"Всяка неделя" беше казарма, казва Елена Чопакова, авторка в предаването по Нова
Елена Чопакова е различна порода медиен човек. Епизоди от предаването й "Ничия земя" по Нова вече се изучават във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Свети Климент Охридски", който тя напуска по-рано. За да снима трогателните и стряскащи истории по покана на Николай Русакиев от "Телеман" - преди като част от "Дикoff". По-късно "Ничия земя" става самостоятелно предаване. Елена не е от хората, които на всяка цена искат да се видят на малкия екран, а обратното - тя е глас зад кадър. Не съжалява за поетия риск, за огромната отговорност - екипът е доказал, че е коректен. Партньор в него й е Даниела Тренчева. Работили са заедно в "казармата" "Всяка неделя". Двете са напълно самостойни и никоя не се меси в историята на другата. Напротив - помагат си, канят се да интервюират едновременно. Чопакова твърди, че хората пред екраните са сред създателите на "Ничия земя". "Зрителят с добър вкус иска добре разказани и смислени истории. Понякога случаите сами ме намират. Най-много обичам забравени герои. Ние сме народ, който много бързо обръща гръб на паметта". Едва ли ще видите епизод, в който тя да интервюира врачка или плеймейтка.
Просто се стреми да направи хората по-придирчиви към това, което гледат, докато вечерят. За нейни най-добри съветници определя Русакиев и оператора си Петър Димов. Най-знаковото й интервю досега е с Хуан Пабло - синът на Пабло Ескобар. То е и първото, което той дава за европейска медия. Идеята е много стара и дълго време й изглеждала невъзможна за осъществяване.
Докато с редакторката Кристина Бодурова търсят информация за Хуан, разбрали, че се препитава като архитект и автор на книги за баща си. Има фабрики и магазини, в които продава фланелки и дънки с лика на родителя си. Елена написала писмо до една от фабриките на наследника на най-големия наркотрафикант. Лекомислен служител й дал имейл адреса на Хуан Пабло. След няколко напрегнати седмици той отговорил с ден и локация за интервюто. Няколко преводачи от английски и испански отказали в момента, в който разбрали с кого имат среща. Дори от нашето посолство в Мексико много се притеснили, но все пак съдействали на екипа. Елена никога няма да забрави погледа на мъжа на преводачката, когато чува измежду българските думи името "Хуан Пабло Ескобар". "Никога не е лесно да говориш с човек, преживял няколко десетки атентата. И досега не си обяснявам защо ми се довери. Може би съм била много убедителна в писмото си. Никога не бива да ласкаеш такива хора - на тях им е омръзнало", разказва Чопакова. Още повече че сензацията не е цел номер едно за нея. Младата дама е "алергична" към думи като "ексклузивно", въпреки че под много от историите в "Ничия земя" могат да бъдат сложени "ШОК!" и "САМО ПРИ НАС!". Искрена е дори с убийците и с това ги печели.
На 22 е главен редактор
Елена става главен редактор на предаване само на 22. И то на "Всяка неделя". Напуска, защото не издържа на ритъма на Кеворкян. "Тогава едно и също гадже ме заряза три пъти. На финала дори не разбрах, защото почти спях в офиса". Гордее се, че е работила с Кеворк и е благодарна за това.
Елена стартира в продукциите на Иван Христов и Андрей Арнаудов. Печели миникастинг, когато е на 20 и започва направо в 8-часовия уикенд блок "Станция Нова". Преди това момичето дори не е виждало телевизионна камера. После става редактор във вечерното шоу на тв дуото. Разписва се и за "Стани богат".
"Започнала съм от носене на кафе на звезди със съмнителна стойност", самоиронизира се тя. Телевизията обаче не й е достатъчна. Писането си остава нейната голяма краста. Вманиачена е по биографични филми и книги.
Разочарованието от политиката
Детската мечта на Елена била за политическа кариера. Благодари на Господ, че рано се е разочаровала и е сменила амбициите си. Решава да кандидатства "Право", но мързелът й надделява в онзи момент. Влиза в "Журналистика", защото й се удава да пише и да говори. Интересните истории я съпътстват още от тогава. Когато се отправя за приемните изпити, и двата пъти я пресреща ексхибиционист на път за метрото. Елена обаче не се плаши лесно. Приема го като знак от съдбата. Въпреки това се обажда в полицията и остава озадачена от въпроса на дежурния: "С какво е облечен ексхибиционистът?". За голямо съжаление на майка й, която е учител по български език и литература и руски, Елена прекъсва висшето си образование някъде към втори курс. Спомня си, че там искали от нея да учи чуждестранна журналистика от учебник от 1972 година. Това теглило чертата.
Съжалява, че не е чупила крак като дете
В училищните си години се описва като "темерут" и душата на момчешката компания. Ваканциите прекарва в село Ключ до Петрич, откъдето е баща й. Самата тя е родена в Смолян. От семейните разкази разбира, че първите си месеци на този свят прекарва в студентско общежитие и благодарение на родопска коза, защото кърмата на майка й спряла заради държавните изпити. Детството й мирише на тютюн, смокини и сок от боровинки. Малкото момиче гони светулки и слуша историите на дядо си. На 13 се хваща на бас с родителите си, че ще бъде приета в Класическата гимназия в София и ще напусне Кнежа, където израства. Печели облога. И досега съжалява, че не си е счупила нито един крайник, като е била малка. "Детството трябва задължително да включва счупване на ръка от падане от дърво и поне един шев в спешното, заради някоя беля.", разсъждава Елена.
Телевизията не възпитава
Чопакова определя телевизията като най-прекия път до хората. Важна е като канал за комуникация и пропаганда - и в добрия, и в лошия смисъл. Но категорично не смята, че трябва да й се вменява образователна роля. "Ние носим отговорност, но към истината, не към възпитанието на децата. Това е абдикация от домашното възпитание.", категорична е журналистката. Чопакова е наясно, че чифт силикони гърди тласка рейтинга нагоре. "Слава Богу, "Ничия земя" е островче, на което хората идват, за да гледат добри истории. И да чукат на дърво, че съдбата им е по-добра от тази на моите герои.", споделя тя. Нейната земя е там, където е топло и където тя обича и е обичана. Мечтите й се простират до близнаци, щастлив брак и къща в полите на Витоша. Иска и да обиколи света, без да фалира. Животът я научил да е скептична единствено към добрите намерения на хората. Шеметната й кариера я оставя без свободно време. Ако се намери, задължително го прекарва с приятели и бутилка хубаво вино. През уикендите чете книги, купени от бензиностанции на път за снимки. Научила е семейството си да не разпитва за всяко пътуване. Години наред съобщенията с майка й били: "Кацнах.", а в отговор получавал "Добре.". "Никога не замръквам, където съм осъмнала. Скоро, разбира се, това ще ми омръзне.", заключава Чопакова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
