Инженер дава на София рилската вода

Инженер дава на София рилската вода | StandartNews.com

Царската полиция следи Иван Иванов, а Народният съд го праща доживот в затвора

По време на най-дълго управлявалия столичен кмет градът се прочува като Малкия Брюксел

Днес за софиянци инжeнер Иван Иванов е просто име на улица. На стената на къщата му на булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" има паметна плоча. Малцина знаят, че Иванов е най-дългоуправлявалият кмет на София - 10 години 3 месеца и 15 дни ! По негово време наричали днешната ни столица Малкия Брюксел и Виена на Балканите. На него софиянци дължат водата от рилския водопровод и построяването на язовир "Искър". Заслуга на Иванов е първият градоустройствен план на столицата, част от който са сградите на Народната банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи и Телефонната палата. Кметът, управлявал София от 1934 до 1944 г., е технократ и професионалист, чужд на партизанщината. Затова и винаги има проблеми с властите.

Царската полиция го държи под око, защото отказва да уволни комунистите - служители в общината. След Девети септември пък е арестуван с обвинение, че "бил фашистки агент", а близките му са изселени от София. Народният съд го праща до живот в затвора, но впоследствие е пуснат при условие да предаде плановете си за построяването на язовир "Искър". Столицата е чувствала хроничен недостиг на вода, а съветските съветници ходатайстват за него като незаменим хидроспециалист.

Присъдата е смекчена на 15 години затвор и кметът е пратен да копае в мина "Пирин" (край село Брежани).

След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.

През това време участва в построяването на водноелектрическите централи край София и на няколко язовира. Умира от мускулна дистрофия.

Погребението на кмета на 20 юни 1965 г. събира огромно множество софиянци, въпреки че Иванов е обречен на забвение от комунистическата власт.

На Иванов бе посветен документалният филм "Кметът", който излезе на екран преди 5 години. Негови режисьори са Адела Пеева (също и сценарист) и Антоний Дончев, участват Валентин Танев, Захари Бахаров и Иван Юруков.

През 2011 г. общинският съветник Вили Лилков внесе предложение към столичния парламент за изграждане на паметник на инженер Иванов. През юни 2015 г. общината обяви конкурс за идеен проект. Паметникът ще бъде издигнат до кръстовището на бул. "Драган Цанков" и бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", до метростанция "Стадион Васил Левски". Избраното място за паметника е свързано с това, че на 23 април 1933 г. там бликва първата вода от Рилския водопровод и изпълва специално построения басейн до стадион "Юнак".

"Иван Иванов е кметът, който е погледнал града в перспектива чак до 1980 г. Впечатлен съм от неговия визионерски подход", споделя Лилков.

На прочутия кмет и на неговите успехи текстописецът К. Стоев и музикалният автор Иван Миленков посвещават марш: "Столичани ще ви помнят зарад рилската вода - бистрите води на Рила докарахте в града. Горда София празнува тая свежа благодат. Името ви ще е Рилски и во веки веков!".

Иван Иванов е роден в Сливен в семейството на офицера Никола Иванов Карабаджиев - един от героите на Балканската и Междусъюзническата война. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. Майка му Екатерина Толмеджиева се смята за потомка на Хаджи Димитър. Брат му Борис е офицер - загинал до Петрич през 1925 г. Другият брат Мина е скулптор, автор на научни книги по златарство, член на художественото дружество "Родно изкуство" (от 1927 г.).

Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
Бъдещият кмет първо учи в Стара Загора, а след това във Военното училище в София. По-късно заминава да следва в Германия, където през 1915 г. завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен. Жени се за голямата любов на живота си - германката Матилда Хинце. Тя е родом от Мюнхен -

деловодителка и любителка на класическа музика, с която се запознават на концерт

през 1913 г.

Минават под венчило чак през 1920 г. във Виена след дълга размяна на горещи писма.

От брака си има три дъщери - Елизабет (родена 1922 г.), Евгения (1924 г.) и Бистра (1928 г.).

По време на войните Иванов участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол - през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония - през Първата световна война (1918 г.).

В мирно време работи като хидроинженер в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел "Водоснабдяване и канализация" в Столичната община (1919-1924 г.). Оглавявайки като специалист строежа на водопровода "София-Рила", инж. Иван Иванов става директор на Строителна дирекция в Столична община (1925-1934 г.), където го заварва предложението да бъде назначен за столичен кмет.

Изпълнението на мисията на живота му - проекта за Рилския водопровод, започва през 1924 г.

Иванов обикаля цяла Рила с група сътрудници, за да уточни дали водата от нея е достатъчна за София. После следва трудният и прецизен избор на трасето, по което да се положат тръбите. Вододайната зона е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света.

Първият етап от строителството е София - Бистрица, завършен през 1926 г. Вторият етап е от Бистрица до Рила , окончателно приключил през 1933 г. На 23 април 1933 г. множество хора се събират на стадион "Юнак", когато

бистрата рилска вода бликва на 25 метра височина

в сърцето на София. Изпълнението на този план от страна на инж. Иванов е изключително техническо постижение за тогавашна Европа. Името му нашумява и той става една от най-популярните личности в царството. Година по-късно, през 1934 г. той е назначен за кмет на София с указ на цар Борис III. Решението е на правителството на Кимон Георгиев, взело властта след държавния преврат, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. Иван Иванов е 42-ят кмет на столицата в Третото българско царство.

Веднага след назначаването си новият градоначалник налага строга финансова дисциплина, като публикува разходите на кметството в списание "Сердика", правейки ги обществено достояние.

Към София се присъединяват околните села и се създава Столична голяма община. Въведена е наредба за софийското жителство, за да се предотврати задаващата се жилищна криза в столицата поради миграциите през Втората световна война. Утвърждава се градоустройственият план "Мусман" с 50-годишна перспектива, който предвижда София да се превърне в зелена столица, в "град градина". По негово време, през 1941 г. е пусната и първата тролейбусна линия в София - от Горнобански път до Горна баня. Построени са над десет училища, две болници, открита е къпалнята "Мария Луиза", павирани са улиците, изградени са каналите на Перловска и Владайска река, отварят се млекоцентралата и месокомбинатът.
Иванов провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София - прословутото дело "Кастерманс". Организира конкурс за създаване химн на град София, чиито победители са поетът Асен Разцветников (текст) и Димитър Христов (музика).

Започнато е масово озеленяване на София, както и благоустройството на парк Витоша.
Чужденците, които идват в София, разказват, че тя

е един от най-чистите и зелени градове в Европа

Въпреки безспорните постижения кметът е арестуван веднага след Девети септември. Комунистите го обявяват за профашистки агент.

Предаден е на Народния съд, искана му е смъртна присъда. След това прокурорът оттегля искането, а Иванов е пратен доживот в затвора. Следва смекчаване на присъдата до 15 години, преди да бъде окончателно помилван. Причините са няколко. Още докато е градоначалник, той започва проектирането на язовир "Бели Искър". Не след дълго местната власт решава, че изграждането на язовира е жизненонеобходимо. Управляващите се обръщат към Москва с искане да им бъде изпратен инженер, който да осъществи започнатия проект. От Русия отвръщат, че България вече разполага с хидроиженер на световно ниво. Иванов започва работа по проекта "Бели Искър", докато още е в затвора. След това постоянно бива наблюдаван от охрана.

1954 е годината, в която язовирът е завършен и открит под името "Сталин". За времето си това е най-голямото техническо съоръжение в България. Язовирът е открит от Кимон Георгиев, като инженерът дори не е поканен на церемонията.

А след смъртта му Иван Иванов е обречен на забвение от комунистическата власт.

Софиянци обаче няма как да забравят най-успешния кмет на София. И бъдещият му паметник е най-малкият жест, който Иван Иванов заслужава.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай