По времето на земния живот нашия Господ Иисус Христос, извън стените на Йерусалим, от западната му страна, се намирало неголямо възвишение – хълм с кръгла форма. Разстоянието от стената на града до подножието на този хълм било около 100 крачки и също толкова – от подножието до неговия връх, пътят до който бил стръмен и труден.
Този хълм е известната днес на всички и прославяна от целия свят Голгота или т.нар. Лобно място. Тук обикновено изпълнявали смъртните наказания над престъпници, като ги изкачвали на това място и разпъвали. В скалата на Голгота се намирала кухина, подобна на пещера, където са затваряли осъдените до изпълняването на смъртната присъда над тях.
От източната страна на Голгота, в пространството между нея и стената на Йерусалим, се намирал площад, където се събирал народът, за да гледа изпълнението на присъдите.
От западната страна имало градини, една от които принадлежала на споменатия в Евангелието Йосиф Ариматейски (Йоан. 19:41, Мат. 27:59-60). От северозападната страна на Голгота започвала т.нар. в Свещеното Писание долина на труповете и на пепелта (Иер. 31:40). Това била дълбока падина, в която хвърляли телата на убитите престъпници и оръдията за наказание. От югозападната пък страна, недалеч от Голгота, минавал пътят за Йерусалим през Съдните врата, наричани така в памет на това, че един ден през тях ще мине Съдията, Който ще произнесе съд над тоя свят и княза на тоя свят ще изпъди вън (срв. Йоан. 12:31). Голгота е еврейска дума и според обяснението на Евангелистите (Йоан. 19:17; Мат. 27:33) означава Краниево, т.е. Лобно място. Кога именно и защо мястото е получило това наименование, е трудно да се каже, поради съществуващите различни мнения.
Едни смятат, че названието Голгота е произлязло поради сходството на хълма с формата на човешки череп, на който той действително прилича с кръглите си очертания.
Други смятат, че то се дължи на множеството разхвърляни върху му и наоколо черепи и кости на наказваните тук престъпници.
Св. Кирил Йерусалимски предполага, че Голгота е приела своето название пророчески, с предзнаменование на това, че на нея ще пострада за греховете на целия свят Главата на цялото човечество – Иисус Христос. „Не пророчески ли – казва той – някой е нарекъл Голгота мястото, на което истинският Глава – Христос, е трябвало да пострада на кръста, както говори Апостолът: Той е Глава на тялото, сиреч на църквата (Кол. 1:18) и още: Който е Глава на всяко начало и власт. Този Глава пострадал на Лобното място. Колко знаменателно е това пророческо наименование!"
Но повечето св. отци и учители на Църквата, основавайки се на едно предание, дошло от най-дълбока древност, се придържат към мнението, че Голгота е получила наименованието си заради черепа на нашия праотец Адам. Навремето той бил погребан именно на това място, където по-късно бил издигнат кръстът на Иисуса Христа – вторият Адам.
„Има незаписано сказание – казва св. Василий Велики – но запазено в народната памет, според което първият обитател на Юдея бил Адам. След изгонването му от Рая, за утеха от загубата, той бил поставен да живее в тази страна. И така, тя първа приела в недрата си мъртвец, когато се изпълнила присъдата над Адам. Черепът, от който отпаднала плътта, бил за тогавашните жители нова, невиждана гледка и те, като го положили тук, нарекли това място Лобно. Впрочем вероятно и Ной е знаел къде е гробът на родоначалника на всички човеци и след потопа той им предал сведения за това. И Господ, когато изпитал върху Себе си начатките на човешката смърт, приел страданията именно на Лобното място, та по този начин от където тлението на хората получило своето начало, от там да започне и животът на Царството и така смъртта, която придобила сила чрез Адам, да бъде обезсилена чрез Христовата смърт."
И тъй, древният и досега съществуващ в Християнската Църква обичай – при подножието на Кръста Господен да се изобразява човешки череп – има дълбок смисъл и историческо значение. Това не е просто някакъв символ, а жива повест за действително събитие, за Божественото въздигане на падналия човек и на хвърленото в калта човечество. Бездната на падението и Изкуплението тук се срещат в най-близко съприкосновение. и тържеството на живота над смъртта се разкрива по най-очевиден начин.
Този, който в Рая се лишил от дървото на живота и умрял, вкусвайки плода на дървото за познаване на доброто и злото, подобаваше чрез новото дърво – Кръста Христов – да бъде въздигнат заедно с цялото си потомство за нов и блажен живот. И над главата, която след себе си повлече в своето падение и членовете на цялото човечество, подобаваше да се въздигне нов Глава и Той да възглави всичко небесно и земно (Еф. 1:10).
Такъв е произходът на името Голгота и нейното свещенотайнствено значение. Така Голгота, която, може да се каже, от първите дни на света била долина на труповете и пепелта
(Иер. 31:40), когато се изпълнило времето (Гал. 4:4), станала място на живот и нетление!
Произнесли присъдата в Пилатовия дворец
Присъдата, която според римските обичаи съдебният ред изисквал, била произнесена в Пилатовия дворец на съдилището – издигната площадка, застлана с разноцветни каменни плочи, поради което е наречена в Евангелието Литостротон, а по еврейски Гавата (Йоан. 19:13). Преданието е запазило и самото съдържание на тази заповед: „Иисус Назорей, човек метежник и презиращ Кесаря, както бе доказано от старейшините на Неговия народ, отведете между двама разбойници на мястото, определено за извършване на смъртни наказания, и заради надсмиване над царското величие Го приковете на кръст между двама разбойници. Палач, иди и приготви кръстовете!"
След обявяването на смъртната присъда оставало едно – тя да бъде изпълнена.
Полагането на Кръста
И ето, Той е заобиколен с римска стража, върху раменете Му е положен тежкият Кръст. Цялото това шествие, съпровождано от безчислено множество народ, тръгва по улицата, която от тези времена получила паметното название: Страдалческият или Скръбният път на Господа.
Общата посока на тази улица води на запад. На 120 крачки от Пилатовия дворец следва остър завой наляво. На това място Божественият Кръстоносец паднал под тежестта на Кръста Си. Малко по-нататък улицата завива надясно и върви стръмно нагоре, точно на запад, през Съдните врати. От двореца на Пилат до този завой води стръмна и права пресечка.
И до днес в Йерусалим се пази преданието, че по тази пряка уличка бързала скръбна след своя Възлюбен Син Пречистата Божия Майка – бързала, та и в сетния Му час да не Го остави нито за миг.
Спасителят, Който вече близо едно денонощие нямал дори минута покой – влачен от дворец на дворец за разпити и обвинения, и тук и там непрестанно подлаган ту на заплювания и плесници, ту на побой и бичуване, ту на нагли насмешки и поругание, навсякъде мъчен и терзан – накрая, изнемогвайки под тежкия Кръст по стръмнината при завоя на улицата, отново паднал и не можел да продължи по-нататък. Палачите се изпълнили със злоба. Те почнали да блъскат Иисуса, да Го бият и да Го ритат с нозе.
Междувременно изпълнителите на присъдата започнали да подготвят всичко необходимо за разпъването на Господа. Едни от тях копаеми яма на върха на Голготската скала, за да забият в нея Кръста, други приготвяли самия Кръст.
Кръстът, на който щели да разпнат нашия Господ Иисус Христос, бил по външен вид, според основните си съставни части, четвероконечен. Той се състоял от прав дълъг стълб и напречна греда, прикрепена малко по-надолу от горния му край. От какво дърво бил направен Кръстът, дали от един вид – обикновено и просто, както смятат някои, или от няколко, и то скъпоценни дървесни видове, както предполагат други; каква е била дължината и ширината Му – всичко това е неизвестно. Трудно е да се каже дали е имало прикрепено към него подножие.
Съдебният ред на римляните изисквал върху кръста на разпъвания да бъде слаган надпис. Обикновено в него посочвали името, мястото на раждане и престъплението на осъдения на кръстна смърт. В повечето случаи го приковавали върху кръста, над главата на разпнатия.
Така постъпили и сега. Приготвили надпис – светла дъсчица, на която с тъмна боя била написана, както разказва Евангелието (Мат. 27:37), вината на Иисуса. Тази дъсчица трябвало да приковат към Кръста – в горната част на вертикалния стълб. Така и направили. Надписът гласял: Иисус Назорей, Цар Юдейски.
И ето, сега Кръстът бил вече готов. Трябвало само да вземат Иисуса и да Го положат на него.
Разпъването на Кръста
Палачите отишли за Господа. Извели Го вън от пещерата, в която се намирал до тогава и Го накарали да седне недалеч от ямата, приготвена за забиване на Кръста. Преди разпъването обикновено давали на осъдените на такава мъчителна смърт да пият вино. Този стар обичай бил породен от чувството за човеколюбие и състрадание.
Още Соломон между другите си наставления е дал и следното: Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа; нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си (Притч. 31:6-7). Благочестивите юдеи свято спазвали този завет на Премъдрия по отношение на болните и въобще на скърбящите и нещастни свои ближни, а с още по-голяма ревност го изпълнявали по отношение на осъдените на смърт престъпници.
За това донасяли на мястото на наказанието т.нар. ароматично вино или, както е написано в Евангелието, вино със смирна (Марк. 15:23), т.е. вино, смесено със смирна и други благовонни вещества, и го давали на осъдените на разпъване.
Това вино имало свойството не само да утолява жаждата и да подкрепя силите, но също и да помрачава разсъдъка и съзнанието.
*Статията е част от списание ВЯРА с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
