Чипровци приютява стари болярски родове

Местните коват злато, книжнина и революция

Чипровци приютява стари болярски родове | StandartNews.com

България е от най-древните и най-красивите страни в Европа. В родината ни има стотици невероятни места, съхранили тайнствените знаци на историята и уникални природни прелести. Те не са толкова забравени, колкото неизвестни за голяма част от сънародниците ни. Дори и хората, които обичат да пътуват и да откриват нови пространства, не познават скритите чудеса. За да популяризира исторически и природни забележителности, Министерството на икономиката и енергетиката поде кампания за представянето им. Експертите подбраха и съставиха списък от петдесет обекта, които пазят духа на древната ни земя и силата на нацията ни.

Списъкът на МИЕ е разпределен по региони, така че желаещите да се ориентират лесно. Немалка част от обектите могат да се посетят последователно, като се обединят в маршрути.

Кампанията на икономическото министерство има чисто практичен стимул. Кой не би искал да запечата не само най-красивите и интересни места у нас, а и своето присъствие в тях? Туристите, които успеят да посетят минимум десет от петдесетте обекта в списъка на МИЕ, могат да получат висок клас фотоапарат. Доказателство за посещението ще е печат от самия обект в специален формуляр, който се изтегля от сайта на министерството на адрес www.mi.government.bg. Какво друго му трябва на пътешественика? Таблет, който със сигурност ще му помага да се ориентира по картите и, разбира се, раница. Затова МИЕ ще подари пет таблета и десет туристически раници.
Наградите ще се завъртят в томбола, а в нея ще участват хората, които са сложили печат от десет обекта и са пратили формуляра си. Томболата ще се изтегли на 30 септември. "Стандарт" ще следи и информира читателите за всички подробности около инициативата на икономическото ведомство. В специална поредица във вестника разказваме за всички обекти от кампанията на МИЕ.

В китното селище се раждат "Абагар" и трудовете на Петър Богдан

Ако някой се чуди къде се е дянала малкото оцеляла българска аристокрация след падането на цяла България под османско владичество, отговорът е: в Чипровци. Членове на някои от старите болярски родове са се приютили в селището. Местните земи са били владение на рода Соймирови. Според хрониките те са процъфтявали. След разгрома на Видин през 1396 г. Чипровският край се оказал спасително място за останките от тогавашния елит.

Чипровци е много древно селище, възникнало още в тракийско време. То е станало притегателен център заради залежите от злато, ценни метали и желязо. Старото му име е Кипровец, което идва от римското "купрум" - мед. Покрай рудодобива се заселват и саксонски рудари, които наричали латини. По-късно те се претопяват, но пък посяват семето на католицизма. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Според историята на поп Ставри от Чипровци павликяните и дубровнишките търговци наред с българските аристократи са представлявали основната част от населението. Златарството е било изключително добре развито. Накити и знаменитите чипровски чаши са пътували към Цариград, Солун и Белград. Чипровци започнали да строят големи къщи, храмове, манастири, училища. По това време се възражда и католическата църква в града. Чипровци се превръща в своеобразен католически център и привлича множество будни българи от почти всички краища на страната. Тук се заселват семействата на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич - всички са наследници на стари болярски родове.

В разцвета на града на епископския престол сяда Петър Богдан, който е един от основателите на чипровската литературна школа. "Абагар" на Филип Станиславов е отпечатана на 8 май 1651 г. в Рим. Богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич са оставили незаличима следа в историята ни. Културата и книжнината раждат революция. Петър Богдан и Петър Парчевич застават начело на борбата за национална независимост в средата на XVII век. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови, Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели, разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския манастир, но и те били разгромени. След погрома на въстанието настъпила нечувана жестокост, повече от половината от населението на Чипровци било избито. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, а голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско.

