In Memoriam: Угасна Усмивката на Сатирата

In Memoriam: Угасна Усмивката на Сатирата  | StandartNews.com

Никола Анастасов почина на 84 след дълго боледуване

България се раздели с още един от последните си големи мохикани от театралната сцена и киното. В понеделник, след продължително боледуване си отиде Никола Анастасов, съобщи синът му Чавдар. През последната година големият комедиен актьор закъса сериозно със здравето. Първо го покоси инсулт, а месеци след като се възстанови и отново стъпи на сцена, му изневери сърцето. Между това обаче той се появи с голямата си усмивка точно на рождения си ден, 22 април, като Стареца в постановката на Сатирата "Лека форма на тежка депресия" на Станислав Стратиев.

Преди време Анастасов издаде автобиографична книга. Томчето озаглави "Я, колко мъка" и неин кръстник става Кеворк Кеворкян. "Първо мислех да я нарека "Ей, колко е смешно!". Дадох му я на Кеворк да я прочете предварително, а той рече: "Ти си разказал мъките, които си преживял. Какво смешно има в това?" При мен наистина всяко нещо е постигнато с много мъка - в училище, в театъра, с ролите. И тогава заглавието само се роди", обяснява Анастасов в едно от последните си интервюта.

През шестте десетилетия на сцената актьорът с прякор Усмивката (даден му от Калата) успя да се превъплъти в безчет роли. Стана любимец на публиката в театралната зала, киносалона, телевизионния екран и естрадата. Само да се спомене името му, неговите почитатели започват да се усмихват. "Бог да го прости! Един уникален артист! Тримата от запаса не са вече между живите! Поклон пред паметта му!", написа вчера в социалните мрежи един незнаен поклонник на сатиричния маестро. Сега Никола Анастасов ще се събере на небето с останалите двама от едноименния филм на Зако Хеския - Георги Парцалев и Кирил Господинов.

Ученикът на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"

влиза в Академията случайно

Още като ученик, след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане. Анастасов благодари на Господ, че му е посочил вратите на ВИТИЗ, а не на първоначално замисленото инженерство в хидромелиорациите. За приемането му в театралния институт той споделя: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!" Печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филипов казва: "Абе, имало късмет момчето, хайде да върви!" Анастасов мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъде блестящ любовник, да покорява сърцата, но открива своя талант в комедията.

Веднага се качва на театралната сцена, щом завършва академията, и дебютира в храма на Мелпомена във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година е на сцената на Варненския драматичен театър. В Сатирата е от създаването й през 1957 г. Но след първите 3 сезона му е съобщено, че от него няма да стане добър комедиен актьор, и е принуден да напусне. По същото време е поканен да гастролира в театър "Трудов фронт" (днес Малък градски театър "Зад канала"), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си "От много любов" в пиесата на Климент Цачев. Там критиката го забелязва и скоро след това се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър. Първата си значителна роля там прави през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Участва също в "Римска баня","Сако от велур", "Суматоха". "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия". Играл е в над 25 филма, сред които "Последният рунд", "Неспокоен дом", "Горещо пладне", "Рицар без броня", "Семейство Калинкови", "С пагоните на дявола", "Бялата стая", "Господин Никой", "Осмият", "Признание", "Герловска история" и няколкото цветни истории за Нако, Дако и Цако.

Имаше и редкия талант на импровизатор

от млада възраст - обикновено това идва с опита. Никола Анастасов е гласът на Мечо Пух в култовата аудиодраматизация от 80-те. В телевизионния театър запомнящо се е участието му в постановката на БНТ "Криворазбраната цивилизация" по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Макар и с македонско потекло, хобито на актьора е шопският хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985). "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата и намирам смях във всяко нещо", споделяше приживе. Важна роля за това има семейството му. То бе неговата слабост. Жена му, естрадната певица Мария Косева, на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на децата им - техните двама синове и двама внуци. Затова, когато през 2015 г. Никола Анастасов получава "Икар" за изключителен принос, признава: "До мен неизменно е съпругата ми. Всичките мои успехи и награди, цялото ми развитие в кариерата е благодарение на нея.

Мария е моят златен век

Не знам какво щях да правя, ако не бях срещнал тази жена. Когато се запознахме, тя още не беше известна, но стана звезда много скоро. Изпитвах чувство за малоценност и й казах, че не съм за нея. После тя напусна сцената, заради децата. Веднъж избягали от вкъщи, намерили ги едни полицаи на "Халите" чак и ни ги водят. Тогава тя взе решението и не съжалява, защото отгледахме прекрасни деца."

Съветът на Никола Анастасов към всички беше да спазват любимия му девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!"

Поклонението пред Никола Анастасов ще бъде в петък, на 12 август, от 10 до 13 ч. в Сатиричния театър.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай