Крайно време е българската полиция да се превъоръжи с модерни пистолети, смята Росен Христов
Росен Христов е многократен републикански шампион по динамична стрелба с пистолет и карабина и водещ инструктор по стрелкова подготовка на спецотряди за бързо реагиране. Възпитаник е на Академията на Sig Sauer (Епинг, САЩ) специалист по тактическа карабина от US Shooting Academy (Оклахома, САЩ) и по високорисков ескорт в горещи точки от Trojan Securities International, Арканзас. Притежава сертификат за съдия в спорта динамична стрелба в България и САЩ. Като част от отбора на CZ-Europe, печели множество международни турнири в различни страни в Европа. Работил е 7 години в "Дипломатическа сигурност" на посолството на САЩ, 4 от които на позиция супервайзър. Бил е инструктор по стрелкова и тактическа подготовка в Близкия изток. В момента е инструктор в Tactical Performance Center, една от най-елитните академии за боравене с огнестрелно оръжие в САЩ, оглавявана от експерта-легенда в областта Рон Айвъри.
- Атентатът с камион в Берлин в навечерието на отминалата Коледа беше извършен по почти идентичен начин като този в Ница през лятото и резултатът беше десетки жертви и няколко десетки ранени. Очевидно тероризмът прибягва до нова стратегия. Как да се противодейства на такива явления, които основателно може да се окачествят като „черни лебеди", ако използваме въведения от Насим Талеб термин?
- По принцип е предизвикателство предотвратяването на терористични актове, особено ако са добре планирани. Необходима е много добра координация на службите, отговорни в тази сфера, набиране на подробна информация, поддържане на стройна база данни и навременни адекватни превантивни действия. Бдителността на гражданите също е от изключително значение, както и отговорността да подадат сигнал при забелязване на подозрителни активности. Конкретно за последните атентати, като стандартни превантивни мерки би могло да се засили присъствието на правоохранителни органи при групови мероприятия и публични прояви, ограничаването на трафика в близост до събитията, използване на допълнителни бариерни съоръжения и осъществяване на пропускателен режим.
- Още един зрелищен атентат беше извършен в Истанбул, когато беше прострелян смъртоносно руският посланик. Идентична ли е ситуацията с тази на „активен стрелец", за чието противодействие проведхте обучение в края на октомври?
- За да се избегне подобно нападение екипът по охраната на посланика и организаторите на събитието е трябвало да вземат по-сериозни предохранителни мерки. Спорно е да се класифицира като ситуация „активен стрелец". По дефиниция такава ситуация е всяко действие, при което въоръжено лице застрашава живота на околните, които са беззащитни хора. В горния случай, атентаторът е имал конкретна цел. Класически пример е атентатът от 22 юли 2011 г. в Норвегия, когато ултранационалистът, ксенофоб и антиислямист Андерш Брайвик първо взриви бомба в Осло, а след това в рамките на повече от час и половина разстреля 68 души на близкия остров Ютьоя. Ситуация "активен стрелец" беше и тази през изминалото лято, когато 18-годишен германец от ирански произход стреля безразборно в Мюнхен, първо в ресторант "Макдоналдс", а след това и в мол "Олимпия" и уби най-малко 10 души. В такава ситуация важат петте стъпки, които увеличават шансовете за оцеляване и, които учихме по време на специализирания курс в края на октомври на тренировъчен комплекс 360 в село Войводиново. А те са: „Идентифицирай заплахата", „Прикрий се", „Сигнализирай", „Евакуирай се" и „Защити се". Това, разбира се, не се отнася в случая с посланика, а за присъствалите на събитието. За посланика е трябвало да се погрижи по-добре екипът по сигурността му.
- И двата случая даде повод на анализатори да лансират хипотезата, че новата стратегия на „Ислямска държава" е да остави атентатора жив, а не да умре на мястото на нападението като мъченик, за да може да извършва нови атаки. Какво е мнението ви?
- Звучи резонен такъв извод. Което от друга страна обаче дава шанс терористичният акт да бъде предотвратен по-лесно. Най-трудно се противодейства когато атентаторът е решил да извърши самоубийствен атентат. Ако се планира план за бягство, се отваря по-голяма възможност за противодействие и по-висока ефективност на превантивните мерки.
- На дневен ред ли е отново дебата за промяна в лимита и условията за разрешаване на притежаването и носенето на оръжие?
- Много анализатори, особено тук в САЩ, са на мнение, че най-добрият начин за противодействие, освен превенцията, особено при атентат с огнестрелно оръжие е бързата и адекватна реакция на друго лице притежаващо огнестрелно оръжие, което да противодейства своевременно. За жалост статистиката сочи, че почти винаги на правоохранителните органи им отнема време да пристигнат на мястото на нападението. 69% от атаките (активен стрелец) са с времетраене под 5 минути, а 20% - под 2 минути. Време, което е крайно недостатъчно на правоохранителните органи където и да е по света да реагират на мига и да се озоват своевременно на мястото.
- Да има или да няма, както досега след отмяната на казармата, някакъв вид военна или друга подготовка за граждани? И как трябва да се отговори на евентуални критики, че така се създава излишна тревога и паника с лансиране на такива идеи.
- Аз съм „за" всички младежи да преминават през поне 3-месечен курс по военна подготовка. Разбира се и представителките на нежния пол, които имат такова желание. Интензивен курс в рамките на който да придобият умения, които могат да им помогнат в оцеляване в трудна ситуация. Най-малкото това. И тази интензивна подготовка трябва да включва запознаване с оръжейните системи и основни тактически прийоми в армията. Не виждам никакви предпоставки за паника в това гражданите да имат идея как евентуално да противодействат в ситуации, които са изключително актуални в съвремието, или най-малкото да придобият оръжейна грамотност. България е държава, в която е право на гражданите да притежават огнестрелно оръжие за самоотбрана, ако те отговарят на условията определени от закона. Така че един такъв 3-месечен курс ще е изключително полезен най-малкото за създаването на навици и осъзнаване на отговорността при боравене с оръжие.
- Адекватно ли е въоръжението и подготовката на българските правоохранителни органи? Какво трябва да се направи, ако е необходима промяна в стратегията и тактиката?
- Конкретно за българската полиция - мое лично мнение е, че е абсолютно належащо е и е крайно време за превъоръжаване. Предполагам, че властите веднага ще отговорят, че не разполагат с необходимия финансов ресурс, но пистолетите „Макаров", с които българските полицаи са въоръжени в момента, са изключително морално остарели като оръжейни системи. „Макаров" е създаден на базата на „Валтер" ППК – пистолет който е влязъл на въоръжение през далечната 1935 г. а боеприпасът 9х18 мм. е доказано е, че има недостатъчен стопиращ ефект. Правоохранителните органи в повечето европейски държави и по света използват минимум калибър 9х19 и пистолети с вместимост на пълнителя 17-19 патрона. За сравнение Макаров има максимална вместимост 8 патрона в пълнител. Сами може да си направите извода.
Що се отнася до подготовката на българските полицаи – със 7 или 8 патрона годишно, изстреляни на стрелбище, те не могат да имат необходимата увереност при боравене с огнестрелно оръжие.
Ето една елементарна анлогия: пилот от Формула 1 не се става, ако претендентът прави едва десет обиколки годишно на една писта. По същия начин е и с огнестрелното оръжие. Тук в САЩ полицаите имат абсолютно пълното право да използват и личното, и служебното оръжие, ако се наложи. Не мисля, че това е някакъв проблем, стига то да се преглежда редовно, за да се поддържа в пълна изправност. В крайна сметка това дава допълнителна увереност на полицая, защото той може да тренира и извън работа с личното си оръжие на стрелбища и полигони. И така увереността със съответното оръжие се увеличава, а оттам и ефективността на притежателя му. Що се отнася до специализираните ни подразделения към МВР, знам че има изключителни професионалисти с желание за усъвършенстване и се надявам, че срещат адекватната подкрепа и ресурс от държавата.
- Неотдавна правителството и МВР обявиха план за противодействие на битовата престъпност, който предвижда допълнително назначаването на щат на 3000 души, предимно бивши военни и полицаи. Навременен ли е или закъснял този план? И какви, според теб, трябва да са ключовите моменти в него?
- За справянето с битовата престъпност най-голям ефект ще има упражняването на закона. Тоест задържаните лица бързо да бъдат изправяни пред съд и тези, които са признати за виновни, да бъдат осъждани. Това е най – добрият начин за противодействие на битовата престъпност. Ако законът се прилага с необходимата сила, точно това е превенцията. А това важи и във всички останали аспекти на сигурността. Ако броят на осъдените се увеличи, битовата престъпност ще намалее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
