Почитаме го с шествие от храм "Св. Седмочисленици", паметникът на светеца с кръст в лявата ръка е една от емблемите на София
Ако живеете в София, то със сигурност минавате покрай него почти всеки ден. Но дори и да не сте част от живота в столицата, със сигурност сте чули за паметника на Св. Патриарх Евтимий, който възторжено стои и тихо проповядва.
Историята на този паметник е огледало на живота на самия свят Патриарх – драматична и буреносна. Но нека първо да открехнем дверите на историята и да видим макар и в кратце житейския път на един от най-знаменитите патриарси, духовници и монаси.
Животът на св. Евтимий е низ от благодат, бури и вяра. От житието му разбираме, че още в млада възраст се отдава на служба на Бога и поема по трудния монашески път.
Историците с положителност твърдят, че монахът Евтимий бил привлечен от личността на великия за времето си св. Теодосий Търновски, който е един от най-пламените проповедници на монашеското течение исихазъм, зародило се по негово време. След дълги странствания Евтимий се завръща в България и по ирония на съдбата това са най-трудните години за българската държава. България е отслабена в най-неподходящия момент - точно когато на Балканите се появява нов, много опасен враг, чиято крайна цел е завладяването на полуострова. Османците започват своите походи срещу християните и първи под ударите им попадат българите.
В такава сложна ситуация монахът Евтимий става Патриарх Български, наследява на престола патриарх Йоаникий II. Фигурата на Патриарх Евтимий е толкова внушителна, че той стана безспорен лидер на страната. Патриарх Евтимий разгръща сериозна по мащабите си културно – книжовна дейност и оставя произведения, оказали огромно влияние - не само върху българите, но и върху останалите православни народи.
Най-впечатляващо от всичко обаче е участието на Българския патриарх в защитата на столичния град от озверелите османски пълчища на султан Баязид Йълдъръм /Светкавицата/. В този много тежък миг през пролетта на 1393 година на бойниците, около крепостните стени и в целия Царевград става ясно, че последният защитник на столицата ще бъде истинският водач на българите – Патриарх Евтимий. След победата на Османците цялата аристокрация, всички знатни граждани на българската столица са убити, а единствено патриарх Евтимий по Божи промисъл е спасен. Изпращат го на заточение, където най-вероятно в началото на XV отдава духа си на Бога, на Когото е служил цял живот.
Паметникът му е малката благодарност на неблагодарните. Много от хората, живеещи и гостуващи в столицата смятат, че това е най-емблематечният паметник в София. Статуята на Патриарх Евтимий е дело на скулптора Марко Марков, който е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, Горнооряховско. Интересен е и фактът, че освен на паметника на Патриарх Евтимий, Марко Марков е автор и на паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. Умира на 23 юли 1966 г. в София.
Паметникът на Св. Евтимий е поставен през 1939 г. И не се е разминало без скандал. Тогавашният Софийски митрополит Стефан се възпротивява на паметника и отказва да го освети, защото според него не е правилно кръстът да се държи в лявата ръка. Трябва, казва митрополит Стефан, кръстът да е в дясната ръка, с която духовникът благославя. Вече повече от 70 години Патриарх Евтимий, държащ кръст в лявата си ръка, гледа новите поколения българи отгоре.
Канонизиран заедно
с Евтимий Велики
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари. На този ден шествие, тръгващо от близкия храм „Св. Седмочисленици", се отправя към паметника на Св. Патриарх, където се поставят венци в знак на почит от столичани. Патриархът на България ще остане завинаги в сърцата на православните християни, защото той е направил нещо, което малцина правят – да отдадат живота си за своите близки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