Днес Чипровци е "градче на длан, с бели къщи, проточили се от двете страни на Стара река и Мартиновска Огоста. Едно име, което грее в историческата памет, дало на българската история синове като Петър Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич. Една общност, която черпи с пълни шепи от културата на европейския ренесанс и създава своите прочути Чипровски школи - златарска, килимарска, книжовна", пише в сайта на общината. Всяка година там се провежда Фестивал на килимите, който събира хора от цял свят да се насладят на уникалните шарки, сътворени от ръцете на чипровските жени.

Цвеке, зелки и пилета са вградени в килими

Eдин квадратен метър от чипровските килими се тъче за седмица. Така се трудят знаменитите килимарки от града. Всеки килим има име: "Цвеке", "Зелки", "Саксии", "Пилета". "Канатицата" пък е изображение на пеперуда, символ на вечния живот и пазител на дома. Смята се, че в чипровските килими има нещо магическо. Те пазят от болести, мъки и тежки моменти. Килимите са двулицеви и се правят изцяло ръчно, като се използват естествена вълна и естествени багрила. Навремето са се поднасяли като дар при раждане на дете и за зестра на булката. Килимарството е поминък и за много семейства в града. През годините модата е променяла някои неща, но никога духа на чипровските килими, защото тяхната уникалност е вечна като "Канатицата".

Въстаниците от 1688 г. търсят убежище в "Свeти Йоан Рилски"

Чипровският манастир "Свети Йоан Рилски" е основан през Х век и пази ценни сведения за българската култура и книжнина. Той се намира на около 7 километра от града. Манастирът е обявен за паметник на културата през 1975 г. Светата обител участва и в борбите за освобождение от османско владичество - вдигналите Чипровското въстание от 1688 г. го използват като убежище. Манастирът е разрушаван и разграбван няколко пъти. Костите на загинали в Чипровското въстание се съхраняват в кулата костница, част от манастирския комплекс. Главната църква е построена в края на ХVIII - началото на ХIХ в. Тя е еднокорабна и едноапсидна. Параклисът "Свети Атанасий Велики", строен през 1880 г., се намира в едно от жилищните крила на манастира.

От Кастра ад Монтанезиум се вижда целият Северозапад

Древната крепост край Монтана е свидетел на безброй възходи и погроми през епохите. От нея се разкрива гледка към цяла Северозападна България. Затова и стратегическото място е било оценено още в най-стари времена. Първо трибалите, едно от тракийските племена, построили крепост - около първи век преди Христа. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. След това идват римляните и я завладяват. Оттогава е и името Кастра ад Монтанезиум. В този период Монтана, градът, наречен на крепостта, се превръща в център на провинция Долна Мизия на Римската империя. Това е и времето на разцвет на селището, което привлича с околностите си, богати на залежи от руда и злато. За да се запазят от нашествията на готите, римляните укрепват и дострояват зидовете на крепостта. Интересен факт е, че в подножието на хълма Калето, на което е "кацнала" крепостта, има древно светилище. То е посветено на богинята на лова Диана и Аполон, покровител на изкуствата. Диана е избрана за покровителка на града - затова образът й е вграден в сегашния му герб. Около светилището римляните построяват вили. Те обаче са разрушени заедно с храма от готите през IV век. Два века по-късно и крепостта е разрушена при нашествието на славяните. След като я завладяват, те построяват свое селище върху руините. И славяните си изграждат светилище на своя бог Перун, като използват едно от казармените помещения на крепостта. То е съществувало до IX век, когато се приема християнството в българската държава. Днес крепостта е символ на цивилизациите, всяка от които е оставила своя знак върху нея. Останките от мраморния храм и разположените около него статуи и оброчни плочки на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис сега са в Историческия музей и Лапидариума на Монтана. Намерени са над 160 епиграфски паметника, надписи най-вече върху мраморни плочи.

Враца e като Балкана - древна и млада

"Град като Балкана - древен и млад" - това е девизът на Враца. И действително градът, скътан между титанични скали, е съчетал тези две качества. От Враца водят пътищата и пътеките до едни от най-интересните природни феномени като пещерата Леденика, водопада Скакля, прохода Вратцата, както и към десетките скални масиви, привличащи алпинисти и любителите на екстремните преживявания. Тук съхраняват световноизвестното Рогозенско съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище, открито до днес. Врачанският Балкан и Христо Ботев пък са неразделни части на българската душа. Всяка година се провеждат Ботевите дни и народното поклонение на връх Околчица. Освен с всички красоти и епични моменти врачани се гордеят и със своя Етнографски комплекс. В него се съхраняват не само експонати от стари времена, но и духът на планинците. Изграждането на комплекса започва още през 1976 година. Първо е открита къщата музей "Димитраки Хаджитошев". След това е била реставрирана и сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщите на Иван Замбин и Григория Найденов, църквата "Свето Възнесение", както и дворните места. Специално са построени помещения и навес за показване на традиционни тогавашни транспортни средства. В сградите са изложени облекла, фотоси, накити и и много други интригуващи ни предмети. Домът музей на Димитраки Хаджитошин е построен през 1812 година. От една страна, е показан традиционният интериор на врачанския дом, а от друга, се проследява богатата патриотична дейност на семейството. Експозицията, представена в дома на Иван Замбин, е посветена на лозарството и виноделието, отглеждането на копринени буби и производство на естествена коприна и традиционното бижутерно дело. През Възраждането местната бижутерна школа се е ползвала с голяма популярност. А първата в страната станция за развъждане на копринени буби е била създадена именно във Враца. Домът на Григорий Найденов пък се свързва с имената на щедри дарители от врачанската община. В построеното в двора на училище "Възнесение" помещение е разположена експозиция "Традиционни транспортни средства". Там могат да се видят каретите, произведени във фабриката на Мито Орозов. В комплекса се намира и църквата "Свето Възнесение". Васил Левски често е посещавал храма, когато е идвал във Враца, за да буди поробения народ и да организира революционните комитети.

Тракийското момче бог Телесфор e символ на Вършец

Телесфор, тракийското момче бог е син на Асклепий. Той често придружавал сестра си Хигия - и е символ на възстановяването след болест. Телесфор е изобразяван като юноша с плащ. Негова бронзова статуя от II век преди Христа е открита около Вършец и момчето лечител става символ на курортното градче.

Историята на Вършец е неразривно свързана с минералната вода. Мястото е известно още от античността с името Медека, което произлиза от медикус, тоест лечебен. За Медека се споменава и във византийските хроники от VI век. В местността Калето край града са открити инструменти на древните лечители и дори плоча за стриване на лекарства. Предвид това, че в крепостта е имало военен гарнизон, тук със сигурност са се лекували войниците, които са охранявали пътищата за Сердика.

Старобългарското име на Вършец в превод означава вряла вода - пак покрай топлите минерални извори. За лечебната сила на водата се споменава и в турските хроники, като населеното място се нарича Виришниче. Първата минерална баня е построена през 1910 г. Неин управител е Дамян Иванов - първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. С добрите си познания и опит именно той превръща Вършец в известен балнеоложки курорт. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил. Скоро след това се появяват вили и хотели. Прочутото Банско казино пък е първото у нас, наричат го Царско, защото често го е посещавал принц Кирил. Слънчевата градина на Вършец е създадена през 1934 г. Паркът е вторият изкуствено създаден след Борисовата градина в София. Той се разполага на почти 800 декара, като в него са посадени и екзотични дървесни видове. През годините градината не само се поддържа, но и непрекъснато се усъвършенства, за да се превърне в райско кътче. Чистият планински въздух, лековитата вода и уникалната природа превръщат Слънчевата градина в място за пълен релакс и единение с околната среда. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, а през 2002-а в централната градска част е построена нова минерална чешма. Алеята с чинарите пък става поетично вдъхновение за не един от българските творци. "Не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали", казва за Вършец и градината му поетесата Дора Габе.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай