София. Кукерите и мартеницата влизат в битка за ЮНЕСКО. В списъка на организацията на ООН за закрила на културно-историческото наследство ще се борят да влязат още Белоградчишките скали и  пещерата Магура, църквите в Арбанаси, храмът "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново, Перперикон и Татул, Голямата косматка, Старосел.

Кои обаче ще са българските кандидатури догодина ще реши национално електронно гласуване, организирано от "Стандарт" следващите месеци. Това е само част от мащабната кампания "Чудесата на България" 2, която вестникът ни започва през март.

Целта й е да помогне на държавата да защити с проекти включването на още поне два обекта от материалното и нематериалното културно-историческо наследство в списъка на ЮНЕСКО. Идеята бе представена във вторник от главния редактор Славка Бозукова пред генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Политика на "Стандарт" е да защитава патриотични каузи, днес българите имат най-голяма нужда от тях, каза г-жа Бозукова. Насърчавам инициативата, подкрепи я г-жа Бокова. Според нея медиите имат огромна отговорност в опазването на материалното наследство и културните традиции.

Обществен съвет от историци, археолози, представители на неправителствени организации и експерти от културното, финансовото и икономическото министерство ще даде първите си предложения за български кандидатури идния месец.

Съветът ще се свърже с Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, за да помогне на българските институции в подготовката на документите за кандидатстване. Наесен "Стандарт" ще организира мегаспектакъл "Чудесата на България".

11 чудеса на България са вече в списъка на ЮНЕСКО. Девет от тях са материални. Те са Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, старият Несебър, Рилският манастир, Свещарската гробница, национален парк "Пирин", природен резерват "Сребърна". В списъка на нематериалното културно наследство през 2008 г. влиза хорът на бистришките баби, а през 2009 г. нестинарството.