Едно от най-пищните тракийски погребения е лежало 25 века в двора на къща, собственост на фамилията Могилански в центъра на Враца. При проучванията си през 1965 и 1966 година археолозите открили 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две били сравнително запазени. Най-интересни са находките във втория гроб. В него са намерени колесница с 2 коня, впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад колесницата е открит още един скелет на кон, за който се предполага, че е бил за водача на колесницата. Около останките на коня имало посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя. До коня археолозите открили останките на млада жена без украшения, която вероятно е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите. В западната част археолозите се натъкнали на ценна находка. Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата му била украсена със златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. Към него имало масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са още 47 златни апликации върху и около главата. Предполага се, че апликациите са били закрепени към було, с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата й ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж - воин, заедно с въоръжението му. Намерени са сребърна кнемида, т.е. наколенник, който се носи от ездача в битка за предпазване на долната част на крака. Той е с много богата украса, а на места и позлатена. Открити са още 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.
В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници, теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница.
Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница, свързана с династията Трибали, управлявала през IV в. пр.Хр.
Впряг сред скалите бе мечтата
на твореца Георги Тишков
Съкровището от Могиланската могила е сред най-ценните експонати във врачанския музей и пътува по света. Но не й колесницата. Тя не е част от експозицията, защото възстановяването й е много скъпо. Но скулпторът Георги Тишков, който съчетаваше в творбите си линията на Хенри Мур и орнаментиката на траките, отлетя от този свят преди няколко години, без да осъществи най-голямата си мечта. Той беше превърнал в мисия на живота си една величествена композиция на тракийска колесница с препускащи четири коня, пришпорвани от владетелка с развяна мантия и златен венец на главата. Мащабният монумент трябваше да е ситуиран високо в скалите над града. Мястото е в района на старинния квартал "Кемера", през който минава пътят до прохода Вратцата и пещерата "Леденика".
Проектът на Георги Тишков отлежал 20 години, заедно с мечтата на ваятеля той да се превърне в забележителност на града и да привлича туристи като Статуята на свободата в Ню Йорк и на Исус Христос над Рио де Жанейро.
Идеята му се родила преди много години, още когато "Кемера" е имал своето неповторимо лице със стари къщи и работилници. Тогава Георги Тишков и архитектите Калина Мерудийска и Виктор Шонев замислили улицата към Вратцата да стане атрактивна зона, където да се възродят традициите на града. Да се възстановят къщите, занаятите, а жителите на Враца и туристите да имат атракция, съчетала материалната и духовната ни култура.
Проектът допаднал на тогавашните управници, приветствали го, дори и конкурс е бил обявен, но не направили нищо. Не осигурили необходимите средства. Останал само макетът, изработен от скулптора, който не е ясно къде е съхранен след смъртта му.
Трудно може да се изчисли колко пари ще струва този величествен монумент. Но Георги Тишков смяташе, че Враца го заслужава, колкото и да е скъп. "Не всичко се измерва с пари. Колесницата е съвсем друг знак - на гордостта, прелята от историята в настоящето на врачани", казваше творецът. И я виждаше "кацнала" на един от върховете над Враца, вързана с фона на Балкана, с декоративно осветление и подходи за туристите.
Тракийски впряг вози младоженци
Край Разград още търсят позлатената каляска на император Траян
Колесници, яздени от царе, императори и велможи, намерени по нашите земи, разкриват тайните на древността и палят въображението на археолозите за нови открития.
Последната владетелска каляска бе изровена от земята под могила 28А на резервата "Сборяново" край Исперих. Там миналия септември експедицията на проф. Диана Гергова откри останки от ритуално погребение на двуколесна колесница с впрегнати в нея два коня. Датировките показват, че царският впряг е престоял в земята около 25 века. Артефактите на колела са били заровени на метри от голямата Омуртагова могила, където година по-рано Гергова намери златното съкровище на тракийския владетел Котела. На този етап е трудно да се направят заключения кому е принадлежала колесницата. Учените обаче са категорични, че юздите на впряга й са били държани от царствени ръце, защото образ на такъв тип каляска е изографисан и на стените на Казанлъшката гробница, издигната в чест на тракийски вожд.
Друга каляска, открита зад стените на древната крепост "Дорострум" в далечната вече 1967 година, оживя за публиката пак през миналата година. Колесницата, за която директорът на музея в Силистра проф. Георги Атанасов казва, че е принадлежала на римски велможа, офицер и магистрат, бе възстановена в пълния й блясък, след 55 години престой в складовете на фондохранилището. Реставрацията стана възможна благодарение на проекта "Съживяване на древния Дорострум", финансиран с 50 хил. долара от фондация "Америка за България". Силистренският скулптор Веско Петров изработи художествените макети на древното возило, а майсторът по фина механика от Алфатар Николай Атанасов изработи каручката.
Бронзово портмоне, изровено край стените на древния Абритус край Разград през 2005 г., пък разбуди отново въображението на археолозите, които от десетилетия търсят каляската на император Траян Деций около крепостта, където Цезарът е намерил смъртта си. Легендите разказват, че когато на 1 юли 251 година владетелят на Рим се хвърлил заедно с войските си в решителния бой срещу готските нашественици на цар Книва, той бил теглен от позлатена каляска. Къде е границата между истината и преданието учените още не могат да кажат, защото колесницата на единствения император на Рим, намерил смъртта си извън стените на вечния град, най-вероятно лежи някъде в земята, върху която се е разиграла последната битка на Траян Деций. Намереното в този район 4-килограмово златно съкровище от 835 монети само подсилва слуховете за несметни богатство, заровени край стените на Абритус, и разпалва апетита на учените. Последна до легендата за колесницата се докосна археоложката от разградския музей Галена Радославова, чиято експедиция преди 9 г. изрови апликацията, красила древен впряг, чийто господар все още е неизвестен.
Новините за изровени от древността царски колесници обаче разпалиха интереса на широката публика. За да помогнат на простосмъртните да се почувстват макар и за кратко като знатни велможи, историците от музея в Разград предложиха новаторско решение. Те отвориха за частни тържества комплекса "Абритус" и разрешиха всеки, който иска да си направи исторически мизансцен, да може да наеме репликата на римската колесница, изложена в музея. Сега младоженци и юбиляри, туристически групи и дори случайни посетители често позират в императорски строеж върху рядката двуколка, отпивайки за миг от величието на богоизбраните владетели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
