Пожелаваме си от парче хляб до почивка на Сейшелите
Някои вярват други не, но легендата, че на Коледа стават чудеса е на годините на Спасителя. За едни чудо е да имат на софрата си парче хляб, за други - шепа любов, за трети - поредния транш в сметката, за четвърти - безсмъртие. Последното е най-трудна работа. Успяват малцина.
На земята има толкова мечти, колкото са жителите й. Така че много работа се отваря на Сина Божи още от рождения му ден. Защото всеки се надява най-после да дойде редът и на неговото чудо. И така ден след ден...
Логичен е въпросът, защо след като годината има 365 дни, чудесата трябва да се случват само по Коледа. Юли, например, също е подходящ да спечелиш от тотото. Август - да отскочиш на Сейшелите, макар и да си безработен. А септември си е точно за сватба: В него има още лятна страст, докоснат е от лек есенен сантимент, и копнее за топлина пред идващата зима.
И все пак за време на чудесата са орисани дните, в които се е родил Исус Христос. Това никой не може да промени.
2014 си отива след дни. Какво ще запомните от нея? Как изглежда вашето коледно чудо? Ето как няколко наши приятели отговарят на тези въпроси.
Успях, но защо чак сега...
Христо Карастоянов,
писател
Странна година беше, честно... Уж вече бях пенсионер, а се случиха толкова неща, че направо не е за вярване. С леката ръка на издателката ми Божана Апостолова се появи на бял свят "Една и съща нощ" и по-малко от месец след като тръгна по книжарниците, тая книга ми донесе една колкото въодушевяваща, толкова и задължаваща награда: "Дъбът на Пенчо". Тази награда е учредил големият Светлозар Игов, няма номинации, няма жури - той сам я решава и лично я връчва. Тъй попаднах в компанията на досегашните й носители - все млади и талантливи автори - и се почувствах привилегирован. Още по-странно беше, че "Една и съща нощ" беше удостоена с маса отзиви и рецензии, нещо, което не ми се беше случвало отдавна. Но по-важното (според мен де) е това, че книгата беше рецензирана от млади хора. И точно едно младо момиче написа: "Следва бавно осъзнаване, че е престъпление подобна книга да излиза чак сега. Христо Карастоянов спасява Гео Милев от бездушните анализи в учебниците по литература и хвърля светлина върху бруталната смърт на един гений, допуснал грешката да бъде смел и безкомпромисен в смутни времена." А друг един млад човек, Ангел Игов, написа: "Това е страшна книга. И в двата смисъла." После "Една и съща нощ" беше посочена като "Изборът на Култура", после беше номинирана за наградата "Хеликон" (което пък е седмата номинация на моя книга за тази награда), после дойде предложението от Народния театър "Иван Вазов" за драматизиране на романа и за поставяне на спектакъл по "Нощта...", (при това то ще е работа не на кого да е, а на самия Иван Добчев), след което дойде и договорът с първия театър на Републиката, подписан от директора му Павел Васев. После една талантлива преводачка от Америка, Изидора Анжел, спечели конкурс за превод на книгата на английски (значи романът започна да работи и за други след мен!), после перфекционистът кинорежисьор Костадин Бонев каза, че какво би било, ако от този роман произлезе филм... А през всичкото това време - толкова много нови приятелства (все покрай книгата), че през цялото време си виках: "Е защо чак сега ми се случва всичко това?!"
Ами това е то. Май съм си свършил добре работата през тази година?
Най-хубавата Коледа, която си спомням ли...
Не. Предпочитам най-хубавата Коледа да ми предстои.
Обявиха ме за воевода
Цвети Шопова,
артистичен директор
на НФА "Българе"
Хубаво е, когато изпращаш една година да можеш да си кажеш: Бях щастлива, случиха ми се хубави и не толкова хубави неща, но по-важното е, че живях интересно. Останах си в графата работещо момиче, за което е лукс да се занимава прекалено много с душата си. Сигурно затова не срещнах голямата любов, но...
Организацията на един концерт в днешно време е сложна работа. Като бягане с препятствия. Ако нямаш воля, чар и мускули на маратонец, по-добре не се захващай. През 2014 няколко пъти кръстосах България. Срещнах много хора. Молих се, настоявах, убеждавах. Исках да виждам все пълни салони. Много аплаузи получи ансамбъл "Българе" за отминаващите дванадесет месеца. Мисля си, че и аз като член на трупата, имам някакъв дял за тях.
През лятото, най-неочаквано, сдружение "Пазители на българщината" ме обяви за воевода. Тази чест имат само още три жени. Вече имам и чета. И докато времето ме гонеше, с изненада установих, че с порасналата си дъщеря вече сме приятелки. Известно е обаче, че на този свят бялото е колкото черното. Дойде и изпитанието. Трябваше да спасявам от тежка болест собствената си майка. Слава на Бога, нещата се оправиха. Животът продължава.
Странно, но от многото хубави Коледи, които съм имала, помня само лошата: Тази, в която се разведох. Тежко е, но пък животът ми тръгна по новому. Успях да извлека ползата от вредата. Вече чакам с нетърпение 2015. Това, което знам със сигурност, е, че ще ми се наложи освен концерти на ансамбъла да организирам и сватбата на дъщеря си. Какво по-радостно от това.
Получих награда чак от Америка
Астор, маг
През тази година ми се случи нещо, което никога не съм очаквал. Досега съм получавал много награди и всички те са от фестивали. Там е състезание: Готвим се, борим се, понякога побеждаваме, друг път - не. Този път беше нещо съвсем различно. Ще се върна година назад. На седемдесет годишния ми рожден ден в София дойде Джейф Макбрайт, един от най добрите магьосници в света. Човекът, който днес успешно диша във врата на Дейвид Коперфийлд. Впечатлен от видяното, след завръщането си в родината американецът пуснал в мрежата репортаж за моя юбилеен спектакъл: Г-н Астор направи шоу пред 5000 души, и то в понеделник, пише той. Нека поясня, че според артистите, първият ден от седмицата е слаб от гледна точка на зрителския интерес. Статията е прочетена в най-голямата асоциация на маговете в света. Тя наброява 37 000 члена. Записана е в книгата на Гинес. И сега можете да си представите изненадата и радостта ми, когато президентът на тази огромна армия Тони Хасини дойде от Ню Йорк тук, в дома ми, за да ми връчи наградата на оглавяваната от него организация.
През 2014 година видя бял свят "Magic Castle hotel". Моята голяма мечта. Радостта ми е двойна, след като само преди дни той бе обявен за "Сграда на годината". Днес вече спокойно мога да кажа: лишенията, нервите, мъките, които съм преживял, докато се строеше това бижу, не са били напразни. Освен "Холивуд" и България вече има свой "Магически замък".
Коледата винаги празнувам по два пъти. Един път по арменски и друг път по български. Най-добре се чувствам, когато съм със семейството си, но и с шантавите ми арменски приятели също е много весело.
Често празникът ме е заварвал в чужбина: В Брюксел, Багдад, Лас Вегас... В Мароко бях поканен специално за коледното и новогодишно шоу в най-луксозния хотел в красивия град Маракеш. Имаше хора от цял свят. Обстановката наистина е парадна и твърде изискана, но това не пречи да има много смях и танци.
На 1 април 2015 година ще отпразнуваме четиридесетата годишнина от създаването на българския магичен клуб. После следва голямо турне. Наред с обичайните спектакли ще играя благотворително и в старчески домове, детски, градини и болници.
Нарциси, не забравяйте Ботев
Боян Ангелов, председател на СБП
Преживях не една и две интересни случки през тази година, но една от най-запомнящите се е участието ми (за първи път) в Стружките вечери на поезията през август. Разходих се в градината на поетите, получили тази престижна награда. Там видях и дървото, посадено от Любомир Левчев - един от лауреатите на този висок литературен фестивал. С болка си помислих защо досега не сме създали подобен престижен поетичен празник и в България. Нали тук е роден Орфей - ненадминатият певец на всички певци и на всички времена? Поставил съм си такава задача и като председател на Съюза на българските писатели. Въпросът вече е не дали, а къде да стане този световен поетически форум. И, разбира се, какви институции ще застанат зад него. Защото правителството на Македония изцяло подкрепя Стружките вечери. ЮНЕСКО също ги подпомага финансово. Боли ме и за друго - поради законови неуредици и институционална неангажираност българските писатели са подложени на духовен и материален геноцид. В същото време от обществени, частни и местни телевизии надничат физиономиите на едни и същи нарцистични създания, които били уж лицето на българската литература. Тези люде, накъдето и да погледнат, виждат само и единствено себе си, забравяйки, че съществуват творбите на Ботев, Вазов, Яворов, Вапцаров, Талев, Хайтов... Главна моя задача е да се опитам да помогна на читателите да се докоснат до творчеството на десетките, бих казал, стотиците талантливи съвременни български писатели. А то излиза в нищожни тиражи или въобще не вижда бял свят. Съюзният вестник "Словото днес", списанията "Пламък" и "Читалище", вестник "Новият Пулс" имат тази цел - да публикуват стойностни писатели, а критериите са само и единствено естетически. Градината на българската литература се е превърнала в целина, която трябва да бъде разорана, за да стане отново градина.
Коледа свързвам с рождеството на богочовека Исус Христос. Раждането на Спасителя само по себе си е преживяване, което носим дълбоко в нас. В навечерието на празника излезе новата ми поетична книга "59 отстояния" и в нея има стихотворение, което навярно се докосва до очакването да се случват в нас и около нас чудеса, каращи ни да забравяме ужаса, в който сме принудени да живеем:
ЦВЕТОВЕТЕ НА ПРЪСТТА
Какъв е този свят,
защо кръжи
неспирно сред звезди, над океани?
Щом истината му принадлежи,
защо отваря и лекува рани?
Природата,
приела ме в света,
отново ще ме прибере при нея.
Пръстта е черна,
жълта е пръстта
и с цветовете нейни ще се слея.
Какво ме кара
още да следя
на дързостта приумиците луди?
Ще ме покрие
мъртвата вода,
но живата вода ще ме събуди.
Имам пеленаче и първолаче
Иван Динев-Устата, рапър
Устата има интересна коледна история в семейния архив. У тях е двоен празник - тогава, на 25-и, в три сутринта се е родила съпругата му Светла.
Били млади студенти, още гаджета и решили да прекарат Рождество при родителите на Светла в Балчик. Щели да пътуват с автобус. Иван Динев направил 15 сандвича от един хляб и се запасил с книги. Когато пътува сега, обича да гледа филми, но в онези времена такава екстра нямало. Светла пък се зачудила защо се презапасява с провизии. Тръгнали на 23 декември и всичко вървяло гладко, но завалял сняг и край Севлиево катастрофа запушила пътя. Отбили ги през Дренски проход и Търново, но по едно време шофьорът набил спирачки, за да не се блъсне в някаква кола. В резултат на това попаднали в канавка. Пътниците излезли да бутат возилото, естествено безуспешно. Няколко сандвича били изядени. Малко по-късно - още няколко. Нощта минала, настанал ден. Към 10-11 сутринта дошла една машина, нещо като танк, който издърпал автобуса. Така повече от 12 часа прекарали на пътя. Запасите от храна стигнали точно до Балчик. Оттогава Светла оставя на Устата цялата подготовка на семейните пътувания.
За рапъра тази година беше повече от щастлива. "Имам пеленаче и първолаче", шегува се той. На 14.04.2014 се роди втората му дъщеричка Лора. Каката Ема е в първа клас и е много доволна. Освен лични красиви мигове той имаше и успешни ангажименти - със Софи обиколиха Канада и Америка, а проектът му "Андромеда" е на път да излезе от границите на България.
Боби Ваклинов си паднал по Снежанка
Журналистът от "Господари на ефира" Боби Ваклинов има две смешни истории.
Когато бил първокурсник, студент, се маскирал като Дядо Мраз в една сладкарница, за да зарадва дечица. Когато обявили, че добрият старец е дошъл, той залитнал и паднал, а децата му свалили брадата. "След това ми намалиха хонорара", смее се мистър Скункс.
На друго парти, отново предрешен в премяната на Дядо Коледа си харесал Снежанката, която му партнирала. Предложил й да излязат. Тя обаче се оказала новата му съседка. При това омъжена.
Тази година на Боби му беше особено успешна: сгоди се, направи "яки" репортажи, раздаде интересни скунксове, засне два клипа и направи три нови песни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
