Преместиха отец Иван в болница в София

Преместиха отец Иван в болница в София | StandartNews.com

Синът му Григорий пое грижата за приюта в Нови хан, всички го чакат с нетърпение

Един път по телефон и един път на живо - само два пъти досега е общувала Албена с отец Иван. Но веднага го е обикнала. Нейна приятелка се обадила на благородния старец с молба да приюти жената и децата й в Нови хан, два дни преди той да катастрофира. Албена се чула с него, а после пристигнала с двете си хлапета пред портите му. Казва, че с думи не може да опише как веднага усетила доброто му сърце и колко той сега липсва на всички. "Мислех да го попитам за детската градина на Алехандро, но реших да не му досаждам веднага - той пак се беше върнал някъде от път. И на другия ден се случи инцидентът. Веднага

отслужиха молитва за възстановяването му

не минава и час, без да се молим за него", разправя тя. Изглежда, в пределите на манастира най-често попадат жертви на безмилостни свекърви. Като при Албена. Тя е сираче - отраснала е по домове и е свикнала да се бори с битието. Никой нищо не й дал ей така, заради сините й очи. Среща мъжа на живота си, женят се, раждат им се две деца, но подгонени от властната му майка, забегнали в Испания. Там работят, там се раждат и децата им - Алехандро вече на 6 и Рафаело на 4. Връщат се в София с надежда да си устроят бъдещето, но уви. Няма работа. Той тръгва пак в чужбината, а тя деца ли да гледа, работа ли да търси. Никъде не я наемат. Затова решава, че пристан ще бъде обителта на Нови хан. Докато таткото се завърне с припечелени пари и ги изкара от мизерията. "Не искам да съм тук и другите не искат. Ние постоянно мислим как да се измъкнем, как искаме да живеем извън този дом. Заради децата си, заради нас", разказва тя.
Боряна е адвокат, уважавана в професията, но изведнъж се оказва, че съдбата й отрежда друго. Продава жилището си, за да инвестира в обучението на двамата си големи синове в чужбина. Излиза с мъжа си под наем. Работата й става все по-малко, а безмилостните сметки се трупат. Със съпруга й се разделят. Боряна има и болна майка, за която се грижи. "Отначало исках да оставя само нея тук и да идвам от време на време. Така се стекоха нещата, че и аз се принудих да заживея тук. И взех със себе и най-малкия ми син, който е на 11", изповядва се тя. В дома винаги се намира на работа, а и с удоволствие учи хлапетата, които проявяват желание да четат. Тези дни пристигнало дарение в дома - компютър. Григорий, синът на отец Иван, който също е свещеник, го присъдил на сина й като подарък, защото момчето било много ученолюбиво. "Всички се зарадвахме за него, като за свое дете, защото той се старае и го заслужава", казва по този повод и Албена.
А Григорий винаги е бил край баща си, споделяйки неговата страст във вярата и правенето на добрини. Но чак сега разбира колко нелек е "ангажиментът" на отец Иван. След катастрофата грижите по Нови хан и стопанството в Якимово, където се трудят и живеят голяма част от семействата, на които отецът е подавал ръка през годините, падат върху Григорий. Казва, че

по цял ден говори по телефона

обсъждайки поредното дарение или молба за помощ - и ушите го заболели. Благодари се, че са измислени слушалките хендсфрий.

"Обади ми се Галя, домакинката, и през сълзи изхлипа, че татко е пострадал. И на нея й казали само: катастрофа с отеца. И дотук. Без да обяснят - направо бяхме в шок. Човек се побърква в подобен момент. Веднага звъннах на приятели в Пловдив. Разпитаха от мое име, докато стигна. Разбрах, че е със счупен крак и три спукани ребра, но органите му са здрави. Мой приятел, рентгенолог, отиде при татко и ми го даде да говорим по телефона. Баща ми приема случката за чудо и за миг не е губил духа си. Даже преди да влезе в операционната, беше на една количка - и в ума му е все Нови хан. "Сине, какво ще правим, идва зимата. Трябват ни дърва", пита ме той. Успокоих го, че всичко ще си дойде на мястото. В сряда го преместиха от Пловдив във ВМА в София и той веднага ми поиска телефона си, защото няма търпение да се залови с работа. Преди само съм помагал", разказва Григорий. По думите на докторите на отец Иван ще му трябват 4 до 6 месеца, за да се възстанови.
Хората, които помагат на баща му, имат доверие в него. Започнали да се обаждат с предложение да дарят кръв или да докарат дърва за огрев. Пристигнаха и първите два камиона. "Тези дни лекарите ще преценят кога да го изпишат, но казаха, че гледат на него като на оздравяващ човек. Има патерици, но не може още да ги ползва. Има дренаж под коляното. Когато зарасне мускулът, ще започне да се движи", казва синът. Самият той става свещеник, без много съзнателно да го е пожелавал. Бил в седми клас, тъкмо изкарал едно синьо лято и наближавал 15 септември. Отец Иван му съобщил, че го е записал в Семинарията. "Преди това ме питаше дали искам, аз не се противих. Ясно ми беше, че няма да се занимавам с друго, веднъж тръгнал по този път", разказва Григорий.

Обителта приюта се пука по шевовете през есента. Има хора, които постоянно живеят тук, други преминават, взимат си живота в ръце и напускат. Много обедняват изведнъж и остават на улицата. Безизходицата ги води до портите в Нови хан. Преди дни мъж на около 40 и съпругата му се обадили с молба да ги приемат, защото са бездомни. Тези дни ги очакваха и ще ги настанят в къщите и стопанството в Якимово, където отглеждат животни, плодове, зеленчуци. Общо на двете места има 280 несретни души, които очакват светлото си бъдеще. В Якимово са благодарни на каквото имат - без средства, без ценз. Григорий разказва за съпрузи, чиято история е типична за нашите географски ширини. Взимат се младите - обаче

свекървата ненавижда снахата

и ги изгонва. Били заможни, имало къде да живеят всички. Младоженците емигрират в Гърция, работят две-три години, кризата ги хваща, връщат се в София. Пробват се да работят, но квартира ли да плащат, по двете си рожби ли да търчат... Две години живели под покрива на приюта - едното на детска градина, другото в местното училище. Жестокостта на свекървата се сломила най-накрая и тя ги приела обратно, че даже им купила жилище във Варна. Повечето хора от дома не искат да живеят на готово. Отците им предлагат покрив, топлина, храна и дрехи - но това не е животът, за който мечтае човек.

Но има и истории с хепи енд. Сираци, които се залюбват в Нови хан и са венчани от отеца, сега са неотлъчно до него в болницата.

Повече от десет деца са кръстени на отец Иван. Първият е Иван Попов, който вече е в шести клас. Майка му пристигнала бременна и непълнолетна. Останала без дом със своята майка. Първият и единствен дом за Иванчо е Нови хан. Сега той изкарва добри оценки и играе футбол. Тази година изпратили 70 деца първолаци, общо от Нови хан и Якимово.
Всяка неделя в параклисчето има служба - децата се причестяват, има изповед, беседи, но всеки сам трябва да отвори сърцето си за Бога, казва Григорий.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай