Първите европейци живеят в пещерата Бачо Киро в Дряново
Обикаляйки възрожденските планински градчета в близост до Велико Търново, човек непременно трябва да прескочи до китното Дряново. Освен красивата местност и прекрасната възрожденска архитектура аз знам, че в неговите околности се намират пещери, където преди десетки хилядолетия са живели първите хора на Стария континент. А от Дряново произхожда най-големият български строител - майстор Уста Кольо Фичето.
Преди да се появи той на бял свят, селището има дълга история. За пръв път то се споменава през 1470 г. в османските регистри като освободен от данъци вакъф на видния османски генерал Касъм паша. През вековете Дряново бурно се развива и се превръща във важно средище. Статут на град получава през 1869 г., когато става център на нахия. След активно участие на гражданите в Априлското въстание, Дряново е освободен от руските войски на 12 юли 1877 г.
През Възраждането богати занаятчии и търговци дават средства за развитие на архитектурата и строителството. Една от най-ранните запазени жилищни сгради е
Лафчиевата къща, която е единствената оцеляла у нас в този традиционен стил
Тя е изградена от майстор Кольо Гайдаржията от Дряново през 1840 г. и е известна още като "Къщата без пирони". От самото име се разбира техниката на свързване на дървените части само със сглобки и без всякакви метални елементи. Каменна е долната част, докато горните етажи се издават един над друг чрез дървени еркери и конзоли. Отвътре се оформя двор и покрита галерия с дървена колонада, поддържаща стрехите. Украсата е семпла, както е характерно за тази епоха.
Дряновчанинът е предшественик на великия си съименник Кольо Фичето. Негово дело е другата запазена възрожденска къща в града - Икономовата.
Той я строи през 1859 г. за поп Васил Икономов. Фасадата към улицата е опростена и функционална, защото там са дюкяните и складовете. Вътрешният двор е затворен от друга, изящно проектирана фасада, раздвижена от тройно огънат еркер. Освен да дават светлина във вътрешността, многобройните прозорци с "вежди" отгоре имат и декоративно предназначение.
Както е прието в балканджийската архитектура, покривът е покрит с тежки каменни плочи. Майсторството на дряновския архитект личи и във вътрешното устройство. Посетителят се изкачва по широко дървено стълбище и достига просторната диванна стая, свързана с малките спални и чрез широка двукрила врата - с внушителната като размери зала за гости.
Таванът е украсен с изящна дърворезба и любимия на Фичето централен мотив "Слънце".
Един от първите самостоятелни проекти на Кольо Фичето е дряновската църква "Св. Никола". Тя е построена през 1851 г. върху основите на по-стар храм. Планът е на характерната за Възраждането псевдобазилика с камбанария и висок купол.
Тук майсторът вече е създал собствения си стил, личащ най-ясно при оформянето на фасадите и интериора. Първите са декорирани с любимите му пластични елементи, а във вътрешността впечатляват елегантно извитите балкони и колоните, увенчани с украсени с растителни орнаменти капители.
Няма как в Дряново да не се поспре пред символа на града - Часовниковата кула. Оригиналната постройка е издигната още през 1778 г. и е била най-ранна у нас. Долната част на сградата е от камък, а във височина се издига полигоналното помещение за часовниковия механизъм и островърхата камбанария. Първият часовник не е запазен, а през 1883 г. е заменен с нов, направен от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев. Самата кула с течение на времето се напуква фатално и в 1945 г. е съборена. Днес тя е възстановена в стария си вид близо до Икономовата къща, като е вграден ремонтирания часовников механизъм.
Но забележителностите на Дряново не са само в града. Непременно искам да видя и прочутия манастир и се запътвам натам. Като археолог обаче, преди да вляза в светата обител трябва да посетя един от най-важните културно-исторически и природни паметници в България - пещерата "Бачо Киро".
Днес тя е отлично експонирана и даже електрифицирана. Намира се съвсем близо до Дряновския манастир в каньоните на реките Андъка и Дряновска.
Подземният феномен е сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения,
дълги повече от 3.5 км. Според спелеологическите проучвания природният ансамбъл се е формирал почти 2 млн години. Днес са впечатляващи невероятно красивите сталактити и сталагмити, създадени от течащата вода.
Но най-интересно в Бачо Киро е присъствието на хората. Още през 30-те години на ХХ в. пещерата е проучвана от археолога Рафаил Попов, а през 1971-1975 г. - от българо-полска експедиция. Особено интересни са резултатите от входната зала, наречена "Преддверието". Именно там се разкриват културни пластове от средната и късната старокаменна епоха (палеолит).
Среднопалеолитните слоеве се датират между 90 000 и 50 000 г. от нашето време и вероятно са оставени от неандерталците. Върху тях идват останките от няколко лагера, отнасящи се вече към съвременния човек - хомо сапиенс. Този най-ранен етап на преход към късния палеолит прави "Бачо Киро" известна в целия свят. Тя дори дава името си на цяла култура от късната старокаменна епоха, съществувала преди 43 000-36 000 г. В началото на този период на Балканите започват културни промени, изменили цяла Европа.
Става дума за нови техники на обработка на камъка, на животинските кости и рога. Това води до развитие на изкуството и духовната култура, усложнени погребални практики и магически ритуали. А късметът се усмихва на археолозите и те откриват фрагмент от човешка челюст отпреди 43 000 години - една от най-ранните човешки останки в Европа.
Човек може да стои в пещерата Бачо Киро с часове и да разглежда нейните потайности. Аз обаче трябва да стигна и до Дряновския манастир и да науча и неговите съкровени тайни.
Изпитанието на Уста Кольо Фичето
Майсторът е роден през 1800 г. 10-годишен учи занаят при тревненските дюлгери. След няколко години заминава за албанския град Корча, където продължава обучението си при тамошните български зидари, а после усвоява строежа на храмове, камбанарии и мостове при брациговци. На 23 години е калфа, а на 36 е признат за майстор. За да докаже здравината на току-що построен мост, Фичето ляга под него, а отгоре минават коли и хора. Умира в Търново през 1881 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
