Последният разколник служи в стара кръчма

Отец Георги мечтае пак да сложи расо, отказва да се покае

Последният разколник служи в стара кръчма | StandartNews.com

Той е свещеник, но не влиза в църква. Не че не иска, но не му разрешават. Защото е сред малцината Божи служители в Пиринския край, останали верни на покойния алтернативен патриарх Пимен Неврокопски. Всеки ден отец Георги Илиев, който живее в благоевградския кв. "Грамада", минава покрай храма "Свети Николай". Светата обител е на стотина метра от дома му, построена е по негова идея на земя на предците му. Голямата му болка е, че не може да води служба. И насълзен всеки ден подминава храма, прибирайки се у дома - в края на улицата. "Последните ще станат първи", е казано в Библията", утешава се свещеникът.

 

Няма да се разкайвам с писмо, нито да се отрека от хора, в които съм вярвал, категоричен е отец Георги. "Не смятам, че това, което се случи през май 1992 г., трябва да се нарича разкол. По-скоро е разединение на различни мирогледи. Та нали всички в расо служим с една Библия на един бог, изпълняваме еднакви канони, четем едни и същи молитви. При мен идват хора и се изповядват, аз не им искам писмени обяснения. А дядо Пимен е мой духовен баща, цели 31 г. бях под неговата егида", пали се 59-годишният Божи служител. Роден е на 21 април 1953 г. "Ленин е роден на 22 април, Хитлер е на 20 април, аз съм по средата", смее се отчето. Майка си Стойна въобще не помни -

 

починала, когато бил на 2 месеца и 5 дни

 

Отгледала го втората му майка Спасуна.

Като хлапе вършел доста щуротии - и той, и родителите му земеделци си патели от буйния му нрав. През 1967 г. трябвало да попълни молба за членство в Комсомола. В графата "народност" написал "македонец" и го изключили. Но преди това ял бой от директора. "Не разбирах за какво става въпрос. Просто в онзи момент се сетих, че съм виждал паспорт на баща ми от 1949 г., в който видях, че е "македонец". А че съм българин е ясно, но се наложи да продължа обучението си другаде в Благоевград. След училище берях череши и ги продавах", спомня си отец Георги. Брат му Любчо, с 8 г. по-голям, се записал в Духовната семинария в Черепиш. От него научил, че там отношението към учениците е много различно, че е пълно с интелигентни преподаватели. Отгоре на всичко

 

имали ваканция от цели 45 дни

 

Решил, че там е само за него и ще тръгне по пътя на брат си. Но и Любчо, и баща му Стефан скочили срещу избора му. Страхували се, че с нрава си и поведението си ще навреди на батко си. "Консултирах се през есента на 1968 г. с дядо Пимен. И поех към Черепиш. Там бързо разбрах, че може да имаш любими и нелюбими учители, но си като глина в ръцете им и те извайват човек от теб. Че не са важни оценките, а да бъдеш приет след това от обществото, да намериш своето място в него", разказва Божият служител. "Попивах всичко. Веднъж отидох в стаята на учителя по катехизис Александър Величков, само на вратата и прозореца нямаше книги. Понякога тайно четях в часовете. Хвана ме един учител и ми се скара, задето съм прегънал страницата, а не, защото чета", казва той. Има късмет и става помощник-библиотекар в семинарийната библиотека, в която имало 120 000 тома.

Уверен е, че призванието му е да е свещеник. Но през 1974 г. идва поредното изпитание. В семинарията негов съученик набива и ограбва друго момче. Благоевградчанинът не участва нито в побоя, нито в грабежа. Но е наказан, че не е предотвратил инцидента.  "Осъден е на 1,1 г. затвор.

 

Знаех, че съм невинен

 

Беше ми много трудно, но имах упование в Бога. Може би е трябвало да реагирам. Но няма безгрешни хора. Освободиха ни с бияча на 5 март 1975 г.", разкрива свещеникът.

След това му трябва дълго време, за да се престраши да облече расото. Често се допитва до владиката Пимен, който му давал кураж. Но от 1978 до 1985 г. Георги се захваща с... келнерство. Сервитьор е в някои от най-оборотните заведения в родния си град. Съвсем за кратко го назначават за касиер на гробищната църква в Благоевград. Митрополитът Пимен не спира да го съветва да се отдаде на служба на бога. "На 25 март 1988 г. в Разлог ме ръкоположиха в дяконски сан, а по-късно дядо Пимен ме направи свещеник в благоевградския храм "Въведение Богородично". От него съм научил, че в трудните моменти, в моменти на кавги и скандали, никога не бива да тряскаш вратата на излизане. "Защото може да дойде време, за да почукаш отново на нея", съветва го дядо Пимен. "Мъдър човек, не е случайно, че през 1996 г. го провъзгласиха в столичната църква "Св. Параскева" за алтернативен патриарх", споделя отец Георги. След време става председател на църквата в Благоевград. Няма да забрави как на 25 май 1992 г. е извършена хиротония /б.а.-ръкополагане/, при която Христофор Събев става епископ, а на службата присъстват Пимен и още двама владици - Калиник и Панкратий. Същата година се заема със строителството на малък храм в квартала, в който живее. Освещават църквичката "Свети Николай" на 9 май 1995 г. Постепенно отец Георги започва изцяло да обслужва светата обител. Така е

 

до изгонването му на 21 юли 2004 г.

 

От този момент брои всеки един ден, в който не стъпва в храма. "Няма как да не ми е тежко. Толкова труд хвърлих, за да го има. Като чуя камбаната, всичко в мен трепва, настръхвам. Там знам със затворени очи кое къде е. А сега служа в бившето ни заведение в двора на къщата ми. Защото при мен идват много миряни, вярват ми, разчитат на моята помощ. Канят ме в целия регион, поне десетина освета съм направил чак в София", твърди свещеникът.

Вярата на хората му дава сили, както и подкрепата на съпругата и двамата му синове. Всеки човек се ражда със свободна воля. И трябва да се стреми да прави добро, е максимата на отец Георги. И се опитва да я следва. Иначе всеки греши - дори църквата. "Не съм съдник на никой. Този отгоре нека съди за делата ни. Но църквата дължеше извинение на миряните, че по време но комунизма не им помагаше така, както е длъжна. Но и това не направиха нашите ръководители. Толкова ли е трудно да се извиниш?! Всички сме измайсторени от едно и също платно", умува отецът. И се зарича да продължи да служи на Бог, независимо къде - в бившето заведение, на двора, на улицата. Както и да мечтае - един ден пак да облече расото и да влезе в църква, за да води тържествена служба.

Библиотеката му е 7000 тома

 Отец Георги има над 7000 тома в библиотеката си. И не спира да купува. "Страх ме е да влизам в книжарница, че оставам без пари. Чета всичко. Не отличавам любими автори, за да не обидя някого. Имам ценни издания на "Мъртвите сибирски полета" на Виктор фон Фалк и на "Парижките потайности" на Йожен Сю. Книгите за мен са като река на спокойствието и поуката. Винаги можеш да научиш нещо ценно от тях", пали се свещеникът. Чете и написаното от българските автори - Георги Ифандиев, Людмила Филипова, Григор Лилов, Иво Инджев. Наскоро си купил "Още дневници и нощници" на Иво Сиромахов. Изчел е всички творби на американеца Дан Браун. Библиотеката му разплакала дори владиката Пимен. Той дошъл на гости на свещеника и като видял многото книги го попитал знае ли къде се намира всяко едно заглавие. "По онова време бе нашумяла "Птиците умират сами" на австралийската писателка Колийн Маккълоу. "Каза ми да му я дам и аз веднага я открих. А на дядото му потекоха сълзи", връща се назад отчето. На всяка книга има печат, който е семеен и гласи: "Домашна библиотека

на РОЗА и ГЕОрГИ ИЛИЕВИ".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Рени
Коментирай