КАТ отново пуска мобилните камери

Мерките срещу рушветите може да доведат до анархия на пътя

КАТ отново пуска мобилните камери | StandartNews.com

Няма да пращат електронни фишове, а ще привикват провинилите се шофьори

МВР остава само с 24 стационарни камери в страната, които ще могат да заснемат нарушения на пътя. Това е резултатът от предприетите мерки за ограничаване до минимум на срещите на пътните полицаи с шофьорите.
Скандалът със столичния катаджия Сашо Тръпков, който бе заснет как прибира по 20 лв. рушвет, стигна през Фейсбук до правителството.

Последва директива за спешни мерки срещу подкупите. И понеже не е ясно доколко предприетите действия ще бъдат ефективни, след 2 месеца предстои да бъдат анализирани. Дотогава катаджиите се прибират на топло и на практика няма да спират автомобили на пътя.
----------------------------------------

Задава се ваканция за каране без колани, минаване на червено и употреба на алкохол, вече се шегуват в нета.
По коледните и новогодишни празници пътните полицаи няма да проверяват шофьорите и за светлини, изтъркани гуми и превишена скорост. Какво обаче ще стане на пътя? Дали няма да се увеличат катастрофите заради тоталната липса на контрол, питат експерти по пътно движение.

Умните глави от КАТ са измислили как да пробият засега решението на Върховния административен съд, който забрани използването на мобилните камери. "Това решение касае само издаването на електронни фишове, но не и регистрирането на нарушението", заяви вчера шефът на дирекция "Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение" в Главна дирекция "Охранителна полиция" Антон Антонов.

Затова МВР са измислили нов подход - отново ще използват общо 143-те мобилни камери. Нарушенията ще отиват в местните полицейски управления, където ще бъдат призовавани шофьорите, за да им се наложат административни глоби.
Единствените проверки на КАТ на пътя ще бъдат по холандския метод - две патрулки с общо четирима катаджии ще спират накуп няколко автомобила и ще търсят нарушения. Тези проверки ще бъдат обявявани предварително в страниците в интернет на регионалните дирекции и на практика нямат да имат нужния ефект, казват специалистите.
Настрана остава най-голямото противоречие. Както казва вътрешният министър Веселин Вучков, полицаите трябва да "дисциплинират" участниците в движението, а да не се занимават само със санкциониране с глоби и актове. Но при положение, че на пътя няма полицейско присъствие, МВР остава само със санкциониращите уреди - стационарните и мобилните камери.

В същото време от МВР отчитат, че само заради махането на мобилните камери жертвите на пътя са скочили двойно - приблизително от 600 на 1200 души годишно. Дано сега не скочат отново и заради липсата на полицаи, опасяват се експертите.

Пазарджик с най-много
отказани подкупи

Борис Боков не приел 10 пъти рушвет, накрая запалили колата му

Пазарджик може да се гордее с най-неподкупните катаджии, разкриха от МВР. От началото на 2014 година са регистрирани 12 случая, при които шофьори или техните спътници са предлагали пари на униформените, за да си спестят съставянето на актове, включително и за шофиране след употреба на алкохол. Вместо да приберат банкнотите, полицаите са задържали лицата, които са им предложили рушвета, а срещу наглите водачи се водят разследвания за предлагане на подкуп.

Рушветите варират от 19 до 450 лева, като най-много са случаите на територията на РУ-Велинград, следвани от Пазарджик и Панагюрище.

Само 3 години по-рано местната полиция стана известна като огнище на корупцията след акция "Палките", при която бяха задържани над 10 служители на Магистрална полиция.

Служителите на реда бяха изградили стройна система за получаване на подкупи от шофьори по магистралата. Във Велинград пък е регистриран случаят с най-големия отказан подкуп от пътен полицай - 800 лв. Това се случва на 29 септември 2008 г. Тогава полицаи от участъка в Ракитово спрели за проверка водач на криволичещ джип. Мъжът, който се оказал от Батак, усетил какво му се случва и подхвърлил в служебния "Опел Астра" пачка с 40 банкноти по двайсет лева. Полицаите обаче задържали "щедрия" шофьор и докладвали по радиостанцията на дежурния в управлението.
Своеобразен рекордьор по задържани водачи, предложили подкупи, е Борис Боков от полицейското управление във Велинград. Той е на 33 години, роден е в курорта и е започнал професионалната си кариера през 2004 година като полицай по охрана на обществения ред. Малко по-късно става младши автоконтрольор. За 10-годишната си кариера като полицай Боков има 10 отказани подкупа на пътя.

Реакцията на шофьорите не закъсняла. През 2008 година неизвестни запалили личния му автомобил "Фолксваген". Часове по-късно полицаи заловиха трима мъже, единия от които санкциониран няколко пъти от Боков.

В Хърватска прибират
глобата на място

Патрулките им са оборудвани с постерминали

Адвокат Владимир Тодоров,
шеф на Асоциацията на пострадалите при катастрофи

- Адвокат Тодоров, какво мислите за предложените от вътрешния министър мерки за спиране на корупцията по пътищата?

- Похвално е неговото желание да осъществява превенция, но според мен нещата със заснемането на проверките няма да дадат необходимия резултат. Със 145 мобилни камери, заснемащи нарушения, било за превишена скорост или за преминаване на червено, се връщаме към някаква суперстара система - нарушителят да бъде поканен да се яви в Районното полицейско управление (РПУ), за да му се състави акт. През миналата година има издадени 200 000 електронни фиша, представете си 200 000 души да се явяват в РПУ. Първо, никой няма да си направи труда да ходи в участъка. Второ, влизаме в някаква бюрюкратична система - човек да си загуби време, да се реди по опашки, да отиде там да му напишат акт, след което да се издаде наказателно постановление, което пък подлежи на обжалване на две фази. Хаби се ресурс на съда, полицията и шофьорите, губи се много време. Най-важното е връщането на електронния фиш. Всяка втора глоба в България се плаща. Иначе да има камери в полицейските автомобили е много добро нещо. Но това няма да реши корупцията, защото ще минат зад камерата и там ще си разменят парите, какъв е проблемът.

- Какви законови промени биха намалили рушветите на пътя ?

- Това, което трябва да се направи кардинално, е да се промени Законът за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Примерно, срокът от нарушението до наказанието трябва да се намали и да се съкратят процедурите. Всъщност хората дават рушвети, защото се плашат от висенето по опашки в КАТ. Ужасяват се от тромавата бюрократична процедура по събиране на глоби. Затова този закон, който е от 1969 г., трябва да бъде променен. Не знам защо депутатите от правната комисия не поемат такава инициатива. Давам ви пример с Хърватска. Там полицейските автомобили са оборудвани с посттерминали. И когато спрат нарушител, те веднага му взимат кредитната и дебитната карта и го глобяват на момента. Ако иска да прави нови нарушения, след още 30 км, нова проверка, нова глоба. В Гърция се спира нарушител, свалят му номерата, пишат му фиша и отива да си плаща в банката.

У нас сега държавата харчи 400 лв., за да събере едни 50 лв. пътна глоба. В ЗАНН съществуват такива смехории като "обществено порицание", което се чете пред трудовия колектив.

- А как гледате на практиката в Румъния полицаите да вземат процент от наложените глоби?

- Да, там никой полицай не смее да си загуби работата за 20 или 50 евро. Но пък се отива в другата крайност- да се глобяваме за всякакви дребни нарушения. Истината е във видеонаблюдението, но по електронен начин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай