И най-малката искра може да запали насилието

И най-малката искра може да запали насилието | StandartNews.com

Кърваво убийство и последвало самоубийство потресоха Пловдив и страната. Мотивите за подобно деяние могат да бъдат много. Най-общо те могат да бъдат разделени в болестни и неболестни мотиви. Експертизата на убийството ще прецени какви са те в конкретния случай – дали се касае за психична болест, при която извършителят не е разбирал какво върши и не е можел да ръководи постъпките си, или се касае за някакви неболестни мотиви от друго естество. Те могат да бъдат ревност, афект, някакъв скандал. Появи се информация, че мъжът може да е страдал от здравословен проблем. Не може да се каже, че всички хора, които имат сериозни телесни заболявания,

се променят толкова драматично

Настъпват някакви психологически, поведенченски промени, но те са свързани с личността на човека. Т.е. един човек, ако е мил, грижовен и добър, всеотдаен, той, разболявайки се от фатална болест, няма да се промени драматично като характер и поведение. Но дори и напълно здрав човек винаги може да попадне в ситуация със скандал, при който до се стигне до изблик на яростна агресия. Не е задължително поводът за скандала да е много сериозен – може на пръв поглед да е нелеп. Не бива да забравяме, че агресията е един от човешките нагони. Въпросът е тя да бъде контролирана. И това трябва да е задача и на родителите, които да възпитават децата. Защото те попиват поведенчески модели от възрастните. Ако се върнем на случая в Пловдив, невръстното дете на убитите е прекарало часове наред до труповете им.

То няма да има съзнателен спомен за случилото се

но времето ще покаже дали ще има траен отпечатък. Много често тежките психотравми в такава възраст се заравят в подсъзнанието – това е чисто защитен психологически механизъм. Това обаче не означава, че те не оставят трайни белези и че няма да има увреди и последствия. Поради невръстната му възраст, пораженията вероятно ще бъдат много по-малки. Съвсем различно би било, ако детето е в съзнателна възраст и има свой собствен спомен за случилото.

Съседите на почерненото семейство казват, че не са чували скандали. Аз съм установила, че българите обичат да не чуват. Когато става въпрос за домашно насилие, извинението е „и да се обадя, нищо няма да се случи". За съжаление, често пъти то е съвсем основателно. Въпреки това смятам, че гражданите трябва да бъдат активни, защото това е начинът да накарат институциите да работят. Вчера стана ясно, че се обмислят по-тежки наказания в Наказателния кодекс срещу домашното насилие, а именно – дебненето, преследването и психологическият тормоз над жени да стане престъпление срещу личността. Не съм сигурна, че това би имало възпиращ ефект върху насилниците. Защото от чисто психологическа гледна точка насилието е нещо, което всеки възприема по различен начин. За един насилие може да е, че са го наракали да пусне пералнята, а

за друг да яде пердах – да не е насилие

Освен това не знам как чисто юридически ще се справят с въпроса как тези престъпления ще се доказват. Аз обаче приветствам всеки опит да се води борба с насилието. Ние сме цивилизовано общество и би трябвало много рядко да се случва това, което при нас стана ежедневие. Слезли сме до нивото на първобитните общества. В тях агресията е била много повече, била е свързана с оцеляването, със запазването на територии. Сега, след десетки хиляди години еволюция, когато би трябвало да сме много по-социални, ние се избиваме по улиците все едно сме в пещерите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай