Из Камчатка с шейни и кучешки впрягове

Из Камчатка с шейни и кучешки впрягове | StandartNews.com

Проф. дин Николай Овчаров

След тричасовия полет от Владивосток на 8 ноември 2014 г., на летище "Елизово" на Камчатка, ние, петимата български авантюристи, сме посрещнати от Иван Липатов. През следващите дни той ще бъде наш гид и ангел-хранител. А първа цел са околностите на главния град на полуострова, Петропавловск. Буквално от аеропорта ни водят в планинска база, като по пътя виждаме и първите диви обитатели - кафява камчатска мечка с трите й мечета.
Следващите дни са като сън. Високопроходими джипове със странна форма ни карат из дебрите на безкрайните планини. В долините още почти не е паднал сняг, но нагоре бушуват свирепи виелици. Добре, че ние сме "опаковани" в специални дрехи, които закупихме от военен магазин във Владивосток. Въпреки това бушуващият с повече от 100 км/час вятър често ни търкаля из преспите.

Лошото време не ни позволява да стигнем до Долината на гейзерите, макар на два пъти да опитваме да преминем превала. Накрая дори возещото ни чудовище затъва в 4-метрова пряспа и сме принудени да се върнем, след като повече от час разкопаваме снега край гумите и бутаме джипа. Но не съжаляваме, защото

гледката на пушещите побелели вулкани е наистина неповторима

После поемаме на дълго пътешествие към сърцето на Камчатка. Селцето Ессо е на 520 км северно от Петропавловск. За да не губим време, пътуваме през нощта. Отново ни преследват виелици, но Иван Липатов умело кара минибуса "Тойота" по трамбования черен път. Сутринта успяваме да дремнем два часа и се впускаме във вълнуващи приключения.

Днес в селцето Ессо живеят едва около 500 души. Напоследък наричат околностите му заради красивата природа "Камчатска Швейцария". Другата стойност за туризма са геотермалните извори, използвани дори за отопление на домовете. А ние изкарваме с часове в горещия външен басейн в хотелчето на Иван, макар температурата навън да е минусова. През другото време обикаляме с моторни шейни по хълмовете, а в един прекрасен ден се впускаме по непознати пътеки с прочутите кучешки впрягове. Усещането върху направената от дърво и кожа гъвкава ескимоска шейна-нарта е невероятно. Кучетата хъски и от камчатска порода бягат устремно под подсвиркванията и псувните на управляващия я коренен местен жител. Аз пък си представям напрежението в единствената по рода си надпревара с кучешки впрягове "Берингия", която стартира ежегодно от Ессо.

Няколкото дни в селцето минават неусетно и ние трябва да се върнем към Петропавловск. През 1697 г. дошлите тук казаци основават на брега на Авачинския залив малко селце. На 17 октомври 1740 г. на това място акостират двата кораба на мореплавателя Витус Беринг и създават крепост (острог). Те носят имената на апостолите Петър и Павел и точно на тях е наречено укреплението.

Според преброяването от 2014 г. в Петропавловск днес живеят 182 711 души, което го прави най-източния град в света с население повече от 100 000 жители. Това е повече от половината от всички обитатели на Камчатка. В близост са действащите вулкани Корякска и Авачинска сопки, чиито върхове непрекъснато димят. Петропавловск е и база на руския Тихоокеански флот.

В селището няма кой знае какви забележителности. Както на много места в Русия там съжителстват на пръв поглед несъвместими паметници, каквито тук са този на Владимир Илич Ленин и монумента на апостолите Петър и Павел. Особено обаче съм впечатлен от добрия музей, където виждам цялата история на Камчатка. А сред познатите ми факти научавам за един слабо известен епизод.

Годината е 1854. Далеч на запад, в Черно море, бушува Кримската война, като Русия е изправена срещу обединените сили на Англия и Франция. На 18 август в Авачинския залив влиза мощна ескадра на западните сили, командвана от контра-адмирал Прайс и контра-адмирал Феврие дьо Пуант. Англо-френската марина се състои от 3 фрегати, 1 корвет, 1 бриг и 1 параход и има общо 214 оръдия. Срещу тази мощна сила руснаците могат да противопоставят фрегатата "Аврора" и транспорта "Двина" с 29 оръдия, както и 6 брегови батареи с 39 оръдия. Гарнизонът от 930 души се състои от моряци и доброволци от местното население.
Битката започва на 20 август, когато съюзниците дебаркират с около 500 души, подавайки огъня на две от наземните батареи. Руснаците обаче организират отбраната и изтласкват враговете на корабите им. Нападението е повторено с отряд от 970 души на 24 август. Група от 360 войници спират атаката с героичната защита на позициите на Николската планина, а след това натикват агресорите в морето.

Загубите на англичани и французи са 450 човека, докато русите дават само стотина убити

Но най-важно е, че корабите на съюзниците се оттеглят от залива.
Времето ни на Камчатка неусетно изтича. Още във Владивосток сменяме билетите за обратния полет и сега пътуваме около 9 часа от Петропавловск до Москва. Понеже посоката е на запад, а часовата разлика е 9 часа, се получава странния ефект да пристигнем в руската столица по същото време, в което сме излетели. Самолетът прави огромна дъга на север и се движи в сумрака на границата с полярната нощ. На монитора виждам как минаваме над екзотични градове като Магадан, Якутск, Норилск, а в един момент от 10 км височина се мярка устието на река Об и Северния ледовит океан. Най-сетне кацаме на летище "Шереметиево" в Москва, а след няколко часа се отправяме към София. Зад нас са почти 30 000 км и пълна въздушна обиколка на Азия и голяма част от Европа.

Полуострова бил цел на велики мореплаватели

По време на Великите географски открития през ХVIII в. полуострова често е посещаван от най-големите мореплаватели. В 1779 г. на пристанището на Петропавловск акостират корабите "Дискавъри" и "Резолюшън" от Третата околосветска експедиция на великия Джеймс Кук. През 1787 г. пък в залива влизат корабите "Астролабия" и "Бусол" на французина Жан-Франсоа Лаперуз.

Морските лъвове

Докато сме в Петропавловск изваждаме късмет и успяваме да видим зимовището на сивучите. Те обитават северната част на Тихия океан, бреговете на Русия, Корея, северна Япония и северна Калифорния. Сивучите са най-едрите представители на т. нар. морски лъвове от рода на ушатите тюлени. Хранят се с риба и мекотели, като достигат дължина от 3 м и тегло над тон.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай