Еднакво различни по Великден

Боядисването на яйца е занаят в Румъния и се предава сред жените в семейството

Еднакво различни по Великден | StandartNews.com

Гърците се карат кой да опече агнето, украинките рисуват най-красивите яйца

Великден безспорно е най-пищният християнски празник. По традиция ние, българите, обичаме да се събираме покрай пъстрата трапеза, която е украсена с прясно изпечено агнешко, свежа салата, шарени яйца и пухкав сладък козунак. Да споделим хубавото със семейството и близките си. Това не е случайно. След края на Страстната седмица и строгите пости на човек му се иска да отпразнува пречистването от лошото и победата на живота над смъртта с едно от най-големите удоволствия - храната. Тя запазва традициите живи, а културата ни богата. Но нека разберем как празнуват другите ни събратя по религия. Червените яйца, сладкият хляб и агнешкото присъстват най-често и на техните маси.

В Румъния хапват козунака с крем сирене

Боядисването на яйца в Румъния също е от традиционните приготовления за Великден. Там обаче се е превърнало в култ. Легендата по съседните земи гласи, че Богородица отишла да види разпнатия си син с кошница яйца. Кръвта му се стичала по тях и тогава Христос, още жив, казал: "Отсега нататък ще боядисвате яйцата само в червено, за да се помни разпятието ми." Въпреки това обаче желанието на християните за пъстър празник надделяло, а шаренето на яйца се превърнало в традиция, предавана от поколение на поколение. В наши дни само в някои райони на страната продължава да се практикува този занаят. За сметка на това произведенията на изкуството се предлагат на специални празнични базари, а цената им се определя от сложността на рисунката. С шаренето се занимават само жени, които го научават от майките и бабите си. За целта яйцето трябва да е празно. След това се покрива много внимателно с пчелен восък и със специални инструменти и натурални багрила се рисуват различни мозайки и мотиви. Интересното е, че всяко яйце разказва определена история, ако успеете да разпознаете символите - дървото на живота, слънцето, звездите, кръстът, петелът, змията. Прието е да се вярва, че заради таланта на румънките няма две еднакви черупки.

Интересна е интерпретацията им на дроб сармата. Румънската рецепта се казва "Агнешко шкембе". Според нея сварените вътрешности на агнето се смесват с яйца, потопен в мляко хляб, зелен лук, магданоз, копър и малко заквасена сметана. С помощта на ципата, която държи вътрешностите на животното, или с точена кора сместа се оформя в правоъгълен паралелепипед. В средата има сварени яйца. Цялата смес се пече и поднася с допълнително зелен лук.

Освен козунак в съседката ни приготвят и още един традиционен великденски хляб - "Паска". Той се състои от сладко тесто, което обаче не е на конци. Обикновено се приготвя в кръгла форма, като тестото се разделя на две топки. Едната се разточва на кръг и служи за основа. От втората част се оформят два фитила, които се сплитат и играят ролята на "стени" на сладкиша. Средата се пълни със смес от пълномаслена извара, яйца, захар, ванилия и понякога стафиди.

В Елада спорят за месото

Великден е най-дългоочакваният празник за гърците и те не пропускат момента да се съберат със семействата си и да спазят традициите. Винаги първо се чукат с яйца, а после ядат традиционната супа "Магирица". Тя е приготвена от вътрешностите на агнето, включително и шията и главата, копър, зелен лук и бульон "Авголемоно" от яйца и лимонов сок. Чорбата има особен вкус, най-вече за чужденците - или им става любима, или я намразват.

Най-голяма радост обаче доставя агнето. То задължително се пече на шиш. Кулинарното предизвикателство не е за всеки. Обикновено се извършва от мъжете в семейството, които винаги спорят кой да го приготви. За да бъде месото крехко и сочно, печенето започва най-късно в 7 сутринта на много слаб огън и продължава часове наред. Въртенето трябва да е бавно и постоянно. Докато животното се пече, от време на време "се гаси" със смес от зехтин, лимонов сок, мащерка и копър. Когато агнето е готово, кожата му става "Петса" - нарицателно за хрупкава, "пукаща" текстура. Гарнират месото с печени картофи, салата и сирене фета.

И на тяхната трапеза присъства козунак, но вкусът му е абсолютно различен. Те го наричат "цуреки". Въпреки че го ядат целогодишно, съседите ни особено много се стараят на Възкресение Христово. Замесват тесто с много яйца и го допълват с особен аромат. Първият вариант е мастикс - смола от дърво, което вирее само на остров Хиос. Затова е и много скъп. Миризмата му наподобява на бор. Ако не намерят обаче от благоуханната съставка, я заместват с махлеб - подправка, направена от ядките на специален сорт череши ("Махалебка"). Наподобява леко горчив бадем. Десертното меню е допълнено и от "Кулуракия". Това са малки маслени сладки с аромат на ванилия и поръсени със сусам. Те винаги са в овални форми, за да символизират змията. За минойците (древна цивилизация, зародила се на остров Крит) влечугото било свещено животно заради целебните си сили.

Трапезата в Киев и околията бъка от символи

Украинските традиции също се коренят дълбоко в миналото. За празника в Киев и цялата страна приготвят множество видове яйца. Едноцветните се наричат "Крашанки" - те се ядат от семейството в знак на сплотеност и задружности. Останалите сортове са много - "Писанки", "Крапанки", "Листовки", "Бисерки", "Травленки"... Подобно на румънските, и те са богато украсени с разноцветни бои, дантели, конци, восък. Подаряват ги на приятелите с най-добри пожелания. Яйцето символизира надеждата и появата на нов живот.

Хлябът е от най-свещените храни за украинците. Затова приготвят два вида. Първият се казва също "Паска", но не е толкова сладък. Тестото се замесва с повече захар от обикновения наш бял хляб, яйца и мляко. Става много пухкав, защото месенето продължава по-дълго от обикновено заради многото течни съставки. Затова го наричат и "живият хляб". Той винаги е украсен с кръст и за украинците значи преминаването на Исус от смъртта към живота така, както пшеницата от брашно към хляб. Вторият се нарича "Бабка" и много наподобява нашия козунак на вкус. На външен вид обаче е по-различен. В наши дни той се приготвя в обемни консервени кутии, за да заеме цилиндрична форма. Името му означава "благословена майка", а в предхристиянските времена - "жена". Месото също присъства на трапезата под формата на шунка, печено агнешко или наденица, за да добави радост на празника. Маслото и млечните продукти също са на масата, защото са символи на добротата на Бог. Хрянът е задължителен, за да напомня горчивината на еврейския народ от пленничеството в Египет. На украинската маса се слага и сол като символ на "солта на земята" - напомня ни да живеем според християнските канони.

Гробница на Иисус на руската маса

За руснаците без водка няма празник. И Великден не прави изключение. Супата борш, разбира се, е част от менюто. Агнешкото е заменено от печено свинско. Жените майсторят сладкиши, които украсяват сложно и симетрично, каквито са куполите на църквите им. Интересното е, че режат козунаците си по хоризонтала, а не по вертикала. Руската "Паска" този път е допълнение към пухкавите тестени десерти. Тя представлява смес от извара, масло, сметана, захар, яйца, стафиди и бадеми - наподобява пирамидата, гробница на Иисус. Обикновено има и надпис "ХВ" (великденското пожелание "Христос Воскресе!").

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай