Един журналист по хълмовете на времето

С приятели си Иван Славков

Един журналист по хълмовете на времето | StandartNews.com

Семейството на Венелин Праматаров е изселено от София

Напуснах в. "Демокрация" заради партизанщината, казва вестникарят

Днес Венелин Праматаров навършва 75 години. Дали са много или малко е въпрос риторичен. Видимото е, че те съвсем не му личат: Мустаците му са все така черни, походката по младежки енергична, плановете като на току-що дипломирал се висшист. Утвърден общественик, спортен деятел, майстор кулинар, той е преди всичко медиен човек. Животът му е тръгнал от вестниците и през всичките години той остава близко до тях.

През 1950 година обаче животът на малкия софиянец прави остър завой. Семейството е изселено в Червен бряг. Престъплението на баща му е, че е правил банкет точно в деня, когато е починал Георги Димитров. Всъщност това не е и вярно, тъй като по това време той се е лекувал в Хисаря. Брат му, който работи в МВР обаче, подписва декларации, че няма да се среща с него. И други от родата правят същото.

Дядо ми по бащина линия е съсечен от турците след Илинденското въстание, връща се във фамилното минало Праматаров. "През 1912 баба ми по бащина линия натоварва на каруца четирите си деца и поема към Бургас. Майка ми пък е родена в София, дъщеря е на преселници от Щип. Нашумелият радетел за велика Македония в границите на България Ванче Михайлов е неин братовчед", казва той.

Изселените в Червен бряг софиянци са индустриалци, генерали, интелектуалци. Те чукат щайги, работят в ТКЗС-то, карат камиони. Странното е, че докато бяхме там, нито веднъж не чух някой от тези хора да ругае комунистите, спомня си журналиста. "След 10 ноември 1989 тези хора не се втурнаха към властта, не нахълтаха в СДС, останаха си такива, каквито бяха. Достойни и принципни".
През 1954 малчуганът идва в София, за да учи. Живее при вуйчо си, но истинското му семейство са уличните хашлаци. Многобройните му пакости, макар и безобидни, стават причина да смени пет гимназии. Някои от учителките държат всички да знаят, че Венелин е син на изселени родители и това още повече го озлобява.

"Бях в единадесети клас, когато се създаде вестник "Средношколско знаме" с главен редактор Владимир Костов, разказва Праматаров. Станах един от първите дописници. След това пак Владо ме покани в новосъздадената програма "Хоризонт" в Националното радио. Следващата ми служба бе шеф на кореспондентите в телевизията. Заедно с това учих икономика. Един божи ден на 1972 година вкъщи се позвъни и човекът на вратата ми каза: Бихте ли дошли утре при заместник главния редактор на "Земеделско знаме". Така попаднах във втория по авторитет тогавашен български вестници", спомня си той.

През 1987 година се възстановява някогашният вестник "Футбол". Главният редактор Стойчо Банчев урежда назначаването му за отговорен секретар дори без да го пита. Само след две години идва родната демокрация. Срещам Пламен Даракчиев и Дончо Иванов, и двамата стажуваха при мен в "Земеделско знаме", превърта времето назад рожденикът: Почваме да правим нов вестник, чувам, ще дойдеш ли за отговорен секретар. Събирахме се в дома на писателя Димитър Коруджиев и започнахме да готвим "Демокрация". Идваха Георги Мишев, Марко Ганчев, Едвин Сугарев, Йордан Василев. На петата или шестата сбирка възникна въпросът кой какъв пост ще заема. Дончо предложи Тодор Костадинов за шеф на културния отдел. Коруджиев стана и каза: Аз съм против, защото той с нищо не е допринесъл за Десети ноември. Пак се раждат активни борци, казах си и си тръгнах, преди да излезе първият брой, разказва Праматаров. Следващият вестник - "Експрес", също напуснах със скандал и така приключих с журналистиката, добавя той.
Фабриките в България по него време са пълни с консерви. Няма обаче кой да ги купи. Със свой приятел Праматаров започва търговия със СССР. В Москва вижда за първи път що е това руска мафия. На летището ги чакат четири лимузини. Около тях мъже с автомати. Пазят ги, като че ли сме първи братовчеди на Ал Капоне. Шок, но и късмет: успява да направи интервю с Лазар Каганович. На 92 години бившият комисар по железниците стои с приятели на пейка пред блока и благославя Сталин. Хрушчов изневери на нашата идея, казва и го анатемосва.

Юбилярят отново се впуска в спомени: Ела, ще те заведа при едни хора, каза ми Трайчо Трендафилов, известен като Трайо Манекена. С него се познаваме още от деца, но не бяхме се виждали отдавна. Влизаме в офиса, представят ме. За човека отсреща разбрах, че се казва Красимир Маринов, викат му Маргина и е един от шефовете на СИК. Трябва ни опитен журналист, който познава колегията, за да бъде PR и говорител, казва ми. Поисках един месец да се опознаем и проверим дали ще се харесаме и след това се съгласих. Преди това обаче поставих условие: Трябва да съм информиран поне за 60 на сто от нещата, които знаете вие, за да бъда полезен и точен през медиите. Поли Пантев веднага скочи: Ама как така. Маргинът обаче го засече: Той е абсолютно прав. В крайна сметка разбрах, че не всичко, което се тиражира по вестниците и подава от полицията за СИК, е истина. Често информацията бе манипулирана и невярна. Полицията играеше някаква своя игра. СИК пък искаше да промени имиджа си. Веднъж Маргина прочел, че войниците от танковата бригада нямали какво да ядат. Помоли ме да направя списък на тези, на които можем да помогнем. Тогава дадохме на Първа градска болница милион лева, на "Пирогов" - четири милиона, а също и известна сума на споменатата бригада. А вие какво им дадохте, попитаха журналистите командира на поделението: един танк, отвърна той на шега.

През 2001 година Праматаров отново сменя професията и става началник на кабинета на министъра на спорта Васил Иванов. Вестник "Капитал" веднага пише: "Лучано взема мутрите в министерството". Знаменитият сладкар пък води колегата си във "Враня" и го представя на шефа: Ваше величество, това е мутрата.

На една среща на министрите на спорта в Атина един от началниците на световната комисия по антидопинга каза: Фармацевтичните компании постоянно произвеждат нещо ново, те винаги са на една крачка пред нас. Купува и печели този, който има пари. В Париж пък френският министър на спорта информира за заключението на учените: Едно евро, вложено в спорта, връща пет евро в здравеопазването. Доволен съм от всичко, което свършихме през тези четири години, споделя Праматаров. И днес, срещнат ли ме, хората от министерството не се обръщат на другата страна, а ме поздравяват

Смешен елит

Днес в България за елит се смятат разни безобразници, политически и артистични фигури, които са решили, че са гении, но неосъзнават, че всъщност са еднодневки. Сега никой не знае къде са тези, които някога блестяха в СДС. А и те се считаха елит. Гордостта на страната ни са учените, академиците, писателите, но не и политиците.

Медиите преди имаха отговорност. Не слугуваха, не взимаха пари. Някои репортери омекват след добра гощавка и халба-две студена бира. Повечето от тях се отличават с дух кръстоносци, вманиачени във всичко онова, което според тях може да се превърне в новина. Обществото страда от къса памет. След раздуханите факти настъпва мълчание. Читателят бързо забравя историята в очакване на новата сензация.

Човекът е духовно същество. Не може грубият примитивизъм да победи духа. Хубавите коли, световни модни тенденции, сексуалната разюзданост не могат да заместят ценностите, завещани от предците ни. Семейството ми винаги е било много религиозно. Вече няколко пъти съм ходил в Атон. Седя там седмица, десет дни. Чувствам, че има нещо извън теб. Дали Бог или друга цивилизация - може да се спори, но има.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай