Иска и тя да направи щастливи две български сирачета
Нейната история много напомня на тази на грозното патенце от прочутата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Малката птица се спасява с бягство от ударите и подигравките и накрая се превръща в красив бял лебед. 19-годишната Минка Дорер е родена в Димитровград. Изоставена е от майка си и попада в сиропиталището в Благоевград. Там остава до 3-годишна възраст, след което я местят в Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в санданското село Петрово. Не крие, че спомените й от това място са много лоши. "Там е за проблемни и болни деца, но смятам, че са ме изпратили, защото съм от ромски произход", споделя момичето. Кошмарите за нея приключват през 2001 г. 6-годишна е, когато я осиновяват съпрузи от САЩ. Така се спасява от самотата, нищетата и безпътицата. Заменя ги с прекрасно семейство, обич и щастие. Най-важното е, че може да мечтае.
Минка разказа своята история в ефира на БНТ и вече се радва на огромна популярност.
"Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет". Тази поговорка сякаш е измислена за Минка Дорер. Персоналът на социалния дом пуснал снимката й в интернет, за да й търсят осиновители. Американско семейство харесва малкото, мургаво момиченце. Съпрузите се впечатляват и от пояснението под фотографията, че детето много обича музика, тъй като и те са почитатели на музикалното изкуство. "Много добре осъзнавам, че съм имала огромен късмет, за да се измъкна от социалните домове. Сега живея в семейство, което ми дава любов, обич и топлина. Майка ми и татко ми са чудесни, те са моите герои", споделя девойката. Роденото в България и осиновено в САЩ момиче се върна в родината си, за да учи и да открие истинската си майка.
Минка е в Благоевград от август, където следва в Американския университет
Тя ще изучава една година специалността бизнес администрация по програма за обмен на студенти. "Семейството ми в Америка ме окуражи и подкрепи да дойда тук и да потърся корените си. Баща ми е професор по биология, майка ми е учителка по испански език", казва Минка. Благодарение на тези съпрузи преди 13 г. тя сменила социалния дом в Петрово с уютно жилище в град Пуласки, щата Тенеси. Имат си пълно доверие и затова връзката между тях е толкова силна. Новите й родители веднага й обяснили, че е осиновена, че някъде в България е нейната биологична майка. Не й го натякват, но никога не са го крили. "Пък и сама се досещах, аз съм мургава, а те са бели", смее се тя.
Минка не спряла да иска да разбере повече за произхода си, за близките си. От един от документите по осиновяването научила, че е родена в Димитровград, а майка й се казва Росинка Росенова Кирилова. Разчита на помощта на адвокатите, които някога помогнали за осиновяването й, да открие скоро майка си. Иска да се види с нея, да разбере защо е расла по социални домове, но надали ще стане при този неин пръв престой в родината й. "Дано е жива и здрава, надявам се да имам братя и сестри. Но в момента нищо не знам. От малка съм наясно, че съм от ромски произход, но това никак не ме притеснява. Важното е да си добър човек, каквито са родителите ми в САЩ. Те осиновиха още едно българче - Хасан от Разград, който е мой брат, на 16 години е, учи в гимназия. Той обаче не се интересува от България, не му пука, не иска да идва тук", казва Минка, която учи в Методистки колеж, в който преподава баща й. Спомените на Минка от детството й никак не са добри. "Не получих нищо в социалните домове, от което се нуждае едно дете - обич, внимание, грижа. Бяхме пренебрегнати. Храната не достигаше. Нямам сили да отида в Петрово,
всичките ми спомени от това място са лоши
признава студентката. За трите месеца в Благоевград е свършила много доброволческа дейност. Обикаля ромската махала, ходи в Помощното училище, където преподава английски език на деца от ромски произход. Учи непрекъснато нови неща за България. Вече е видяла с очите си сегрегацията в училищата, където има и ромски деца. Ще й се да има вълшебна пръчка, за да имат всички деца от социалните домове това, на което се радва тя - семейство, обич, сигурност, мечти.
"Когато бях в дома в Петрово, имах приятел, който също бе осиновен в САЩ. И на него му провървя. Казва се Марк, живее в Ню Йорк, редовно се чуваме и виждаме. Сега вече малко ме гони носталгията по семейството ми. Но ще видя и мама, и тате, и брат ми по Коледа. Ще се прибера в САЩ, за да празнуваме заедно. Ходих за кратко до Истанбул, купих им сувенири за подаръци. Грижим се у дома за 5 кучета и котка", разказва Минка. Тя харесва атмосферата в Американския университет в Благоевград. Студентите са от различни държави и континенти, но са толерантни помежду си. Всеки иска да научи повече за другия, помагат си, разбират се. Често ходи на дискотека в града. Няма как да е другояче, след като толкова обича музиката. "Супер е да ходя в нощните клубове на моята възраст. Само на 19 години съм, а в Америка ни позволят да посещаваме дискотеки чак като станем на 21 г.", радва се момичето. Просто ми върви, смее се то. Минка се опитва максимално бързо да възстанови родния си български език, за да ликвидира по-бързо езиковата бариера между себе си и учениците си. Тя посетила Дома за деца, лишени от родителски грижи, в Благоевград. На пръв поглед децата там изглеждат усмихнати и щастливи. Но само на пръв поглед. Истината е, че хлапетата нямат семейства, не познават майчината любов. Още са малки, но вече са изгубени и объркани, без перспектива. "Отегчени са, нищо добро не им се случва. Искам да им помогна", пали се Минка. "Затова един ден ще си осиновя две деца, за да им помогна да се измъкнат от тази безнадеждност. Това е сигурно. Може да имам и едно свое дете, но това не е съвсем сигурно", разкрива с усмивка осиновеното в САЩ наше момиче.
Мечтае да стане шеф на сиропиталище
Днес Минка има много мечти. Иска да ръководи летището в Нешвил, столицата на щата Тенеси. В колежа, където учи, още не е обявила специалността, по която ще се дипломира. Но вече си е харесала мениджмънт на летищата. Това ще й даде възможност да работи в сферата на управление на летищата и да си извади лиценз за частен превозвач. Ще продължи да учи усилено български език. В Тенеси е много горещо, а тя не обича жегите. Затова ще направи всичко необходимо, за да вземе българско гражданство. Тогава ще дойде в родината, за да поработи на летище София. "Докато съм в столицата, ще проуча как мога да стана директор на някой от домовете за сираци в България. Ще помагам на изоставените деца да не са объркани и агресивни, каквато щях да съм и аз, ако не ме бяха осиновили. Ще им дам цялата си любов", издава плановете си Минка Дорер. Баща й Дък Дорер е професор по биология. Майка й Мериен Джонс е учителка по испански език. Всички в семейството имат слабост към музиката. "Аз свиря на виолончело и тромбон, пяла съм в хор. С брат ми и родителите ми сме ходили да свирим с старчески дом. Обичаме разходките, пътуванията. Имах невероятен късмет да попадна в това семейство. Пожелавам на всички изоставени деца да имат моя късмет", споделя Минка Дорер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
