Вече две години моят заместник на Перперикон доцент Здравко Димитров разкрива много интересно тракийско светилище, което е било в системата на уникалната цивилизация на „скалните хора" в Източните Родопи. То се намира край с. Ангел воевода в непосредствена близост до курорта Хасковски Минерални бани. Често наричат този обект „Град на слънцето", защото на самия връх има изсечен в скалите скален гроб, подобен на този в прочутото светилище на Орфей при с. Татул.
Аз всяко лято посещавам този важен обект, за да видя как върви неговото проучване. Не пропускам и 2017 г. и към края на август моят мощен експедиционен пикап „Форд Рейнджър" се катери по стръмния черен път. В най-високата точка радушно ме посреща доцент Димитров и веднага започва да ми показва резултатите.
Още преди началото на разкопките през 2016 г. това място бе известно с многобройните издялани в каменния масив трапецовидни ниши и с уникалния скален слънчев часовник. Първите са характерни единствено за Източните Родопи, а комплексът в светилището край с. Ангел воевода е един от най-големите със своите 54 регистрирани единици. Предполага се, че нишите са свързани с тракийския култ към Слънцето и с погребалите обичаи.
Много интересен е бил и скалният часовник, но преди няколко години той е варварски разрушен при иманярски набези.
Но разкопките на доцент Димитров хвърлят нова светлина върху историята на свещеното място. Оказва се, че неговата хронология е много близка до тази на Перперикон, чиито хълм дори се вижда на 15 километра. Голямото светилище се появява преди повече от 3000 години на финала на бронзовата епоха и в началото на ранножелязната епоха. Скалните комплекси са разхвърляни на площ от стотина декара.
Култовите практики продължават и през Античността, откогато датира малък храм, разкрит през 2017 г. Те не прекъсват и след приемането на християнството. През V в. непосредствено до тракийския скален гроб е построена еднокорабна църква, край която има и няколко християнски погребения. Намерен е и бронзов кръст, датиран в същото време.
Пак през V-VІ в. на стратегическия хълм е издигната мощна крепост. Тя е бранела Византийската империя в една система с близкия Перперикон. Разположена е на площ от 7-8 декара, а стените й са дебели 2.5 м при евентуална височина от 6-7 м. През 2017 г. е разкрита входната кула-порта и издялано в скалите водохранилище.
След като сме разгледали откритите артефакти, ние се връщаме в Минерални бани. Аз винаги съм харесвал този прекрасен курорт не само заради топлата минерална вода, но и за интересните археологически паметници в околностите му. И сега не пропускам да обиколя най-забележителните от тях.
Естествено първо се насочвам към гордостта на тукашните жители – крепостта „Свети Дух", намираща се недалеч от днешния център на селището. На нея са извършени дългогодишни археологически разкопки, а останките й са реставрирани. Сегашното наименование идва от изградения на невисокия хълм параклис Свети Дух, където местните християни са се събирали ежегодно на събор векове наред. Има обаче основания да се смята, че това може би е средновековното укрепление Топлицос, споменато от византийските хронисти Михаил Аталиат и т. нар. Продължител на Скилица. Според тяхната информация тук бил даден отпор на войнственото племе на печенезите, атакували през ХІ в. Византийската империя.
Крепостта е създадена още през ІІ-ІІІ в. като звено в защитата на Римската империя срещу зачестилите варварски нашествия. Тогава тя има каменни стени с план на многоъгълник. Днес на някои места те са запазени до 3 м при дебелина от 2.5 м. По тях има и четири мощни кули с план на правоъгълник.
Влизам в древното укрепление през главната порта от юг, но знам, че през стените от изток и запад може да се премине през още два по-малки входа – потерни. „Свети Дух" е типична военна крепост и вътре няма много постройки. Това са най-вече казармени, жилищни и стопански помещения. Една от сградите е по-представителна и вероятно е представлявала жилището на коменданта. Жизнено важното снабдяване с вода е решено чрез изградена в южната част на укреплението цистерна. Известно е, че в дълбочина лежи и римска баня за минерална вода, която на този етап не е разкрита поради липса на средства.
През Средновековието крепостта „Свети Дух" е била често преустройвана. В един период кулите са били използвани като жилищни помещения. През средновизантийския период твърдината е основно обновена и така посреща нападението на печенезите. Вече през ХІІ в. се появява голям средновековен некропол, а в гробовете са открити значително количество накити. Животът на крепостта окончателно се прекратява в края на ХІV в. с идването на османците.
Както при всички обекти от тази епоха, при разкопките са открити десетки керамични съдове, оръжие, оръдия на труда и други предмети. Сред находките са и 120 медни, сребърни и златни монети, както и един печат на византийски аристократ.
Но Хасковските Минерални бани пазят и други чудеса. Точно в центъра на селището е т. нар. „Стъпка на св. Богородица". Става дума за странно човешко творение, издялано в масивна естествена канара. Тя се намира само на 5 м от най-стария известен минерален извор. През вековете се е създала легендата, че това е чудотворната стъпка на св. Богородица, която християни и мюсюлмани почитат и вярват в нейното застъпничество, ако закачат конец или парцалче за здраве и берекет.
Преди няколко години тук бяха извършени археологически разкопки. Оказва се, че става дума за свързано с минералните води светилище, създадено още от траките, но използвано и през римската, средновековната и дори в съвременната епоха.
„Богородичната стъпка" всъщност е специфичен олтар, свързан с почитането на водните богове. Много интересни са полусферичните дупки в скалата, за които се предполага, че там е ваден каменен прах, смесван за лековит мехлем с минерална вода.
Тръгвам си от Хасковски Минерални бани и си мисля за потенциала за културно-исторически туризъм, които има на това място. Впрочем кметът Мюмюн Искандер посреща много възторжено тази идея и общината отделя средства за археологически разкопки. И дано тукашните паметници да заемат подобаващото си място в туристическата „Виа Родопика" наред с Перперикон, Татул и Златоград.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
