Градът на Филип - перлата на Римската империя

Градът на Филип - перлата на Римската империя | StandartNews.com

Една разходка сред античните паметници на Пловдив задължително трябва да започне от Небет тепе. Именно там са останките на най-старото селище, което към ХІІ в. пр. Хр. дава началото на тракийската Евмолпия.

Крепостните стени и сградите са изпълнени в т. нар. „циклопски" градеж, защото по-късно живелите хора смятали, че огромните обработени блокове от сиенит са дело на митичните великани – циклопите.

Без съмнение обаче разцветът на основания от Филип ІІ Македонски през ІV в. пр. Хр. и носещ тогава името му голям античен град е в римската епоха. Както се знае, италийците назовават Пловдив Тримонциум по трите основни хълма, край които той се развива. A сред паметниците от това време безспорно най-блестящ е разположеният в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе античен театър.

Според намерения строителен надпис съоръжението е издигнато при император Траян (98-117). Театърът е с полукръгла форма с външен диаметър 82 м и е

отворен за зрителите към града

в низината и към мержелеещите се в далечината Родопи. Самите те са седяли върху мраморни седалки, разположени в 28 реда. Във вътрешността се е влизало през няколко входа (пародоси), а подземен засвоен проход е започвал от центъра на орхестрата, минавал е под сценичната част и е излизал извън ансамбъла. Срещу зрителите от юг на полукръглата орхестра се издига възстановената днес сценична постройка, украсена със статуи, фризове и корнизи.

Учените смятат, че театърът е събирал до 3500 души. Според древната антична традиция местата за почетните зрители са надписвани. Археолозите откриват по седалките врязани текстове с имената на членове на гражданското събрание, на различни магистрати и на т. нар. приятели на императора. Няма съмнение, че специално място е било отредено за самия него при евентуално посещение в града. Пак от надписи се разбира, че в ансамбъла са провеждани и заседанията на местното провинциално събрание.

Театърът в Тримонциум е бил класически, но понякога е бил използван като амфитеатър.

За гладиаторски битки говорят

останките от обезопасителни съоръжения на първите редове и трите стълбища, пресичащи подиума. Учените смятат, че това се е случило във връзка с посещението на император Каракала през 214 г.

Ако се спуснем към днешния център на Пловдив, край Пощата ще излезем на античния форум. В този си вид той е направен през І в. при император Веспасиан. Представлява внушителен площад с размери 143/136 м и площ от 11 ха. Според правилата на видния архитект Витрувий на форума се пресичали двете главни улици на града – кардо максимус и декуманус максимус. Той отвсякъде е ограден от обществени сгради и дюкяни и на него са се провеждали граждански дебати, празници и събрания.

Обществените сгради са се намирали от север. От надписи е известно, че освен градската библиотека, там е била монетарницата. В нея секли парични знаци, като на едната страна на монетата е образът на царстващия император, а от другата – някоя от символните сгради на Тримонциум. Днес най-запазен е римският одеон, който първо е бил

седалище на градското събрание

(булевтерион), а после е превърнат в театър. Той имал места за 350 зрители, а във вътрешността му са открити постаменти на статуи, трибуна за ораторите и олтар на богините Деметра и Персефона. От запазен фрагмент от каменен афиш става ясно, че в одеона са се провеждали и гладиаторски битки.

Тръгваме по Главната улица на Пловдив, за да стигнем до един от най-важните ансамбли на римския град – стадиона. Сега той е прекрасно експониран. Построен е по времето на император Хадриан през ІІ в., като за прототип е служел прочутият стадион в Делфи. В автентичния си вид съоръжението е било дълго 240 м и широко 50 м. Изчислено е, че там са се събирали до 30 000 зрители.

Мащабността на стадиона личи още от централния вход, фланкиран с масивни пилони и облицовани с мраморни пиластри. По тях са изобразени бюстове на бог Хермес, а над тях са представени наградните вази с палмовите венци. Отстрани са лъвската кожа, боздугана и колчана за стрели на най-видния античен герой – Херакъл.
Въпреки интензивното съвременно строителство в тази част на Пловдив, днес е запазена северната дъга на стадиона с 14 реда седалки и част от пистата за атлетите. Първият ред е облицован с масивни мраморни плочи и стъпва върху основа от профилирани мраморни квадрови блокове. Вътрешните редове са без облегалки, а такива има само на задния ред. Както и в театъра, седалките на почетните зрители са обозначени с надписи на гръцки език.

От писмените извори се знае, че сигналът за началото на състезанията е даван със звуците на тръби и

виковете на глашатаите

Спортните съревнования са се извършвали в две възрастови категории – мъже и юноши. За да не скучаят зрителите, в антрактите между отделните състезания са се изпълнявали кратки артистични скечове, рецитирала се поезия, имало е различни музикални изпълнения.

Игрите в града на Филип през римската епоха са организирани от събранието на провинция Тракия и за тях монетарницата отсичала специални монети с образа на съответния император. То решавало и как да бъдат наречени състезанията. Така според открити надписи често в Тримонциум се провеждали Питийски игри, подобни на тези в Делфи. При идването в града на Каракала през 214 г. първенците назовали състезанията Александрийски, а при посещението на император Елагабал през 218 г. ги величали като Кендрисийски.

Угодничеството на местните власти ярко се вижда и при император Хадриан, когато

игрите били посветени на неговия любимец Антиной

Още много антични тайни крие в недрата си днешният Пловдив. А археолозите ги разкриват една по една, въпреки цялата трудност на работата в един голям съвремен град. И едва ли може да се избере по-добро място от столицата на Тракия, което да представлява и културна столица на Европа.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай