В България един от най-тачените светци е св. Георги. 171 356 българи носят неговото име. Църквата го е нарекла Победоносец, изобразяват го на иконите като воин. Но има още трима светци - негови съименници. Техните имена са свети Георги Софийски Стари, св. Георги Софийски Нови и св. Георги Софийски Най-нови. Ето и техните истории.
В Светите земи на 5 култови места се покланят и християни, и мюсюлмани
Св. Георги живял по времето на римския император Диоклетиан Речник (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че е християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите - раздадени на бедните. Така се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения: слагали огромен камък върху гърдите му, връзвали го гол на дървено колело с набити пирони, държали го три дни в яма с негасена вар, обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях, давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения.
Сам Господ Бог му се явил и с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от императора, Георги отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз - да понасям мъченията".
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил да бъде посечена с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини - издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9. в.) носи името "Св. Георги".
Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският, манастирът "Св. Георги" до Скопие и много други. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир), се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9. в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос - в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул - Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Император Йоан Кантакузин (14. в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил и 6 май - по стар стил, т. е. за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника - 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца. Това е денят, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на император Константин Велики (Ж 337 г.) и са пренесени мощите на св. Георги в него. Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като "принц на мъчениците", паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм - мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни.
Турците посекли в Одрин св. Георги Софийски Стари
Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.
Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява.
По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.
Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. "Който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини", уточнява житиеписецът.
Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос. Как станало това?
Турчин оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.
От житието на друг софийски светец - Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.
Тялото на св. мъченик Георги Софийски Нови оцеляло в клада
Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничерската войска. Но и тук завистливото око на турците скоро открило редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията (съдията) повикал Георги уж за поръчка. Като го видял, той бил поразен от неговата изключителна красота. Отново започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да защити християнството, а от друга - неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в затвора. Свещеникът, в чийто дом св. Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост.
Когато за втори път бил повикан пред съда, мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил за виновен в нищо. Обаче не бил в състояние да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили голям огън и хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: "Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!" Тогава един разярен турчин го ударил по главата с дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква "Св. Марина" (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, след като получили благосклонното разрешение на кадията. Житието му било съставено от софийския свещеник поп Пею, чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом пребивавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. мъченик Николай Софийски - Матей Граматик, подир някое време светите мощи на мъченика Георги били поставени в някоя от софийските църкви (може би същата "Св. Марина") за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях сега се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица", а друга - в Рилския манастир.
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови останал нетленен на бесилото
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нарича се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари.
Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той останал без баща. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче, изтощен от страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски и това било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". Сега тези мощи са в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.
През 2015 г., след седемдесетгодишно прекъсване бе възстановено литийното шествие в чест на св. Георги Софийски Най-нови. Възвръщането на традицията бе по идея на вярващи лекари от Александровска болница, в която се намира и параклис в чест на светеца, на миряни и духовници от столицата. Литийното шествие всяка година ще тръгва от парка на Александровска болница и ще продължава до Ротондата св. Георги в центъра на столицата, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.
Върши чудеса по детска молба
Древната малоазийска област Пафлагония (днешна северна Анатолия, Турция) е известна с преданията за чудеса, свързани със свети великомъченик Георги Победоносец. Можем да си припомним историята за пленения от български войници (при победата на българските войски над византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917 г.) пафлагониец, принуден да слугува в дома на богат българин. Един ден, докато носил съд с вода към втория етаж на къщата, младежът изневиделица бил грабнат от св. Георги на кон и бил отнесен в родния му град в Пафлагония, където родителите му отслужвали панихида, тъй като мислели сина си за загинал.
Това е онзи малък човек с кана вода в ръка, седнал отзад на коня, който може да се забележи изобразен на някои от иконите на св. Георги.
Една друга история за чудо, също от земите на Пафлагония, разкрива как една молитва към светеца, провокирана от детско желание, води след себе си изненадващо големи последствия по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало църква, посветена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а местните жители били твърде бедни, за да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предишната й слава. Около мястото на изоставената църква се събирали много деца, които прекарвали времето си в игри. Измежду тях имало момче, което било доста срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, което много го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм то се обърнало към св. Георги с по детски наивна молитва: "Моля те, свeти Георги, помогни ми и аз да победя поне веднъж в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато само мама може да направи". И ето, че детето започнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от радост, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи питка в дар на св. Георги. Трогната от молбите на детето, но и с голяма почит към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, за да я остави пред олтара още топла.
Минавайки оттам, няколко търговци влезли в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си казали, че на св. Георги не са нужни земни блага, затова ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.
На тръгване обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, започнали да се молят на Бога и освен тамяна, сложили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им навън не се освобождавал. Тогава поставили и по една златна пара, но резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една пълна кесия с жълтици. Едва тогава успели да излязат от старата църква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, местните жители възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото чудо, на помощ им се притекли и вярващи от цялата околност. Църквата върнала предишния си блясък, а мястото се прочуло с още чудеса, за да се покаже силата и славата на свети Георги с Божията помощ и за да напомня вечно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
