Изследват в Станфорд зъба на деспот Слав

Уникален за България туристически фуникуляр беше монтиран на хълм Трапезица във Велико Търново

Изследват в Станфорд зъба на деспот Слав | StandartNews.com

10 000 лв. дава Министерство на културата за ДНК анализ на великия владетел

Зъб и част от бедрената кост на деспот Алексий Слав изпраща България в Университета в Станфорд, САЩ. 10 000 лв. отпусна културното ведомство по инициатива на служебния министър Мартин Иванов за ДНК анализ в лаборатория, специализирана в палео-изследвания. Заедно с пробите от тленните останки на владетеля от династията на Асеневци американските учени ще разполагат и с частици от скелетите, за които археологическите, антропологичните и историческите данни сочат, че са на втората му жена и две негови деца.

Гробът на деспот Слав и семейството му бе големият удар на проф. Виолета Нешева през 2012 г. Тогава тя и екипът й проучваха средновековния манастир "Св. Богородица Пантанаса" в Мелник. Изследването в Станфорд ще изясни предполагаемите роднинските връзки между четиримата, погребани като ктитори край манастирския възпоменателен параклис "Св. Троица". Очаква се то да отговори и на въпроса как са умрели племенникът на цар Калоян и близките му - от болест, отрова или са били съсечени, каза за "Стандарт" проф. Нешева.

По исторически документи деспот Слав е построил в столицата на своята "Малка България" - Мелник, два манастира - "Св. Богородица Спилеотиса" и "Св. Богородица Пантанаса". Те имали статут на царски обители. "Пантанаса" се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. Манастирът имал таен ходник - тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство, а също така и болница
В четирите гроба са открити кости на двама мъже - 40-45-годишен и 20-25-годишен, на една жена - над 20-годишна, и на 3-4-годишно дете. Допуска се, че това са останките на ктитора деспот Слав, втората му съпруга с нормандско потекло - дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхното малко дете и сина на Слав от първата му жена - дъщерята на латинския константинополски император Анри. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните. За да се установи причината, директорът на НИМ проф. д-р Божидар Димитров и гл. ас. д-р Никола Теодосиев от Катедрата по археология в Исторически факултет на Алма матер се свързаха със специализираната лаборатория в Станфорд. За съжаление лицевите кости от черепа на Слав са силно увредени, за да се направи възстановка, каза още проф. Нешева. Тя обаче е уверена, че в бъдеще може да се направи дигитална възстановка на лицето на Слав.

Туристи покоряват Трапезица за 2 минути

Уникален за България туристически фуникуляр беше монтиран на хълм Трапезица в старата столица. Съоръжението, по-популярно като зъбчата железница, ще изкачва туристите на хълма, където предстои да бъдат организирани нови атракции и музейни експозиции. Асансьорът все още не е открит за туристите понеже археолозите довършват проучванията на 20-те църкви на Трапезица. Изграждането стана възможно благодарение на проект по ОП "Региони в развитие". С близо 5 млн. лв. беше изградена подпорна стена, крепостта се сдоби с художествено осветление, подобно на Царевец, а също така бе създадена инфраструктура за бърз и лесен достъп до историческия резерват. Изграждането на фуникуляра е било истинско предизвикателство за техническия екип. Големият наклон на трасето, неравният терен и неблагоприятните метеорологични условия, са само част от факторите, които затрудниха реализацията на проекта. "Това е първото по рода си съоръжение не само за България, но и за Балканския полуостров. Има изграден и асансьор за хора с увреждания, който прави достъпът до фуникуляра достъпен за всички", обясни техническият ръководител инж. Николай Николов. Трасето на съоръжението е с дължина 135 м.

Иманяри ровят за злато в 100-метрови скали

Иманяри атакуват прочутите Коматински скали край симитлийското село Брестово. Те съсипват геоложкия феномен, тъй като ровят в скалния масив, за да намерят злато и антики. За това алармираха местните жители, които са вдигнали ръце от набезите на търсачите на имане. Хората в Брестово искат помощ от полицията, за да спасят Коматинските скали от атаките на иманярите. "Надявам се, че от Гранична полиция ще ни помогнат в борбата с иманярите и ще пращат насам техен патрул. Хората са готови да сформират селско опълчение, за да защитят скалния феномен. И ние сме чували, че в над 100-метровия скален масив има жълтици, заровени от хайдути и войводи", твърди кметският наместник на Брестово Живко Стаменов. Кметството иска да развива скалното катерене в региона. И в момента нашенци и чужденци посещават скалния масив, който отдавна е с национално значение. Предвижда се строителството на беседки, поставянето на пейки, на кошчета за боклук, монтирането на чешма.

Реставрират уникалното платно "Родопска сватба"

Уникална картина от средата на ХХ век, изобразяваща родопска сватба между християнин и мюсюлманка, чака реставрация от специалистите в Художествената галерия в Смолян. Автор на монументалното платно "Родопска сватба" е първият смолянски художник Анастас Стайков, който работил по него повече от 8 години, но когато го завършил през 1957 г., бил наказан от тогавашната комунистическа власт. Автентичният шедьовър е с размери 4 на 2,50 м, изпълнен с 80 човешки фигури, запечатани в паметния семеен ритуал на влюбени от две вероизповедания. "Картината има историческа стойност, дори драматична, защото това платно е повлияло върху живота на талантливия художник до края на дните му. При представянето на картината в Пловдив през 1958 г. изложбата е посетена от 35 000 души, а творбата е приета много добре от публиката", обясни директорът на Художествената галерия в Смолян Иван Пеев. Художникът е обвинен от съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма и е понижен от член на СБХ в кандидат-член. Тогава Владимир Димитров - Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина.

Строят португалски площад на две нива в Пловдив

Пловдив ще е първият град у нас, който ще има площад на две нива. Това ще стане възможно след изпълнението на проекта на португалското архитектурно студио FORA, което спечели конкурса за нова визия на Централния площад под тепетата. Вчера екипът пристигна в Пловдив и бе представен лично от кмета Иван Тотев, който припомни, че в конкурса са участвали 125 проекта от 41 държави. Младите архитекти от Лисабон спечелили журито с идеята си да изградят площадно пространство на две нива, което да съчетае съвременната и античната визия на втория по големина град у нас. Проектът предполага модерното пешеходно пространство да се вдигне с едни метър над сегашното ниво, за да може отдолу да се изгради античният площад. Долу ще има възможност за продължаване на археологическите разкопки, както и за експонирането им. Предстои да се направи техническото задание, за което ще бъде обявена обществена поръчка. По думите на кмета най-вероятно това ще се случи в началото на следващата година. Новата визия на площада ще бъде изградена до 2019 година, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай