За тежката съдба на отец Петър от село Енчовци хората разказват от уста на уста. Един от спомените е на Румяна Цветанова от град Трявна, която предава историята, чута от нейната свекърва Гана Савова от село Радковци. То е съседно на с. Енчовци, където Гана завършва прогимназиално образование. Съвременница и свидетелка на тъжната драма, която се разиграла в селото след 9-ти септември 1944 г. Тогава била момиче на 16 години. Мъченичеството и убийството на свещеника покрусило селяните не само на това село, но и на цялата околност.
От уста на уста се разказвало шепнешком за жестокостите, които причинили на свещеника, дори децата знаели за тях.
Съдбата на отец Петър се вплита в партизанските войни от онова време, в които обаче той няма никакво участие.
Двама братя от Енчовци - Съби и Ради Ноеви, били активни борци за политическа промяна. И двамата били осъдени и впоследствие лежали в затвора за незаконно притежание на оръжие. Всъщност обаче престъплението им било доста по-тежко.
Участвали в поставянето на бомби по железопътната линия Трявна-Плачковци
Гана си спомня, че мъжете от околните села охранявали този участък от линията. И нейният баща ходил да пази линията от „терористите", които наричали партизани. Терористи, понеже с действията си те убивали невинни хора. Стреляли срещу военни части, слагали отрова в храната на войниците.
След арестуването на братята, съпругите им Минка и Донка станали ятачки на партизаните - носели им храна. С тях тръгнала и сестрата на братята - Радка. Тя оставила сина си при съпруга си. Жителите на селото с неодобрение гледали на поведението на трите жени, които по това време вече носели панталони и мъжки рубашки. С раници на гърба, придружавани от мъже, гордо прекосявали селата по пътя за планината.
През юли 1944 г. след въоръжена престрелка трите жени и няколко мъже били заловени и застреляни. Погребали ги в общ гроб в местността „Сечен камък". По-късно, след политическите промени, били погребани в с. Енчевци.
Отец Петър не се занимавал с политика, а с духовната си работа
и грижа за паството. Преподавал вероучение. Децата на партизаните обаче не посещавали уроците му. Те не идвали на служба, както всички други ученици, на изповед и причастие - също. Така тези деца били научени на безбожие у дома.
Отговорен пред Бога за детските души, отец Петър казал на директора на училището Данчов за случая. Искал да помогне на децата, но майките им отишли в училище и направили скандал. Заявили, че не позволяват децата им да стъпват в църквата и да им се говори за дяволи. Те не знаели, че вероучението не е наука за дяволите.
Още по-печално било, че родителите не знаели, че лишават децата си от духовна просвета и от тайнаствата на светата Църква, като по този начин им пречат да вървят по правия път, а ги насочват по пътя, който им сочел дяволът.
Директорът се опитал да защити отеца, като обяснил, че това са редовни часове по вероучение и ако децата не ходят, ще получат отсъствия.
Други предизвикателства пред духовния пастир нямало. Но с установяването на атеистичната власт и този довод бил достатъчен, за
да бъде арестуван като враг на народната власт
Той и директорът били поставени в числото на виновниците за смъртта на трите жени - ятачки на партизаните. Били арестувани и още хора, нарочени за смъртта им. Всички били затворени в общината в Плачковци. Следствието се водело в мазето.
Разпитващите издевателствали особено жестоко над свещеника. Докато отец Петър бил затворен, презвитерата и синовете му отишли да го видят. Отецът, който се досещал какво го очаква, решил да подари часовника си на децата. Но по-късно същият часовник бил видян на чужда ръка, която имала пръст в убийството му.
След смъртта на отеца гробът му така и не се намерил. Близките му нямали къде да изплачат мъката си.
Смята се, че отецът е убит край селото Торбалъжи, което се намира на 2 км от местността Сечен камък. А се предполага, че е там, понеже жителите на близкото село чули изстрели. Убийците се знаели от всички – те били силните на деня.
Никой обаче не смеел да се възпротиви или да защити когото и да е било от страх
да не последва същата съдба.
Името на селото може би не е случайно - Торбалъжи. Торба с лъжи са използвали убийците на отеца и другите хора, за да прикрият своето злодеяние, което останало безнаказано. Поне на този свят. С торба лъжи те се домогнали до властта и със същата тази торба лъжи благоденствали. За всяко нещо обаче, както пише в дебелите книги, идва Видов ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
