Може да дадем реликвите от "Козница" на Гърция, но срещу мощите на Самуил, казва проф. Божидар Димитров
- Проф. Димитров, за пореден път получихте артефакт от анонимен дарител. С какво ви изненадаха приятелите този път?
- Главата на бог Аполон, коюто получихме от село Александрово, Старозагорско, е нещо наистина уникално. Такива имаме само две, но те са само статуи без глави. Става въпроса за произведение на древногръцката скулптура от VII-VIII век преди Христа т.е. от т.нар. архаична епоха. Тогава се появяват първите груби изображения на Аполон, известни с термина "куроси".
- Звучи малко цинично...
- В днешния български език да, но има и определена езикова логика. На старогръцки думата означава "момче." Тя е била използвана от Омир и означава млади войници, новобранци. А по-късно за юноши и въобще голобради мъже.
Съвременните археолози и изкуствоведи са започнали да използват тази дума, за да опишат конкретен тип мъжки голи тела някъде в края на XIX век. За този тип изображения е характерна спазената пропорция на човешкото тяло и застиналата усмивка, както и застиналата поза. Техният произход
се свързва със статуите на фараоните в древния Египет
който гърците са познавали добре като търговци, наемни войници и моряци. Но те са ценни не само защото са толкова стари, а защото трудно се намират именно запазени глави. При въвеждането на християнството са ги чупили с чукове, като преди всичко са атакували главата. Има дори една такава сцена, изографисана и в нашата Боянска църква. В случая този бюст е оцелял по чудо - навярно е отхвръкнал в някакъв ров, и древните ревнители на новата вяра ги е домързяло да слязат и да я строшат. Именно това го прави особено уникален, защото е запазен в абсолютно първоначалния си вид, без нито една драскотина. След като почистим главата от различните наслоения, веднага ще я изложим на най-видно място. Това ще бъде въобще най-старата скулптура в Националния исторически музей.
- Находките в българските музеи явно дразнят съседите ни? Ето сега отново от гръцка страна се повдигна въпросът за връщане на църковната утвар и икони от манастира "Козница" до Драма.
- Аз лично първоначално се учудих от това изказване на гръцкия президент Прокопис Павлопулос, който отправи искане към България да върне ценните църковни реликви, които български войски са взели от манастира "Св. Богородица Икосифиниса" и "Козница" през 1917 г. И дори реших, че е някаква мистификация. Но после разбрах, че това е станало по време на подпалването на близкото до Драма село Доксат от български войски, което е станало на 29 септември 1941 г. Е, всички знаем, че на митинги се говори емоционално и дори най-опитните политици се поддават на чувствата.
- Какво е станало всъщност тогава?
- Местните гърци вдигат нещо като въстание, и нашите войски употребяват, както е модерно да се казва сега, "неправомерна сила". Но това е друга тема. Същественото е, че никога Гърция като държава и нейните институции
не са искали тези неща по официален път
Поставяли са въпроса за отделни музеи, манастири, епархии, ефории, обществени организации. Защото всички спорни въпроси между България и Гърция, произтичащи от Първата световна война, са решени отдавна. Съгласно член 126 от Парижкия договор от 1947 г. всичко, което до 1925 г. не е върнато на Гърция, остава собственост на българската държава. Но има и още един договор от 1964 г. между Кралство Гърция и Народна република България, чийто член 13 гласи: "Този договор ликвидира окончателно и безвъзвратно всички имуществени и финансови въпроси между двете държави от началото на Първата световна война до наши дни. "Ние плащаме на Атина каквото има да дължим, и всичко е приключено. Така че ако се тръгне по тази логика да се иска ревизия на тези договори, нека тогава Гърция бъде така любезна да ни върне Беломорието. Това не е път на добросъседство и мир.
- Но ако се договорим за размяна?
- А, това вече е друга работа. Подобни "заменки" се практикуват масово. Прословутата златна монета на цар Иван-Асен Втори всъщност се намирала в Белградския музей и е заменена през 1938 г. срещу 30 римски монети, каквито пък сръбските колеги не са имали. Аз също нямам нищо против да върнем част от артефактите от "Козница" срещу костите на цар Самуил, които са в Солун.
- Предполагам, че и Македония има подобни претенции..
- Като държава не, но и там има отделни "юнаци", като Охридския владика Тимотей. Той лично ми поиска плащаницата на византийския император Андроник, подарена на Охридската автокефална архиепископия. Отговорих му, че волята на дарителите е свещена и не може да се променя.
Все едно да промениш завещанието на Алфред Нобел
А на плащаницата с 5-сантиметрови златни букви е написано, че тя се "дарява на Охридския български архиепископ, за да споменава в молитвите си императора". Казах на дядо Тимотей - ако се обяви за български архиепископ, ще му я върна.
- Със Сърбия и Румъния имаме ли подобни проблеми?
- Не, от тяхна страна няма никакви претенции. Ние бихме могли да имаме, но няма смисъл да ровим в наистина много стари неща.
- Кои са хитовете през този археологически сезон?
- За мен лично това са разкопките на крепостта Червенка до Черноморец, на Русокастро, където колегите от Бургас разкриха един величествен замък, на Фармакида в устието на Велека, Хераклея Синтика, където работи проф. Людмил Вагалински, древният град до село Оногур, открит от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. За съжаление, за тях не се пише много.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
