Меката на джебчиите е шамар за държавата
Малцина са тези жители на големите градове, чиито джобове или чанти не са опразвани поне веднъж в градския транспорт в час пик. Или на по-големи опашки в супермаркетите.
С риск да бъдем обвинени в расизъм, за разлика от други видове престъпна дейност, джебчийството си е ромска специалност. Нещо като запазена марка. Не става въпрос, разбира се, за всички мургави сънародници, а за определен клан. В който обучението започва от най-ранна възраст. Като дори се осакатяват някои от пръстите на ръката, за да проникват по-лесно, където трябва. Варненското градче Игнатиево се оказа въпросната Мека на джебчиите. Или по-точно Бевърли хилс. И това е поредното нагледно доказателство, че някои неща не се променят, както гласи една реклама.
Хората от по-старото поколение сигурно си спомнят за двата вида "фотогалерии" от времето на соца. Едните се мъдреха пред магазините за хранителни стоки (думата бакалия се смяташе за отживелица и намек за частна собственост). Те гласяха, че на въпросните лица е забранено да се продава алкохол преди определен час. Другите красяха авто- и жп гарите и предупрeждаваха, че става дума за опасни джебчии. В първите позираха мъже, представители на различни етноси - пред цар Алкохол всички са равни.
Във вторите обаче изцяло доминираха жени на различна възраст, но с недвусмислена принадлежност към "фараонския народ".
И все пак разлика има. В онези години заловените майсторки на професията, известна като "лява ръка, десен джоб", моментално попадаха в ареста и заставаха пред съда. Без всякакви гаранции, домашни арести и подписки. И ако и тогава са имали прилични "доходи", не смееха да ги демонстрират.
Сегашната генерация обирджийки - или поне тези в крайморското селище - определено нямат подобни притеснения. Не само да демонстрират лукс, без да се опасяват от посещения на данъчните, но явно и без особен страх от закона. И не само защото част от тях са малолетни и не подлежат на съд, но защото се оказва, че дълго време над тях е имало полицейски чадър. Явно нещо от "десния джоб" е отивало и в други джобове.
А и както е казал още Аристотел, най-трудно се доказва очевидното. Въпреки че цяла Варна знае, че Игнатиево открай време си е Магнаурска школа за обучение в престъпния занаят, целият блясък на ромските палати е бил обясняван с печалби от законен бизнес. Обясняван, но не и проверяван.
Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани често повтаряше следния афоризъм по отношение на престъпността: "Ако не се поправи навреме един счупен прозорец, започва да се руши цялата сграда". В случая прозорецът явно е бил счупен отдавна, но никой не е вземал мерки. Което е дало нови криле на джебчийската мафия.
Сега има арестувани, заведени са дела, и най-важното, предвидени са и проверки със задна дата от НАП. Дано всичко не излезе пак всяко чудо за три дни.
Не че джебчийството ще изчезне. Но поне във Варна, пък и по цялото ни Черноморие, което през лятото е любимото ловно поле на сръчковците, обирите да не стигат до размери, които окончателно да изгонят туристите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
