Джазът е обяснение в любов

Виртуозният пианист съжаляваше, че не е емигрирал

Джазът е обяснение в любов | StandartNews.com

Нещо покосява рицарите на духа, казваше пианистът

Виртуозът Васил Пармаков бе събрал много горчивина

Пианистът Васил Пармаков си отиде без време миналата седмица. Ако искате да чуете нещо по-важно от всички думи, изписани за него, намерете композицията му "Traveling" в youtube - нека тя бъде вход към богатата му душевност и талант. Тук обаче ще обърнем внимание на друго - чувството за горчивина, което беше обгърнало виртуоза в последните години от живота му. Той най-често му даваше воля през статусите във Фейсбук, които виждаха, харесваха и споделяха много хора. Тези кратки проблясъци са и най-прекият и лесен начин да разберем какво се случва с човека на изкуството в България, дори и той да е на световно ниво. Ето какво пишеше в социалната мрежа Пармака, както повечето го наричаха.

Хубаво е, когато човек свири джаз. Не му трябват думи, за да каже колко много те обича.

*

Рупето, лека му пръст, мой любим приятел и страхотен музикант. Свирил в някакъв пиано бар. В Самоков, мисля. Джаз стандарти. Фино, елегантно... Някаква местна мутра му изкрещял в лицето: "Аре стига с тия опери, бе - тука да не е църква!"

*

Ето - Софийска филхармония - концерт. Щраус, валсове, срещу 450 лева заплата. Техните колеги от Виенска филхармония - също Щраус, валсове - срещу 6000 евро заплата! Някой би казал, че парите нямат значение. ИМАТ. Имат, и още как! Много българи си мислят, че музикантите не би трябвало да взимат пари. Това е разликата...

*

Някаква сервитьорка ми подхвърля половин хонорар. Като не куче. Кой съм? Къде съм? Лайно ли съм? Прислуга? Задник? Портиер? Лакей? Отрепка? Защо, бе. Излагам се. Пред колеги. Мутреси идват. С бели якички. Алоооо. Ние не сме ви слуги, бе. Не сме велики. Просто си свирим музиката. Но не сме ви слуги. Не сме.

*

Лакеи сте вие, музикантите. Кочиаши. Камериери. Прислуга. Марш бързо на масата на слугите. Кокалче ви подхвърлят. Коричка хлебец. С костилки ви замерват. С огризки. Търпиш, батко. Усмихваш се...

*

Има музикантски жаргон. Когато питаш някой музикант "Как беше кучето?" (халтурата, демек) - ако ти отговори; - Димчо Дебелянов беше! - това значи, че са платили дебело. Ако ти каже; - Ами Петър Слабаков беше, значи слабо са платили. Дебелянов го обичаме ний...

*

Дори да застроят цялото Черноморие - то пак ще бъде тъпо, просташко, дебелашко, мутренско и селяшко както навсякъде. Няма да донесе печалба на никого - освен на шепа типове, които перат пари и не им пука дали някой ще им стъпи в хотелите. А то - никой няма да им стъпи... Собствениците ще се изпокарат и изпобият помежду си от алчност. Ще се напълни с дебели вратове, курви и златни ланци. Кючек и чалга. Скапана храна и обслужване от намръщени момиченца селянки. Нашенска ръка пипне ли някъде - трева не никне. Който мисли, че говоря празни приказки - да направи справка за състоянието на другите курорти...

*

Един БГ творец (актьор, художник, писател, музикант) започнат ли да го харесват прекалено много хора - значи нещо не е наред. Трябва да се позамисли върху качеството на това, което прави...

*

Все си мисля, че човек се ражда с генетична предопределеност за някои основни черти от характера. Те се сформират и утвърждават докъм 17-18-годишна възраст. След нея човек си остава същият за цял живот. Общо взето - няма мърдане. Обаче отрицателните черти при повечето хора се задълбават и деградират. Докато хората с положителни характеристики само ги доразвиват - и стават още по-готини. Понякога се виждам с познати, с които не съм се виждал от 30 и повече години. Изумен установявам, че който си е бил тъп тогава - сега е трижди по-тъп. Който е бил задръстен - сега е мегазадръстен. Завистникът - пак си е завистник. Лицемерът - лицемер. Глупендерката се е претворила във възрастна глупендерка. Интриганта - двоен интригант. Умните и талантливи хора, които помня, сега пак са си такива - та дори и повече. Някой са доста съсипани - заради липсата на търсене и уважение към ум и талант.

*

Отвориш медии, фейсбук, туй-онуй и там кво виждаш? - тоз умрял, оня се гътнал и т.н. Навремето като не е имало медии - умре примерно сиромах дядо Матейко на село - и черковната камбана; Буууум, Буууум, 2-3 пъти - и само съселяните разберат, че дедо Матейко си отишъл. А сега, при този информационен поток хората остават с впечатление, че непрекъснато някъде някой се гътва.То не че не е така, де - но това е предмет на друг разговор. Ми хората сме смъртни (в крайна сметка). Това е положението...

*

...Та както казваше татко (царство му небесно); - Нали знаеш кои музиканти репетират по много? - ами тези, които не могат да свирят...

*

Снощи Гого, днес Кольо... нещо покосява българските рицари на духа, културата и свободата. Когато всички си отидат - в БГ ще останат само дребни буржоа и малки, натокани селски бизнес мошеници , които ще си говорят за МОЛ-ове, чалга звезди и биг брадър. Тъй ще е тя...

*

Та на суперамбициозните БГ творци бих казал да не се напъват чак толкова. Никой няма да ги изучава след 100 години в училищата. Нали нацията се стопява. След 100 години по тези земи ще живеят хора, които няма да могат нито да четат, нито да пишат. Волни коне ще пасат в центъра на София. В казани и кофи за боклук ще гори весел огън, стъкнат от паркета на Народния театър и Националната опера.Усмихнати хора ще се топлят на него. Така ще е то...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай