Поетът, който остана дисидент до смъртта си

Поетът, който остана дисидент до смъртта си   | StandartNews.com

На 76 г. Петър Манолов си отиде от този свят неизкушен от политиката

Погребват го в деня, в който бе родена замислената от него "Подкрепа"

"Едно от нещата, на които най-много държа, това е свободата. Свободата във всичките ? измерения. Такава, каквато я виждаха Ботев и Левски". Това казва в едно от последните си интервюта поетът дисидент Петър Манолов, който почина в Пловдив на 76-годишна възраст, неизкушен никога от политиката. Поривът към истинската свобода е била негово верую през целия му бунтарски живот, а и след това. "Живеем в режисирана свобода, но силата на нашата памет е неотразима", казваше приживе Манолов. Роден в 1939 г. в Садово, учи в Сунгурларе, а след това във военно училище в Силистра. По-късно завършва Софийския университет "Климент Охридски". Работи като възпитател, журналист, даже и като метеоролог на фара на нос Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань, до Иракли.

Името на Манолов нашумя през 1988-та година, когато на 16 януари заедно с Илия Минев той учредява Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар. В началото на 1989-та е арестуван, а ръкописите му са иззети. Реагира с 32-дневна гладна стачка, отразявана от радио "Свободна Европа" и други чужди медии. Остава кожа и кости, но в крайна сметка му връщат архива. По време на стачката замисля и учредява профсъюз "Подкрепа" в дома на керамичката Анастасия Кметова. И се започва периода на голямото му заклеймяване. На страниците на в. "Работническо дело", на открити партийни събрания се громи поезията му. В защита на преследвания поет се изправят имена като Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсберг, Уилям Стайрън, Рене Таверние. В България кураж да се застъпи за него събира Блага Димитрова. През май същата година агенти на Държавна сигурност го следят денонощно. Следват заплахи за убийството на малолетния му тогава син Манол Петров. Животът на дисидента се превръща в ад. На 20 май 1989 г. Петър Манолов и семейството му са екстрадирани от страната и заживяват в Париж. В емиграция поетът участва в колоквиумите "Свободата на Духа" и "Проблемите на малцинствата", където (под влияние на есето на Георги Марков "За благодарността") се ражда идеята за фондация "Болната планета - ВЗОВ". Сътрудничи на сп. "Континент", в. "La Pensee Russe", Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл. Манолов се завръща у нас през 1991 г, когато е и избран за главен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1997-2002 е начело на издателство "Народна култура", откъдето е уволнен по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Тогава в интервю за медиите той казва: "Източноевропейското човечество беше назряло за духовен подем, но го подмениха. Върхушките се договориха за подмяна на руския болшевизъм с американски. Източно-европейският духовен подем бе спънат. Отложен за известно време, той предстои. Това, че вместо златни звезди връз гърдите на колхозничките започнаха да показват надути силиконови цици, не отлага този подем. Т.е., не се вписах в досегашните деструктивни политически реалности, но идва здраво време".

През 2014 г. Росен Плевнелиев награди с орден за "Гражданска заслуга" Петър Манолов. Той е автор на стихосбирките "Докато стана пясък", "Весене", "Две поеми", "Кръгова отбрана", "Епиметей", "Кобни думи". Последните години от живота си Петър Манолов прекара в Пловдив. В едно от последните си интервюта Манолов твърди, че "ако един поет не си заслужи смъртта, въобще не е поет".

Опелото е днес от 11 часа в църквата на Централните гробища. Той ще бъде погребан в деня, в който КТ "Подкрепа", сред чиито основатели е, ще чества своята 27-а годишнина.

Хората на словото са най-опасни за всяка власт

Художниците и музикантите не могат да застрашат поредния Бащица, казва в последното си интервю Петър Манолов

- Г-н Манолов, защо след 20 години преход художниците и артистите сякаш си останаха все така материално обезпечени, а хората на словото затъват все повече? Това за липса на качествена продукция ли говори, или за нещо друго?

- Изпълнителите винаги ще са добре платени. Днешните идеолози на Новия световен ред се боят някой да не очовечи касапските им идеи. Не случайно в диалога от древността между Помандрес и Тот, за поета, белетриста, журналиста - изобщо за човека на силното слово, е отредено почетно и опасно място - той да води процесията. Хората на словото са най-опасни за идеолозите на световното господство. А те имат ясни параметри какво трябва да представлява то. Един художник, колкото и изчанчено и изкривено да рисува, един музикант, колкото и странна музика да прави, той не може да застраши онова, което е замислил Бащицата.

- А кой е Бащицата?

- Някой. И словото е единственото нещо, което съзнателно внася определителен член. А назоваването на нещата е своебразно законодателство, установяване. Не е опасно, но не е онова, което може да се тълкува в картините и музиката.

- Странно, е че дори Солженицин през последните си години сякаш се отказа от дисидентството. Не гъкна против Путин и дори прие награда от него.

- Връзката ми със Солженицин е писателят Дмитрий Панин. Той е дисидент, руски благородник, изгонен преди него, но не така шумно. Жени се за една еврейка и с нея се изнася. Като пристигнах в Париж, той беше вече починал, но жена му ме повика. Панин имаше неблагоразумието да ругае половин час по френската телевизия Запада, че си затваря очите към опасността от комунизма. А французите са си левичари и сигурно веднага са му дръпнали шалтера. У жена му беше останал само записът това предаване. После Солженицин му помогнал финансово да си купи жилище в Париж. Там се запознах с издателя на руска литература във Франция -Пьотр Струве. Солженицин бе написал едно голямо есе "Как нам обостроит России". И Струве ми се обади и поиска да го прочета и да си кажа мнението. След това издателят ми каза, че есето е предизвикало много негативни отзиви във Франция. Така ми стана ясно, че самият Солженицин не е долюбван от Новия световен ред. На Запад е живеел охраняван и в изолация. ГУЛаг заменен с по-голямо пространство. И като се върна в Русия, пак бе обграден и изолиран. Той е човек, който е разбрал, че е попаднал в договорености, които не могат вече да се променят.

Росен САРЪМОВ, в. "Марица"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай