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднъж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: "Кириле,
Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон. Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: "Иди в град Солун. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: "Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!"

Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството."

В тази легенда се споменава непознатото име на преславски владетел на име Радивой. Измислената от византийците прозаична история за забравилия езика си грък, дошъл в България по Божия поръка е чиста пропаганда. Просто защото Константин Кирил Философ е роден в Солун...

Брегалнишката мисия е била осъществена в момент, в който България е била в мир с Византия, и е укрепвала своите завоевания, постигнати от хан Пресиян. Какъв по-добър момент от този, за разпространяване на новата религия из земи, който чак през онова време са били присъединени към България. Иван Микулчик, автор на известната книга за "Българските твърдини в Македония", твърди, че: В региона на Брегалница били покръстени 4050 (или 14 000) българи.
Така по време на Брегалнишката мисия за пръв път официално християнството е наложено в България като акт на държавата.

Надхитряваме папата и Цариград

Като истински наследник на древните прабългарски владетели, които са и първожреци на Тангра, Борис т не иска в духовно отношение народът му да зависи от чужда институция. И затова започва сложна игра между Рим и Константинопол.След като патриарх Фотий отказва да признае самостоятелна българска църква, той започва да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати естествено, с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от знаменитият богослов Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени епископ Формоза Портуенски и Павел Популански придружени от куп свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, станал по късно папа(891-896 г.)

През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа Николай I обаче отказва, подозирайки - не без основание! - амбициите на своя епископ да стане глава на самостоятелна църква. На 13 ноември 867 г. Николай I умира, но и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи - Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от папските епископи. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол.

На Осмия Вселенски събор (869-870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен византиецът Георги с титла "митрополит на Дръстър" (870- 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим.
Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх.

През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. той постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България, дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална, тоест самостоятелна. Начело на българската църква застава Йосиф I със архиепископ.

Кръстителят умира в Равна

Проф. Казимир Попконстантинов

Двата раннохристиянски манастира, където съм извършвал разкопки - в местността Карач теке край Варна и край село Равна, Провадийско, посветени на Света Богородица, са дело на свети цар Борис-Михаил. Те са едно изключително доказателство за културата на средновековна България и за огромните грижи на Борис I за укрепване на българската държава и християнството. Тези манастири са били колкото чисто религиозни, толкова и културно просветни средища.Доказателство за това огромните по размери за времето си скриптории (помещения за преписване на книги), които са съществували към тях. Особено ценен е открит в Равна надпис на гръцки език, в който се визира датата 24 април 889 г. като основаване на обителта. Това е датата, на която Борис се замонашва, след като предава трона на Симеон. Което косвено подкрепя тезата, че най-вероятно там е завършил дните си на 2 май 907 г. Не по-малко важни за науката са запазените 340 надписа на български език върху керемиди и тухли. А има и имена, които не са християнски, а прабългарски, което е било нормално - новите имена на светиите са се налагали постепенно. Откритите остатъци от богослужебни книги са на различни шрифтове, което говори за високото образование на работилите там монаси от края на IХ до началото на ХI век.

Манастирът в Карач теке също е дело на Борис т, според запазеният надпис, гласящ, че е основан от"архонтът Борис-Михаил".Неговия храм е бил с богата украса и също е имал скриториум, разделен на 13 стаи което съответства на скриториумите в Константинопол.

Голямата Базилика първо била мавзолей

Храмът е домът на Бога за всяка религия. И затова той трябва да внушава респекти. Това имал предвид и Борис I със строежа на Голямата Базилика в Плиска - една от най-големите в средновековна Европа. В продължение на около 150 г. тя едновременно е катедрален храм, княжеска, епископска и манастирска църква.
Самата история на храма обаче остава загадка. Защото тя е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Съществува предположение, че това е мартириумът на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за вероотстъпничеството от брат си кан Маламир около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г. мартирият бил разрушен. Цар Борис I, който е племенник на Енравота, става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм.
Третата теория звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата.
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него - баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.
Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него - втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай